Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Позициите на германското правителство за кризата в Украйна объркват западните съюзници и са причина за остри критики не само в съседните на Германия държави и в САЩ, но и в самата Германия. У все повече партньори в НАТО растат съмненията, че могат да се доверят на Германия, когато става дума за конфликт с Русия, пише германската преса днес. Подобни отзиви има и в повечето европейски медии.

През последните седмици Берлин даде няколко отказа на съюзниците и така ги лиши от възможността да упражняват сериозен натиск над Русия. Германия продължава да държи на „Северен поток“ 2 и макар че в момента той няма дадено разрешение за пускане в действие, няма и категоричен отказ за това. Другата възможност за сериозни санкции срещу Русия – изключването ѝ от банковия съюз СУИФТ, също бе подложена на съмнение от Германия. Лидерът на опозиционния ХДС Фридрих Мерц заяви, че подобна стъпка би била разрушителна за германската икономика и с това показа, че Германия няма да се съгласи лесно с подобни санкции. Дори и най-острите критици на Русия в новото правителство в Германия – Зелената партия, не са твърди докрай. Външната министърка Аналена Бербок отхвърли молбата на Украйна за доставка на оръжия, тъй като Германия не желае да въоръжава страни във военни конфликти по исторически причини. От една страна благородна политика, от друга и доста лицемерна, тъй като Турция използва германски танкове срещу кюрдите и си остава най-големият клиент на германската оръжейна индустрия въпреки критиките на официален Берлин към политиката ѝ.

Към това се прибави и позицията на шефа на военноморските сили на Германия Щай-Ахим Шьонбах, който подаде оставка, след като призова да се прояви разбиране към политиката на Русия.

Великобритания бе най-ясна в критиките си към позицията на Германия.

„Ние пращаме оръжие на Украйна, защото тя има нужда от него, а не само от топли думи“, заяви държавният секретар по отбраната Джеймс Хепи. „Много политици явно продължават да смятат, че работата ще се свърши от САЩ.

Времената на Студената война обаче отминаха и трябва да ни  е ясно – свободата не идва безплатно.“

„Понякога в международните отношения е необходима грубост: ако Владимир Путин превземе Киев, това ще се дължи до голяма степен на съучастието на германския политически и икономически елит, като не броим усилията на външния министър за промяна на курса в последния момент“, пише британският в. "Телеграф" в статия, озаглавена "Непростимият провал" на ЕС по отношение на Украйна". „Германските елити показаха ясно, че Русия няма да понесе сериозни последствия, независимо какво ще направи Путин със силите си, струпани на украинската граница. А останалата част от Европа следва това, което може да бъде описано само като дипломатическа пародия. Европейската комисия подчертано реши да не изтегля дипломатите си от Киев - признак, че съюзът се смята за неутрален. Френският президент Еманюел Макрон избра точно този момент, за да призове за ново стратегическо партньорство между ЕС и Русия, изключвайки САЩ - с което притесни онези намиращи се на челна линия страни, които зависят от Вашингтон за оцеляването си“, подчертава британското издание. 

„В центъра на всичко това е странната нерешителност на Германия, подхранвана от убеждението, че Берлин има уникално разбиране за Русия. Националната вяра в "източната политика" издържа на всички провокации на Путин. В резултат Москва няма да бъде изключена от платежната система СУИФТ, дори ако Русия завземе Киев и постави собствено марионетно правителство. Няма да има ембарго над руския енергиен износ. Берлин отказва да продава оръжия на Украйна и се намеси, за да попречи на доставката на стари източногермански такива от балтийски страни, членки на НАТО. Накратко, Германия няма да предприеме никакви стъпки, заплашващи специалните й отношения с Москва или дългосрочните й икономически интереси. Тя отстъпва на Кремъл имперското право на надзор над разположените в близост до Русия чужди страни, въпреки че Путин изисква буферна зона от обезсилени неутрални страни в самия ЕС, включително Финландия, Швеция, бившите страни от Варшавския договор и Балканите“, пише британското консервативно издание. „Така че чакаме в напрежение, докато земята замръзва достатъчно, за да издържи руските танкове и артилерия, и питаме: какво ще остане от ЕС, ако през идните шест седмици Путин разбие европейската архитектура в сферата на сигурността? Дали съюзът ще еволюира към френско-германско владение, за каквото мечтае Макрон - или към де факто руско-германско владение?“, пише в заключение "Телеграф".

Полша е също толкова критична към Германия.

„Германия е Троянският кон на Русия в Европа“, заяви зам.-министърът Януш Ковалски.

Франция е най-малко критична към Германия, като прие отказа ѝ да въоръжава Украйна и първоначално не се противопоставяше на „Северен поток“ 2. Според „Гардиън“ Франция не вижда риск от предстояща инвазия или струпване на сили, готови за инвазия през идните три седмици. Вестник "Монд" днес дори пише, че за разлика от 2003 г. Западът е единен по отношение на Украйна. 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.