СССР легна на смъртен одър точно преди 35 години

СССР умря преди 23 години, на 8 декември 1991 г.

Това стана след подписването на Беловежките споразумения от президентите Борис Елцин на Русия, Леонид Кравчук на Украйна и Станислав Шушкевич на Беларус.

В онзи момент нямаше нищо по-нормално СССР да се разпадне. Този съюз отдавна се бе превърнал в колос, който едва се държеше на глинените си крака. Той постоянно се люшкаше и трябваше просто да бъде бутнат по-силно, за да се срине. Неуспешният пуч срещу Михаил Горбачов на 19 август 1991 г. ускори края му.

Но денят, в който стана окончателно ясно, че СССР не може да издържи, настъпва 12 години по-рано - на 27 декември 1979 г. Тогава на СССР е нанесен най-силният смъртоносен удар. Всъщност Съветският съюз си го нанася сам, след като се впуска безразсъдно в Афганската война. Империята окончателно легна на смъртния си одър. Агонията свършва през 1991 г.

Безумната авантюра показа, че Съветската армия вече не е "несъкрушима", макар че може би все още е "легендарна". Асоциацията идва от военния марш "Несъкрушима и легендарна".

Предисторията

През 1973 г. кралят на Афганистан Закир шах е свален, докато е на визита в Италия. Превратът е извършен от неговия роднина принц Мохамед Дауд. Той обаче е своего рода местен еквивалент на Кемал Ататюрк. Дауд се отказва от титлата си, обявява република и започва да налага прозападни реформи, които да изведат страната от феодалния строй.

На 27 април 1978 г. е извършена Саурската революция. Властта е завзета от просъветската Народнодемократична партия на Афганистан (НДПА), оглавявана от Нур Мохамед Тараки. Създадена е Демократична република Афганистан (ДРА).

Това е и началото на кръвопролитната гражданска война в страната. Ислямистите вземат оръжието, недоволни от опитите за налагане на марксистки режим.

През март 1979 г. военните вдигат бунт в град Херат. Тогава властта в Кабул за първи път моли СССР за пряка военна намеса. Съветското политбюро обаче отклонява молбата, тъй като е сметнато, че последствията й ще бъдат отрицателни.

Все пак СССР увеличава броя на войските си покрай границата с Афганистан. По заповед на военния министър маршал Дмитрий Устинов започва подготовка за военен десант. Броят на съветските военни съветници в страната е увеличен от 409 на 4500 души.

През септември 1979 г. Нур Мохамед Тараки е арестуван и удушен с възглавница по заповед на съпартиеца си Хафизула Амин, който става новият лидер на ДРА. Всъщност става дума за борба между две фракции на НДПА. Това са "Парчам" ("Знаме") на Тараки и "Халк" ("Народ") на Амин.

Новото ръководство започва репресии срещу хората на Тараки, а също така и срещу ръководството на армията. СССР вече е сериозно притеснен, макар на власт в Кабул да е проверен другар и марксист.

Самият Амин праща за три месеца цели 7 молби до Съветския съюз да се намеси в Афганистан. В крайна сметка в Москва решават да удовлетворят тази молба, но не по начина, по който молителят иска.

Ограниченият контингент

Решението за интервенция в Афганистан е прието на 12 декември 1979 г. Това става след изслушване на доклади на военния министър Дмитрий Устинов, външния министър Андрей Громико и шефа на КГБ Юрий Андропов. Генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев е "за".

Речено-сторено. Решено е в Афганистан да бъдат пратени части, които ще станат известни с абревиатурата ОКСВА - ограничен контингент съветски войски в Афганистан. Според официалната версия те са разположени в тази страна само временно, по молба на правителството. Това временно положение ще трае десетилетие.

Първите съветски части влизат в Афганистан навръх Коледа - 25 декември 1979 г. Но същинската интервенция е вечерта на 27 декември. Тогава е щурмуван дворецът "Тадж Бек" в Кабул, където е резиденцията на Хафизула Амин. Човекът, който е молил неведнъж за влизането на съветски войски в Афганистан, е брутално разстрелян от същите тези войски. Според някои слухове той се е крил в гардероба си по пижама. Според официалната версия на комунистическия вестник "Правда" обаче той е бил изправен пред съда на народа и е бил екзекутиран.

