Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

След като не е говорил подробно за случилото се на 19 април 2020 г., днес Кристиан Николов даде пълни обяснения пред Софийския градски съд.

В тях се застъпват вече повторените много пъти от защитата му тези: че е добър студент, който винаги кара внимателно и отговорно, че ползва само "пастичка и чайче" за успокоение, както и че намерен шот вечерта на рождения ден на приятелката му - който той допил, за да разчисти, е възможно да е бил "глупава шега от приятел с фатални последици".

Няма как да се установи кой може да му е скроил номер, тъй като на партито за рождения ден на приятелката му имало и непознати.

Кристиан също така казва, че по лично решение взел джипа на майка си (тъй като тя в началото бе заподозряна по члена от закона - за който предоставя кола, б.р.).

После опитали да празнуват на Витоша рождения ден на Симона. Но ги срещнали полицаи.

"Полицаите ме питаха въпроси - дали съм задържан, гледаха ми очите, караха ме да им дъхна и ми направиха личен обиск", казва младият мъж за съвсем безпричинните реакции на униформените, още на предишния ден, когато опитали да се разходят до Витоша..

Вече вкъщи, на 18 април, събота, на рождения ден на годеницата му станало следното:

"Изпих само две чаши водка, пия само на поводи, тъй като водя здравословен начин на живот, правихме опити за бебе и се опитвах да я накарам (Симона) да спре да пуши."

После партито свършило. Николов казва още:

"Качих се към третия етаж, където се помещава и кухня - в нея в хладилник, също стоят напитки и гостите също се качват там - сипват си алкохол, пият си и се забавялват. Влизайки вътре, започнах да разчиствам и видях един шот, който ми изглеждаше досущ същият като йегермайстера от по-рано.

Без много да му мисля, го изпих на екс, като усетих странно чувство след това, устните ми леко изтръпнаха и имах странен вкус в устата."

Кристиан е употребявал в живота си само следното:

"Употребявал съм добавки, които се правят от медицински коноп, а именно - паста и чай, ползвам ги още от Германия, като студент, тъй като съм притеснителен, имам проблеми с кожата, избиват ми херпеси от притеснение и не се чувствам спокоен преди изпит или друго стресиращо за мен."

Младият мъж казва още, че е "напълно културен шофьор, приятелите ме знаят с това".

Той си спомня следното:

"Точно преди мол "Парадайс" има малък светофар и малко кръстовище, спомням си, че светофарът ни пусна на зелено. Това е последният ми ясен спомен, после изведнъж ми причерня, не възприемах нормално какво се случва наоколо, всичко беше в просъница, може би някой нещо извика, но не мога да кажа, че го възприех.

Колата ми е с ръчни скорости, вероятно може да съм направил опит да натисна спирачката.

След това си спомням силен удар, но се уплаших, стреснах се много, уплаших се за живота си и този на хората в колата."

Николов продължава да твърди, че на място се е интересувал и е помагал на Милен Цветков, а не е тършувал само в колата си заедно със своите приятели (каквито показания има от свидетели по делото, б.р.):

"Дадох му шишето, като след може би минута-две, както седеше седнал на тротоара и облегнат на мантинелата, започна да се свлича и легна на пътното платно. Видимо се влошаваше, изплаших се още повече, но си казах, че трябва да съм хладнокръвен и да се опитам да помогна.

Видимо започна да изменя цвета на лицето си и с мъжа в униформа си казахме, че най-вероятно се влошава и се чуваше звук - че не може да диша нормално", описва той последните мигове на жертвата.

И още: "Направих всичко възможно от себе си за живота и здравето му, свалих обувката си и я подложих под главата му, с идеята, че така ще му е по-лесно да диша."

Следващата стъпка по това дело са пледоариите на прокуратурата и защитата - през февруари.

Ето и казаното от него почти без редакторска намеса:

Искам да изкажа съболезнования още веднъж на семейството на Милен Цветков.  Искам да разкажа всичко, коeто се разви във въпросния уикенд, за съжаление, фатален.

Студент съм в Германия и до март месец 2020 г. карах шестия си семестър към университета, който трябва да се направи като стаж във фирма.

Април месец 2020 г. започна предпоследният ми семестър в университета.

