Тази година "Аустрелиън оупън" започна още преди самия турнир и събра милиардна публика от цял свят, предизвиквайки интереса и на хора, които не правят разлика между тенис и федербал, Австралия и Австрия и Джокович и Миле Китич. Както и тънки познавачи на австралийската история, сръбския дух и австралийската кухня.

Топката - в случая Джокович, вече повече от седмица си я подават австралийци и сърби, а целият свят брои точки и геймове и псува врага.

Аз, като човек, който не гледа тенис и не е бил в Австралия, разбира се, веднага си съставих категорично мнение и мога ей така, както си седя във фейса и си беля мандарина, да ви кажа кой е прав, кой е крив, и има ли сестра Джокович. За да запазя обективността обаче, бих изтъкнала доводите и на двете спорещи страни, всяка от тях заслужава да спечели тази Трета световна война. Която по стара балканска традиция тръгна от нашия красив, но малък и на моменти безкрайно сложен, но по-често безкрайно прост регион.

Какво искат австралийците?

От една страна, австралийците искат да им се спазват законите. Те, разбира се, са прави. Ако Джокович бе доплавал с лодка до гордия им континент, прегорял от слънцето, загиващ от жажда и идващ от някоя не толкова геройска азиатска държава, в която не само, че има война, диктатори, глад, болести, ами и не играят тенис, тогава казус изобщо нямаше да съществува. Джокович щеше да е оттласнат обратно в океана с лодката си, пък да става каквото ще. Защото това е политиката на Австралия спрямо бежанците вече повече от 30 години.

Сега ще кажете, че за тези 30 години правителствата се сменят, не може и политиката да не се сменя. Но не - колкото по-либерално е правителството на власт, толкова по-строги са законите за пришълците. По-точно срещу пришълците. В крайна сметка в най-мекия вариант Джокович би бил интерниран в лагер в Папуа Нова Гвинея и там адвокатите му можеха да си обжалват, колкото си искат - дори и да спечели дело и да му признаят правото да влиза в Австралия, пак нямаше да има право да влиза в Австралия.

Горе-долу така седят нещата с имигрантите от долната страна на земята. Е, Джокович обаче не дойде с лодка от Азия, а с частния си самолет от Европа. Макар че, строго погледнато, също пристигна, за да работи и да изкара много повече пари, отколкото би изкарал в родината си. Целта му е същата като на хората в лодките. Но банковата му сметка е различна, а това може да разколебае дори и най-принципните власти. 

Какво искат сърбите?

На този въпрос е малко по-трудно да се отговори, а и отнема време, защото отговорът винаги започва някъде в Средновековието. Разбира се, на първо място сърбите искат Косово да е тяхно. Също така Тито и дойче марката отново да се върнат. Оттам нататък, разбира се, биха искали Роджър Федерер да пее всяка сутрин „Йедна земля, йедан тим“ и да целува снимката на Ноле, всички историци да признаят най-сетне, че Спартак, Исус и цар Душан са едно и също лице - а именно - Джокович, както и Клинтън да... не, това не мога да го напиша тук заради малолетната публика.

Също така визите за Австралия да се раздават на тенис турнири. Който спечели един турнир, получава наградния фонд, договор с богати рекламодатели и виза за Австралия, гарантираща безпрепятствено влизане.

Сертификати от Джокович да не се искат, заради светите му качества, а ако все пак му поискат, да уточняват точно какви - за положителен или за отрицателен тест. Ноле си има всякакви.  

Какво искаме ние, обикновените кибици?

По принцип на цялата сага й липсва малко цвят, малко повече скандал, малко секс. В този си вид вече започва да ни доскучава... Според мен е крайно време да арестуват зрелищно Ноле и да го проснат на земята с белезници, докато му крещят: „Долу, ти си престъпник“, а стотици световни телевизии да предават пряко, разтревожени журналисти с каски и бронежилетки да ни прекъсват сериала, за да дадат последния детайл от сагата „Джокович“.

ООН да бъде свикана на спешно заседание, Русия да обвини Запада, че води война срещу православието и да нападне Украйна, САЩ да обвинят Русия, че нападат Украйна и да нападнат който и да е в Близкия изток, стотина сръбски девици да разголят силикон и да заплашат, че ще се хвърлят в Сава, ако не освободят Ноле, Сърджан Джокович да поведе сръбската армия към Австралия, като по пътя минат и през Косово, а Цеца да издаде нов хит.

И всичко това трябва да стане до началото на турнира, че после вече няма смисъл.