От деня на встъпването си в длъжност настоящият главен прокурор води тежки битки на терена на политиката със способите на процедурните хватки в правото. В полезрението на сражението влизат и излизат президент, няколко парламента, европейски чиновници, евродоклади, сигнали, протестиращи граждани, но Иван е несломим. Загуби офанзивните си армии в лицето на бившите управляващи и управляващата с тях опозиция, но неговите оръженосци в лицето на мнозинството във Висшия съдебен съвет се оказват достатъчни. Наближава обаче идната седмица, през която съдебният съвет трябва да се произнесе по второто предложение за отстраняването от длъжност на главния прокурор – сигналът на министър Надежда Йорданова.

Отбранителната стратегия работи

Как така ли? Много просто – в българската среда на неособено висока институционална и правна култура всичко може да бъде тълкувано в угода на по-силния. Първо, служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов отправи сигнал до ВСС за освобождаване на Гешев. И какво стана, съдебният съвет дори не разгледа по същество въпроса като го обяви за недопустим. За да противодейства на това Стоилов поиска тълкуване от Конституционния съд може ли министър на правосъдието да предлага за освобождаване пред ВСС главния прокурор. Разпоредбата на чл. 130в от Основния закон е абсолютно безпротиворечива, а КС потвърди това. Второто действие на Стоилов бе да обжалва отказа на ВСС пред Върховния административен съд. Съдът постанови решение, с което задължи съдебния съвет да се произнесе и по този първи сигнал за предсрочно освобождаване. През това време прокурор Гешев спечели 9 месеца.

Второто настъпление на правосъден министър също бе отблъснато - само за месец и малко. Сигналът на Надежда Йорданова се удари в процедурната хватка ВСС да изработи вътрешни правила, по които да установи има ли нарушение. По този начин Гешев добави още 1 месец на колана с мандатни победи. А на базата на вътрешните правила мнозинството в съдебния съвет предварително обезоръжи сигнала на Йорданова, недопускайки до разглеждане част от основанията или елементи от тях. Можеше ли да се мине без подзаконовия акт на ВСС ще попита някой?

Къде е проблемът и имаме ли институционални очи да го видим

На конституционно ниво към лицата от съдебната власт са въведени едни от най-високите етични и професионални стандарти за професионални умения, лично и служебно поведение. Срещу гаранцията за спазването им те получават статут на несменяемост и възможност за освобождаване от длъжност на изчерпателно посочени в Конституцията основания. Моделът е ясен – сигурност срещу отговорност. Три от основанията изискват въздържание от:

тежко нарушение на служебните задължения,

системно неизпълнение на служебните задължения,

както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

При доказателство за неспазването на тези три изисквания всеки в съдебната власт следва да бъде наказан, а като крайно мярка – и освободен от длъжност. И тук възниква една важна правна особеност – за редовите съдии, прокурори и следователи, както и за членовете на ВСС, това се извършва по реда на дисциплинарното производство, предвидено в Закона за съдебната власт. Но за главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд е отреден отделен ред – този по чл. 175, ал. 5 от ЗСВ.

Подобен подход е абсолютно оправдан – ако за редовите длъжности в съдебната власт и за членовете на съдебния съвет изискванията са високи, то за главния прокурор и председателите на върховните съдилища тези изисквания са несъмнено най-високи. Причината да бъдат изведени отделно от редовните дисциплинарни правила е, че към тях се прилагат най-високите професионални и етични стандарти. Затова и няма предвидени наказания за тях от рода на забележката или намаляване на възнаграждението - за обществото и конституционно признатия ред в българската държава би било неоправдано главен прокурор да има непрофесионално и неетично поведение. Едно такова поведение е несъвместимо с позицията му и би уронило и без това крехкото доверие в институциите и в частност - в съда и прокуратурата. Ето защо изискването към главния прокурор за въздържане от действия, компрометиращи честта му в професията и в обществото са така силни.

Но с приетите си правила ВСС изразява една противоречаща с правото логика. Ключовото в приетите от ВСС вътрешни правила е действията по нарушение да са извършени в срока на мандата на лицето като главен прокурор, в противен случай се оставят без разглеждане. На практика се получава така щото главният прокурор, в случая Гешев, може да е извършвал укорими действия преди да стана главен прокурор, но след като това не е по време на мандата му, цялото общество следва да търпи поведението му.

Поради това през следващата седмица мнозинството във ВСС вероятно няма да накаже Гешев, противно на каквито и да било конституционни изисквания. Силата на гьонсуратлъка е по-силна от етиката и правото, при това с добре разплатени средства на обществото, безправие с материали на клиента.

 

Институт за пазарна икономика