На 18 април 2020 г. моята приятелка Симона празнуваше рожден ден, който беше дни по-рано, с нея живеем на семейни начала в София. Идеята беше да си направим пикник на Витоша, като сутринта към 10 часа се бяхме разбрали с двама приятели, които ще пътуват с нас. Те дойдоха вкъщи, помагаха на Симона с нещата, които трябваше да се пазаруват - напитки и храна. Двамата в 10 ч сутринта излязоха да разходят кучетата и бях помолен да остана насаме, тъй като последното нещо, коeто ми оставаше за края на този стаж, е да напиша какво съм правил във фирмата и какво е представлявал стажът.

Бях много притесненен, помолих да ме оставят насаме, за да го направя и да го пратя на професора ми. Когато финално предадох този репорт, решихме, че е време да потеглим. Аз по мое лично решение взех колата Ауди Q7.

Взех ключовете за колата, които стояха в антрето, не съм искал разрешение от майка ми, колата е нейна, тя я кара. Карал съм тази кола.

Натоварихме се на джипа, аз шофирах, другите се возиха, потеглихме към Витоша.

Срещата ни беше уговорена на хотел "Магнолия", в подножието на Витоша.

Докато изчаквахме приятели, към нас се приближиха двама човека, облечени туристически, извадиха полицейски документи, обясниха, че са полицаи и казаха, че сме длъжни да слезем с тях до патрулката и другите им колеги. Слизайки надолу, ходихме по пътека и стигнахме до бар "Шишарка". Там беше патрулката с другите полицаи. Задържаха ни доста време, повече от час.

През това време ни проверяваха, разпитваха ни обстойно къде сме тръгнали, дали сме знаели, че е забранено да се правят излети в планината по това време (заради пандемията, б.р.). След което ни казаха, че трябва да ни напишат актове в размер на 300 лева на човек. Като ни извикаха един по един с лични карти. Бях се обадил на моята сестра и Виктор Стойчев, че са ни видели полицаи и да си стоят в колите, да ни изчакат, докато ни напишат актовете.

Полицаите ме питаха въпроси - дали съм задържан, гледаха ми очите, караха ме да им дъхна и ми направиха личен обиск.

След като всички минахме през процедурата, пуснаха само мен да отида и да взема колата, която беше не много близко паркирана оттам.  Качихме се после всички в колата, аз шофирах и решихме да отидем в моята къща в София и да се опитаме да направим празненство, въпреки че всички бяха унили заради случката.

Около 15 часа стигнахме в дома ми, всички присъстващи с нас...

Изпих само две чаши водка, пия само на поводи, тъй като водя здравословен начин на живот, правихме опити за бебе и се опитвах да я накарам да спре да пуши. Освен тях съм пил два шота въпросната вечер, първия от тях напитка йегермайстер (леко сладникава), която не много след като дойдохме в къщата от планината някой сипа шотовете, събрахме се в кръг и вдигнахме тостове.

Както ви споменах, в къщата е напълно забранено да се пушат цигари, същото важи за всякакви видове наркотици и марихуана, както и наргиле.

Въпросната вечер продължи. Всеки отиваше в кухнята, сипваше си кой колкото алкохол прецени. Всички си прекарваха добре.

Към края на купона, който продължи до късно вечера, повечето хора започнаха да си тръгват един по един. Освен познати, дойдоха и непознати за мен хора, приятели на Симона или приятели на приятели, не беше мой личен рожден ден и не ми е правило впечатление.

Само няколко останаха да нощуват - Георги Иванов и Иван Младенов, може би още някой, като те си тръгнаха рано сутринта.

В края на вечера аз реших да поразчистя, като казах на Симона и тя да помага, събирахме чаши, салфетки и други неща. Качих се към третия етаж, където се помещава и кухня - в нея в хладилниак също стоят напитки и гостите също се качват там, сипват си алкохол, пият си и се забавялват. Влизайки вътре, започнах да разчиствам и видях един шот, който ми изглеждаше досущ същият като йегермасйтера от по-рано. Без много да му мисля, го изпих на екс, като усетих странно чувство след това, устните ми леко изтръпнаха и имах странен вкус в устата.