Амин е наследен от Бабрак Кармал, когото руските войници подигравателно наричат Коля Бобров. Той е изпратен от Нур Мохамед Тараки посланик в Чехословакия, но след това е обвинен в антиправителствен заговор и умолнен. Остава в емиграция в СССР, където се привързва много силно към водката.

Трагедията

В Афганистан "несъкрушимата и легендарна" Съветска армия търпи най-голямото поражение в своята история. На неговия фон разгромите край Варшава през 1920 г. и през 1941-1942 г. са просто детска приказка. Защото тази война довежда до края на СССР.

Оказва се, че още през лятото на 1979 г. със секретна заповед на американския президент Джими Картър ЦРУ започва да снабдява с оръжие опозицията в Афганистан.

През 1981 г. в Белия дом влиза Роналд Рейгън. Срещу СССР той действа на принципа "Враговете на моите врагове са мои приятели". На муджахидините - главната опозиция срещу съветското присъствие, бива оказвана огромна материална и логистична помощ. Бойците срещу съветската окупация редовно са приемани радушно във Вашингтон.

Същевременно през 1980 г. започват вълнения в Полша. СССР просто не е в състояние да участва в два конфликта едновременно. Или може би е жив споменът на Висла край Варшава? Във всеки случай, СССР не смее да изпрати танкове в Полша, както е направил през 1956 г. в Унгария и през 1968 г. в Чехословакия.

Десетки хиляди мюсюлмани от цял свят се стичат да помагат на муджахидините срещу "шурави". Така наричат съветските войници - "шура" значи "съвет".

Най-страшният човек за агресора е Ахмад Шах Масуд, известен като Панджширския лъв. Той е господарят на Панджширската долина, където под ръководството му са унищожени стотици, ако не и хиляди "шурави".

Решаваща помощ на муджахидините оказват арабските бойци. Сред тях е и неизвестният тогава Осама бен Ладен. Тогава обаче той не е враг на САЩ. Осама ще бъде обявен за такъв едва през 1998 г., когато по негова заповед ще бъдат взривени едновременно американските посолства в Кения и Танзания.

Междувременно в СССР на власт идва Михаил Горбачов. По време на перестройката започват да се чуват нелицеприятните истини за многобройните съветски жертви в Афганистан. Дотогава за тях се мълчи, ковчезите пристигат в СССР, обозначени само като "товар 200", запоени, без правото да бъдат отваряни от близките на жертвите.

На XXVII конгрес на КПСС през февруари 1986 г. Горбачов съобщава, че се разработва план за поетапно изтегляне на съветските войски от Афганистан. По същото време СССР сменя безнадеждно пропилия се, но умерен Бабрак Кармал със значително по-жестокия Наджибула Ахмадзай, за когото разказват, че е пребивал лично до смърт пленници.

На 14 април 1988 г. в Женева е подписано споразумение за разрешаване на политическата ситуация в Афганистан. Това става с посредничеството на ООН и Швейцария, а гаранти са СССР и САЩ.

Месец по-късно - на 15 май, започва първият етап на съветското изтегляне.

Последното съветско подразделение напуска страната на 15 февруари 1989 г.

Ужасяваща равносметка

Равносметката е изключително тежка. Според информация, публикувана във в. "Правда" на 17 август 1989 г., жертвите в десетгодишната война от съветска страна са 13 835 души.

Последните данни са от 1 януари 1999 г. Според тях съветските жертви в Афганската война са 15 031. В тях влизат убитите, безследно изчезналите, починали от рани, болести и при произшествия.

Отделно 10 571 души остават инвалиди в резултат на този конфликт.

През 1989 г. рухва комунизмът. СССР се разпада след още две години.

Гражданската война в Афганистан обаче продължава чак до 2001 г. Първо муджахидините превземат Кабул на 28 април 1992 г. - 14 години и 1 ден след марксистката роволюция. Те обаче са свалени 4 години по-късно от талибаните, отгледани в съседен Пакистан и финансирани щедро от Саудитска Арабия.

През 2001 г. САЩ бомбардират Афганистан, тъй като там се укрива Осама бен Ладен, организирал атентатите на 11 септември. Страната е окупирана от международна коалиция. Това положение продължава и до днес. Талибаните увеличават съпротивата. Всяка година гинат хиляди хора - както цивилни граждани, така и местни и чуждестранни военнослужещи. Явно така ще продължава и занапред.