По-малко от три седмици след операцията, извършена от специалните  американски сили през октомври 2019 г., при която убиха бившия лидер на организацията „Ислямска държава“ Абу Бакр ал Багдади, бившият президент на САЩ Доналд Тръмп обяви, че „САЩ държат под око на третия човек в организацията” и  му се закани. Тръмп каза, че той е „в голяма беда, защото ние също знаем кой е”.

Няколко дни преди това той  бе казал, че "Вашингтон наблюдава новия лидер на терористичната организация ИДИЛ". Това беше ясен намек към новия й лидер Абу Ибрахим ал-Курайши, който оглави организацията само няколко дни след  убийството Ал Багдади.

Вашингтон знаеше и наблюдаваше, но не взе решението да премахне Абу Ибрахим ал-Курайши от сцената. А две години по-късно и за лош късмет  на Тръмп, това не се случи в рамките на управляваната от него адмирация, а при тази на неговия наследник Джо Байдън. Този парадокс отваря широко вратата за много въпроси и основно за това какъв е начинът, по който Вашингтон се справя с организацията „Ислямска държава“? Каква е тайната при избирането или определянето на времето и мястото на ликвидацията на нейните лидери? 

Въпросът е дали това е свързано с оперативни данни и  необходими логистични условия за успеха на такава сложна военна операция? Анализатори изтъкват, че това решение е политическа инвестиция в американска реална вътрешна ситуация. Ако е така, кой тогава е този, който решава избирането на датата и мястото на такъв вид военни операции, така да отговарят на политическите борби и предизборни интереси на обитателя на Белия дом, независимо кой е той.

Дилемата на президентите 

Когато Тръмп обяви убийството на Ал-Багдади в края на октомври 2019 г., му оставаше една година до датата на президентските избори в Америка, на които се надяваше да получи втори мандат. Преди това  много наблюдатели попитаха какъв е залогът на Тръмп за убийството на Ал Багдади. Всички те смятат, че той е бил да увеличи рейтинга на  популярността си преди изборите. Тръмп имаше голямо желание да възпроизведе опита на неговия предшественик Барак Обама, при който убийството на Осама бин Ладен изигра решителна роля за преизбирането му за втори мандат. 

Истината обаче е, че заслугата за потвърждаване на тази връзка между датите на ликвидирането на лидерите на ИДИЛ или Ал Кайда и времето на изборите е на бившия президент на САЩ Джордж У. Буш, който издава заповедта за убийството на основателя на ИДИЛ Абу Мусаб ал-Заркауи през 2006 г. в Ирак. 

Все още не са ясни  причините, които попречиха на Тръмп тогава да бъде първият президент на САЩ, на когото се приписва заслугата на  ликвидирането последователно на двамата лидери на организацията „Ислямска държава“ по време на управлението му. Особено след като самият той заяви, че САЩ знаят и наблюдават новия лидер.  Въпросът, който остава без отговор е, защо Тръмп не нареди убийството на Абу Ибрахим ал-Курайши, за да използва това на президентските избори? 

Според някои анализатори, причината вероятно е страхът му, че подобно действие ще отслаби връзката между такъв тип военни операции в бъдеще срещу други лидери на терористични организации и изборните битки. Особено след като Тръмп бе пред историческата  възможност, която може да не се случи при друг кандидат  президент на САЩ.

Генералите са основният фактор

Има обаче и анализатори, които твърдят, че практическото решение за съставяне и изпълнение на списък за убийства на ислямски лидери са от компетенцията на генералите в Пентагона. Те са тези, които имат поле за маневриране при неизпълнението на някои от тези заповеди в случаите, когато не съвпадат с оперативните данни или стратегически интереси на страната.

Това налага да да се припомни случаят, при който Тръмп беше изложен на такъв отказ, когато обяви, че е поръчал убийството на сирийския президент Башар ал Асад през 2017 г., но министърът на отбраната му тогава отказа да изпълни заповедта.

Убийството на Абу Ибрахим ал-Курайши се случи по-малко от година преди  междинните избори за конгрес, които трябва да се проведат на 22 ноември тази година. Дали това е достатъчно да се направим връзка  между двете събития? Няма съмнение, че изборите винаги представляват постоянна обсесия около всички решения и процедури на американски президенти, преследвани от желанието си за втори мандат. 

Следователно изборното измерение не може да бъде изключено в решението на Байдън да определи дата за извършването на убийството на Ал-Курайши в този момент, с надеждата да консолидира редиците на Демократическата партия, за да не загуби места на предстоящите избори. Индикации за такова развитие има с обявяването  от 23-ма  конгресмени от  Демократическата партия, че няма да се кандидатират отново.

Нерешителност  и слабост

Въпросът е свързан и с това, че Байдън е изправен пред много обвинения за липсата на твърдост във външната политика. Като се започне от ядрените преговори с Иран и се стигне до липсата на ясна стратегия за справяне със сирийската криза и се завърши с начина, по който се справи с руските и китайските предизвикателствата.

Наблюдатели твърдят, че Байдън е намерил само вратата към войната срещу тероризма, за да се изправи  пред тези обвинения и да изтъкне като доказателства за своята „твърдост“, без да се сблъсква с външни предизвикателства, които ще му създават  сериозни вреди за неговото политическо бъдеще.

Самият Абу Ибрахим ал-Курайши може би е изиграл основната роля в привличането на вниманието на Байдън към необходимостта да се отърве от него, когато той нареди най-голямата военна операция на ИДИЛ след поражението ѝ в град  Ал Багуз през пролетта на 2019 г. Ал- Курайши искаше да се възпроизведе планът за „разрушаване на стените“, осъществен от неговия предшественик ал Багдади, което позволи да реорганизира редиците на ИДИЛ и да я върне  на сцената като основен играч след унизителното поражение на ислямски халифат в Ирак и Сирия.

Може би Байдън не е успял да издържи „плесницата“ от нападението на ИДИЛ срещу охранявания от кюрдски бунтовници затвор за джихадисти Гуейран в Хасака, Сирия на 21 януари т.г., при което се твърди, че са избягали затворници. Обстоятелствата на това произшествие и последствията от него още не са изяснени напълно. През март 2020 г. в същия затвор избухна бунт, при който избяхага 12 затворници.

Сегашният момент беше подходящ Пентагонът да покаже необходимостта от разрушителен отговор, който да отмие срама от инцидента в Гуейран възможно най-бързо. Генералите са имали разузнавателна  информация, че ИДИЛ иска да използва нападението срещу този затвор като предпоставка за съживяване на стратегията си - терор срещу Запада и триумфално завръщане в медиите. В Гуейран има стоцици бойци на организацията и семействата им, които представляват сериозна заплаха за сигурността на региона и света. Ликвидирането на лидера на организацията по-малко от две седмици след операцията в затвора Геран от една страна, потвърждава способността на Съединените щати да отговорят на всякакви заплахи, от друга, това може да се смята като израз за степента на болката причинена от джихадистите на Вашингтон и неговите съюзници в Сирийските демократични сили.

Ал-Курайши може би е прекрачил червената линия, което е довело до ускоряване на решението на Вашингтон да се отърве от него. А Байдън може да е намерил в това шанс да предприеме  силна стъпка, която да го включи в списъка на американските президенти, които са ликвидирали лидери на терористични организации по време на тяхното управление. Това е почти необходимост в американската политика – и може да бъде използвано в кампанията за предстоящите междинни избори  - лично негов и на администрацията му.