Брозновата статуя на белгийския крал Леополд II в центъра на Брюксел може да се претопи и да се превърне в паметник на милионите загинали в Белгийско Конго при управлението на монарха. Това предлагат група от историци, архитекти и други специалисти, в доклад по поръчка на столичните власти, предаде "Гардиън".

Те представят и алтернативна опция - да се преустрои открит парк с паметници, които са свързани с противоречивото колониално минало на европейската страна, където да бъде поставена и статуята на Леополд II.

Целта на доклада е да "деколонизира" столицата на Белгия. Изготвянето му бе провокирано от масовите протести по цял свят през 2020 г. след убийството на Джордж Флойд в Америка.

Статуята на Леополд II се превърна в главен обект на вандалски посегателства на демонстациите в Брюксел. Кралят безмилостно извлича ценните природни ресурси от Конго, като цената за забогатяването на Белгия заплащат милиони местни жители, загинали от непосилната работа, глад или болести. Белгия владее Конго до 1960 г., като през този период поема контрол и над съвременните земи на Руанда и Бурунди, които отнема от Германия след Първата световна война.

Колониалното наследство, включително насилието срещу африканското население, са "установени исторически факти, които не винаги се признават напълно от Белгия", се посочва в доклада.

Групата не препоръчва събаряне на всички статуи на личности със спорно минало. Вместо това предлага всеки отделен случай да се разглежда отделно. Някои паметници биха могли да бъдат преместени в музеи или открит парк; други могат да бъдат преименувани или поставени в контекст с информационни табели, твърдят експертите.

"Деколонизираното обществено пространство не е пространство, в което всички колониални следи са заличени", се изтъква в доклада, но трябва да се премахнат "материалните елементи, които насърчават асиметричната връзка между бившия бял "цивилизатор" и бившия колонизиран черен човек, увековечаването на расистка идеология и неравенствата".

В доклада се предлага преустройка на "Парка на петдесетгодишнината" - построен от Леополд II през 1880 г. при честването на 50-ата годишнина от създаването на белгийската държава. В парка има паметник в "белгийските пионери" на колониите, който според експертите трябва да бъде преименуван на "паметник на разрушаването на белгийската колониална пропаганда".

Експертната група предлага и да се изгради мемориал на жертвите на колонизацията, както и музей, в който хората могат да научат за имперското минало на Белгия.

Паскал Смет, министърът, отговарящ за градското планиране за столичния регион на Брюксел, посочва, че групата е предприела нюансиран подход при разглеждането на колониалните паметници.

"Най-лесно би било да се отървем от всички статуи, но те не избраха това", подчертава той. "Разбира се, всички знаем, че хората, които живеят в нашия град днес, не носят пряка отговорност за колонизацията, така че не става въпрос за вина, но става въпрос за колективна отговорност", казва Смет. 

Много жители на Брюксел не осъзнават значението на някои паметници от колониалната епоха и имената на улиците, изтъква министърът. Той дава себе си за пример - до скоро не знаел, че столичният булевард "Генерал Жак" е кръстен на Жул Жак - организатор на военни експедиции в Конго, целящи да се преборят срещу конгоанци, които се бунтували срещу принудителния труд. В по-късни години Жак е признат за национален герой по време на Първата световна война.

Смет, който подписва разрешенията за издигане и демонтиране на паметници, се надява да предложи до септември план за действие, като първите решения за отделните паметници ще бъдат взети в края на годината. Министърът смята, че "трябва да се направи нещо" със статуята на Леополд II в центъра на Брюксел, но настоява, че е необходимо да се проведат още разговори по темата.

Федералното правителство на Белгия е собственикът на бронзовата статуя на монарха и окончателното решение за бъдещето ѝ вероятно няма да се вземе скоро. Изборът на имената на улиците влиза в правомощията на 19-те общини на Брюксел.

Смет обещава, че докладът няма да бъде забравен.

"Това няма да бъде доклад, по чийто адрес ще кажем "ах, колко интересно" и след ще приберем на рафта. Това ще бъде доклад, по който ще се водим".