Към момента не ми направи кой знае какво впечатление.

Продължих да разчиствам и след време усетих че не се чувствам съвсем наред, усетих сърцебиене и че леко ми се вие свят и като че ли ми прилошава. Намерих Симона и й казах, че искам да си лягаме защото не се чувствам много добре. Говорихме си, че може да е от скарата.

Употребявал съм добавки, които се правят от медицнски коноп, а именно паста и чай, ползвам ги още от Германия като студент, тъй като съм притеснителен, имам проблеми с кожата, избиват ми херпеси от притеснение и не се чувствам спокоен преди изпит или друго стресиращо за мен.

Тъй като тези добавки ми помагат да заспя по-лесно, реших и във въпросната вечер да си направя. В банята на третия етаж, където държах пастата, изпозлвах я, направих си един чай и заспах.

На другия ден - беше някъде около обяд, вече всички си бяха тръгнали с изключение на Георги Иванов и сестра ми, която живее в къщата, която беше останала с приятеля й. Всички ми помагаха да разчистим още.

Споделих със сестра ми, че не се чувствам съвсем добре, имах лек дискомфорт, но по никакъв начин не съм бил неадекватен.

След това Георги Иванов ни покани у тях, беше казал, че иска да сме заедно и да правим нещо, но иска да мине през апартамента, за да се изкъпе и преоблече. Излизайки от къщата, се качихме на джипа и отидохме до апартамента на Георги, той беше близо до НДК.

Постояхме в апартамента.

Решихме да хапнем нещо, Симона яде в апартамента, а с него се разбрахме да си търсим нещо за ядене и да пообиколим малко.

Качихме се обратно в колата и без конкретна цел и място, където да отидем, търсихме нещо за ядене. Всички се храним здравословно. Тогава нямаше отворени заведения и хора по улиците. Тръгнахме в посока Руски паметник и после се върнахме обратно към НДК и оттам сме се насочили в посока Южния парк.

Имах дискомфорт, но не бях замаян, нито се чувствах негоден да управлявам, най-малкото ако знаех, че може да има нещо, нямаше да шофирам автомобил, щях да си взема такси и да отида директно в болница и да кажа да ме промият, нямаше да се качвам в автомобил.

Искам да спомена, че съм напълно културен шофьор, приятелите ме знаят с това. Винаги казвам да се слагат колани. За целия ми шофьорски стаж, който към момента беше малко повече от 4 години с почти ежедневно каране, включително в Германия, имам един фиш на стойност 20 лева за неправилно паркиране в Самоков.

Винаги съм държал да карам със съобразена скоост, внимателно, да се оглеждам и да съхраня себе си и пътницте.

Стигайки до Южния парк, карахме покрай него и излязохме на улица "Сребърна" и стигахме до мол "Парадайс". Точно преди мол "Парадайс" има малък светофар и малко кръстовище, спомням си, че светофарът ни пусна на зелено. Това е последният ми ясен спомен, после изведнъж ми причерня, не възприемах нормално какво се случва наоколо, всичко беше в просъница, може би някой нещо извика, но не мога да кажа, че го възприех.

Колата ми е с ръчни скорости, вероятно, може да съм направил опит да натисна спирачката.

След това си спомням силен удар, но се уплаших, стреснах се много, уплащих се за живота си и този на хората в колата. В началото не ми беше ясно в какво сме се блъснали, колата стигна по инерция до другата страна на кръстовището.

В тези секунди след сблъсъка всички бяхме в шок. Да преживееш нещо такова е много… Бяхме много уплашени. Първата ми реакция беше да погледна пътниците си и себе си и да ги питам дали всичко е наред с тях. Видях, че те видимо са добре - без сериозни наранявания.

Слизайки от колата, се огледах около мен и видях, че имаше и друга кола на кръстовището, беше обърната и около нея бяха скупчени хора. Те извадиха врата, извадиха човека отвътре, който, макар с помощ, като че ли отдалеч изглеждаше, че може да върви и тръгнаха с бавна крачка.

Казах им, че ще отида да видя човека как е и отидох при него. Той беше седнал върху тротоара, недалеч от колата. Отивайки при него, го питах - "как си, имаш ли нужда от нещо, мога ли да помогна". Той изглеждаше видимо добре, без външни наранявания. Видимо беше в шок.

