Днес е първият ден от шестте - до Великден, на които Църквата обръща особено внимание, наричайки ги Страстна седмица. Всъщост няма по-сериозен период от годината, в който човек трябва да се запознае със страстите в себе си – но не в положителния смисъл, както си ги представят копирайтърите на реклами.

Конкретно понеделник е денят, в който Христос открива старозаветния Соломонов храм, пълен с търговци (да кажем – търгаши), и ги изгонва. Вторник е ден за поучения – за мъдрите девици, за талантите (ало, културните дейци – тука ли сте?!), в сряда е сговорът за предателството на Юда, в четъртък - Тайната вечеря, в петък - разпятието и т.н...

Това с търговците е една от любимите евангелски истории на тези, кото няма да видите да стъпят в църква. Те са я чували - най-вече тези, които са умни, задълбочени и са "анализрали" нещата, та вследствие на това си седят дòма, пред телевизора... Те си имат свой "бог" - така казват - за когото нямат нужда от посредници. И си се свързват - от балкона, все едно хащат HBO без пари. 

По сведущи от мен казват, че такова нещо като а-теист няма. Всеки е вярващ. Просто за един божеството е Христос, за друг - Аллах, за мнозина - собственият им търбух. За някои кумир е това, което е записано срещу личния им IBAN, за други множестото непрекъснати вакханалии и оргии, независимо по колко различен начин ги разбират един интелектуалец примерно и една "пайнерка“ - едно и също е.

Та, затова в търговците от храма някои са склонни да виждат първосъздадената чистота, която вече ни е убягнала. Стига, разбира се, изобщо да се интересувате от "глупости" като: какво пердставляваме ние, наистина ли целта е само да се размножим и да имаме нов айфон или просто казано - наистина ли е толкова плоско и безнадеждно всичко? Само вегетация?

Днешната история ни напомня и нещо друго кофти – че Бог може да бъде не само добрият джин от лампата, при когото притичваш да запалиш... „четири от 40 стотинки моля“, когато ти дотрябва нещо. Може да носи и бич (само вижте днешните времена!).

Немалък проблем е, че съвременният човек, който трудно преживява шока от липсата на отопление на задните седалки в колата, в църквата вижда принуда – толкова нежелана днес. Принудата към какъвто и да било подвиг или себеизправяне сега е обществен враг № 1. Няма да забравя - четох една добра писателка, която беше описала как една напълно праведна баба се разболяла тежко и като я питали - защо й се случва това, и защо го понася, казвала "човек понякога трябва да послугува на Бога". Не се произвеждат такива вече...

Не, ние сме други - от детето ти, което непременно „трябва да бъде себе си“ (а всъщност е по-добре да опиташ да бъде образ Божий и подобие), до теб самия, който - хиляди послания те убеждават да се „отдадеш на изкушението“. Независимо дали става въпрос за шоколадови бонбони, за новата кола или за реклама на откровени пороци като разврата или хазарта.

И тогава, докато сме в този омагьосан кръг, на "помощ" ни идват слабостите на клира и духовниците ни. На нашите, на международните, дори на католиците - всичко върши работа за оправдание. Но точно както политиците, полицаите, магистратите или учителите свещениците, владиците, дори патриарсите не могат да са нещо друго освен това, което бълва като продукция излъчващият ги орган – обществото. Вероятността времената да са такива, каквито ги виждаме: пълни с обожение на порока, с хедонизъм, със сребролюбие, със съвсем извратени похоти, с егоцентризъм и наглост, а отнякъде да се пръкнат (простете за думата) духовни колоси, оперирани от всички тези и много други най-дребни грехове, разбирай – ходещи светци, е напълно, напълно минимална... Просто това можем, това излъчваме.

Функция на това, което написах по-горе, е че ако ние се оправим и подобрим, ще се подобри и този резултат, който подаваме като клир. И не само – и като монашество, и като дякони, и като всичко.

Затова идва истински трудният въпрос – защо толкова много хора с такава лекота намираме „търговците“ в другите храмове – имам предвид основно църквата, но и не само. Ние сме в шок, когато отидем в университета или в "Пирогов" и установим, че и там има печалбари, безкрупулни грубияни, идиоти и нахалници - точно каквито сме ние.

А с натежало и удебеляло око бихме открили тези долнопробни менячи и продавачи на гълъби в собствения храм на личността си. Какъвто храм безспорно представлява всеки човек, макар и ако се разходите из един мол, трудно да се откриват остатъчни следи от това.

Защо всичко е така, а не иначе? Защото имаме една „прекрасна добродетел": ние сме страшно великодушни, благородни и всеопрощаващи. Но само към себе си. И същевременно сме зверове, готови да разкъсат другия, ближния – за едно неправилно паркиране... Всичко ще се оправи, когато стане обратното. Макар да съзнавам, че не са много индикациите, които да ни изпълват с надежда, че това е възможно.

И докато – хайде не да удържим, това едва ли ще стане, но поне не направим някаква минимална стъпка, малко усилие към тази микроскопична първа „победа“, търговците вътре в нас ще въртят своя алъш-вериш все по-зверски, безотказно и брутално. „Бъди нагъл – само така се успява, мачкай, гази, трупай, купувай, лъжата е нищо – какво пък толкоз...“

Дотогава ще сме и все неудовлетвоени, посърнали, нервни и безкрайно отдалечени от онова „Моя мир ви давам...“, което ни е завещано.

А пък за лично извинение все ще мърморим: защо в единия храм свещите са от белите, в друг от жълтите, защо бабата ги гаси толкова рано (ама претопяват ли ги, бе?! Не, не ги претопяват – белите не стават за нищо, б.а.), а попът има вид да е пил допреди малко. Без да разбираме, че отчитайки тези „провали“ на всички около нас, всъщност това е наш огромен личен провал.

Светли празници!