Всяка от основите на тази толкова разнебитена къщурка гледа в различна посока, което на практика прави рухването й невъзможно.

Това е, което имаме като (по Цветан Цветанов) управление. В едно изречение. 

Четирите партии в правителството рядко са на едно мнение и това е видимо, независимо колко често повтарят мантрата „управлението е стабилно“. През ден се появяват новинарски заглавия ала „Търкания в коалицията“, „Трус в коалицията“, „Раздор в коалицията“, „Ще се разпадне ли коалицията, заради...“ и пр., но къщурката все така не се рухва. Защо?

Аз на тебе, ти на мене

Ясно е, при многопартийно управление няма как да не бъде наложено неписаното правило „аз на тебе, ти на мене“. По всичко личи, че „Продължаваме промяната“ ще попечителства средствата от плана за възстановяване (ако той някога изобщо бъде одобрен), БСП се окопава в тежката индустрия и земеделието, „Има такъв народ“ в строителството и енергетиката и май само „Демократична България“ се дистанцира засега от налагането на собствен монопол, в т.ч. кадрови, в някой сектор. В този смисъл къщата даже изглежда подредена, стига някой от обитателите й да не реши да яде от кашата на другите...

Избори насред война. Печелившият е...

Всички си дават сметка – излизане от коалицията означава или нови предсрочни избори, или управление в рамките на сегашния парламент с ГЕРБ и с вечната скрита подкрепа на ДПС. Тоест, с онзи модел, който в няколко предизборни кампании сега управляващите „чегъртаха“. 

Всяка една от формациите, съставляващи коалицията, и сега губи електорална подкрепа, а онази или онези, които решат да напуснат, ще трябва да обяснят не само на собствените си симпатизанти и избиратели, а на целия народ защо пак отиваме на избори или защо ще се управлява с ГЕРБ и ДПС. А това би било HARDtalk*.

По-важното обаче е, че насред войната в Украйна, разделила за пореден път обществото ни на русофили и русофоби, а вече и на путинисти и путинофоби, има голям риск нови избори да активизират онази не особено активна сега електорално, но с голям потенциал маса, която да пусне глас я за „Възраждане“, я за неродената още партия на Стефан Янев. 

Всички реанимират БСП

Нека не се заблуждаваме. Драма с позицията на БСП спрямо войната, отказът й България да изпрати и един патрон на Украйна, както и да подкрепи санкции срещу агресора Русия, на практика няма. В коалицията са напълно наясно с това, че Корнелия Нинова е във властта и за да укрепи все по-губещата си партия, и като че ли вече са се примирили с това, че трябва да й помагат в начинанието. 

Ако въпросът с изпращането на военна помощ за Киев стигне до парламента (който по закон трябва да реши това), то тази военна помощ ще бъде изпратена с гласовете на ГЕРБ (и с тези на Движенито). Изненадани не може да има, защото напоследък Бойко Борисов го играе по-евроатлантик и от генералния секретар на НАТО, и от председателя на Европейската комисия в едно, а обяснението защо се налага подкрепата на опозицията би било класическото: не можем да й забраним да гласува както е решила. 

Левицата прави на практика каквото си иска – от това да „уволнява“ депутати на ПП, до това да сменя в последния момент кандидат-министъра на отбраната на ПП и това й е разрешено. Защо – върни се към началото на текста.

БНБ - непростим управленски гаф

И все пак, защо ставаме свидетели на „трусовете“, „търканията“, „раздорите“ и прогнозите за „разпад“? Докато се водеха публично преговорите за съставяне на правителство, лидерът на ПП тогава, сега премиер – Кирил Петков, ги обобщаваше възторжено с неизменното „Припокриваме се на 90, 95, 100%!“. Така набързо бе сглобена нещо като управленска програма, а с нея и правителство. Но когато, например, от ПП са обещали на хората на Слави Трифонов исканите от тях БНБ и БНТ, май не са взели предвид мнението и на останалите двама коалиционни партньори. Както и собственото си...

Ето как в битката за централната банка бяха хвърлени двама кандидати. По-скоро „хвърлен“ бе този на ПП, защото този на ИТН бе известен отдавна, макар и неофициално.

Сагата „БНБ“ е непростим управленски гаф. Защото и най-незаинтересованото лице вече е чуло за нея и няма как да не се запита – какъв е големият интерес там, че самите управляващи да се карат помежду си за поста. По-паметливите може да си спомнят за КТБ, по-мнителните да решат, че трябва да се обслужи някой нов банков играч. Каквото и да е обаче, надали има някой, който да вярва, че битката е, за да изберем най-добрия гуверньор, който да ни вкара в еврозоната.

Изход от ситуацията „БНБ“ има. Парадоксално – с помощта на опозицията и едни „игри на кворума“, но за това – друг път. По-важното е, че ако управляващата коалиция не седне на масата, за да разреши въпросите с кадруването един по един (защото към момента оставя лошия привкус, че основно се занимава с това – с партийни назначения на всички нива), тя все по-често ще е зависима от опозицията. Тогава поне една от основите на къщата ще се килне и ще й се наложи да участва в истинския HARDtalk – да напусне управлението и да обясни публично какво стана с обещаните борба с корупцията и съдебна реформа. Последните две бяха „слоганът“ на това управление (в случай, че вече сте забравили).

*HARDtalk е телевизионна и радио програма на BBC, като участниците са подложени на тежки въпроси. Един такъв участник бе и премиерът Кирил Петков.