Тогава до мен имаше няколко човека, не много, със сигурност мъж с униформа. Той изглеждаше, че няма нужда от медицинска помощ. Решихме, че е добра идея да му намерим вода за пиене, предположих, че може да имам в колата, реших да проверя, разгледах в колата, намерих шише вода, взех го и се върнах при пострадалия.

Дадох му шишето, като след може би минута-две, както седеше седнал на тортоара и облегнат на мантинелата, започна да се свлича и легна на пътното платно. Видимо се влошаваше, изплаших се още повече , но си казах, че трябва да съм хладнокръвен и да се опитам да помогна.

Видимо започна да изменя цвета на лицето си и с мъжа в униформа си казахме, че най-вероятно се влошава и се чуваше звук - че не може да диша нормално.

Сложихме го да легне на пътното платно и мъжът с униформата и аз му дадохме главата назад и му натискахме челюстта надолу, за да се освободи повече място за дишане. За момент се стабилизира, чувахме, че може да си поеме въздх. Малко след това започна пак да не може да диша нормално, поддържайки му главата назад му натиснахме челюстта надолу и бръкнах да му извадя езика - наистина му беше запушил дихателните пътища.

После можеше да диша. Направих всичко възможно от себе си за живота и здравето му, свалих обувката си и я подложих под главата му, с идеята, че така ще му е по-лесно да диша. Взех тръбичка, която поставих в устата му с която да може да диша и да не му позволява да си глътне езика пак. Линейката по мой спомен се забави. През цялото време стоях наведен към него, така че да чувам дали диша равномерно.

Четейки делото, видях, че една от камерите от пътното платно от кръстовището, се вижда ясно как съм наведен над него, оказвайки му медицинска помощ и впоследствие наведен да слушам дали диша. Вижда се и че с единия крак съм бос, а с другия - обут.

Накрая дойде линейката. Фокусът ми беше върху пострадалия, спомянм си - направихма му сърдечен масаж, сложиха му уред за обдишване. 

Полицаите после ме разптиваха. Казаха ми, че трябва да се подложа на тест за наркотици, аз добровлно се съгласих. Не мисля, че е редно да се шофира с наркотици. Полицаите ме откараха за кръвна проба и ме отведоха в 4-то РУ. На сутринта ме отведоха в СДВР.

Полицай ми каза, че починалият е Милен Цветков и е починал. Почувствах се ужасно, че светът ми свърши. До последно имах надежда, че човекът е оцелял и лекарите са успели да му помогнат. Когато разбрах, че е починал, светът ми свърши.

Влязох в много тежка психическа дупка, която продължи месеци. Имах чувството, че това е ад и се молих да свърши.

Виждах се с психоложката към ареста един път на няколко седмици.

Не се чувствах на себе си.

От самото начало съм съдействал на органите на реда, полцията, разследващите с каквото мога.

Случваше ми се в ареста нещо, което не можех да повярвам, че се случва. Една вечер - бях заспал, беше около 11 часа вечета - отвориха килията и ми казаха, че трябва да излизам от килията.

Аз се обух в просъница и излязох, питах ги къде ме водят, започнах да се притеснявам, защото знам, че не следва след вечерния час никой да те изважда от килията.

Започнах да изпадам паника, вкараха ме в една стая, в която преди това бяха идвали разследващи да ме разпитват. Това беше късно посред нощ, вътре имаше двама мъже, които ми се представиха и казаха от коя служба са - не помня коя.

Тези господа не ми казаха за какво съм в стаята и какво искат. Казаха ми, единият, че бил се занимавал с нещо към разследване на наркотици, а после ми говореше тотално други неща. Почнаха да ми говорят, че няма да ме пуснат от стаята, докато не им ракажа всичко. Не са ми посягали, но психически се постараха да ме смачкат. Говориха ми лъжи, едно нещо - после друго. Искам да кажа, че това определено само допринасяше да се почувствам още по-зле.

Моето единствено обяснение за наркотиците в кръвта ми, че някой познат или непознат се е опитал да си направи глупава шега с фатални последици (имайки предвид шота, който твърди, че изпил, б.р.).

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.