"Когато в дома ви влязат американците, понякога е много трудно да останете живи, без да бъдете ограбени или изнасилени."

Това заяви Министерството на външните работи на Руската федерация днес по повод реакция на Вашингтон за руската военна операция в Казахстан. Изявлението бе публикувано и във фейсбук профила на руското посолство в София.

 

"Днес Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен по типичния за него просташки начин се пошегува относно трагичните събития в Казахстан. Абсолютно легитимния отговор на ОДКС на молбата на ръководството на Казахстан за съдействие в осигуряване на безопасност (за която, между другото, вече беше уведомен Съветът за сигурност на ООН) главата на американското външнополитическо ведомство коментира със следната ехидна реплика: "Един урок от най-новата история е, че когато руснаците влязат в дома ви, понякога е много трудно да ги накарате да си тръгнат".
Ако Антъни Блинкен толкова обича уроци по история, нека вземе под внимание следния:
Когато в дома ви влязат американците, понякога е много трудно да останете живи, без да бъдете ограбени или изнасилени.
Само че за това ни учи не само най-новата история, а всички 300 години на американската държавност. Много за това ще разкажат индианците на северноамериканския континент, корейците, виетнамците, иракчаните, панамците, югославяните, либийците, сирийците и мнозина други нещастници, на които не им провърви да видят у "дома" си тези неканени гости", пише руското външно министерство.

Повече от 4400 души са били задържани, а над 40 - убити, по време на безредиците в Казахстан, по официални данни, цитирани днес от държавната телевизия.

Броят на загиналите очевидно включва и жертвите от силите за сигурност. Има опасения, че броят на загиналите може да е много по-голям.

Президентът на авторитарната държава Касъм Жомарт-Токаев обяви ден на национален траур за възпоменание на "множеството жертви на трагичните събития в някои части на страната", предадоха държавни медии.

Защо са сблъсъците

Бившата съветска република е разтърсена от протестно движение, избухнало още миналата неделя първо заради повишаване на цените на природния газ. Протестите се разразиха първо в провинцията, а после обхванаха големите градове, особено Алмати, икономическата столица на Казахстан. Там те преминаха в хаос и кървави сблъсъци.

Вчера президентът на Казахстан разреши на силите за сигурност да стрелят по протестиращи и изключи преговори с демонстрантите.

Протестиращите искат по-добър стандарт на живот, бунтовете не са координирани и нямат лидер, тъй като в страната няма силна опозиция, нито политици, готови да поемат управлението. Гражданите протестират срещу тоталитарното управление на Нурсултан Назърбаев (18 години на власт до 2019 г.) и неговия наследник Касъм-Жомарт Токаев.

Защо има чужди войски в страната

Съгласно решение на Съвета за колективна сигурност на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) – нещо като руското НАТО, от 6 януари 2022 г., в Казахстан са изпратени военни подразделения от Русия, Беларус, Армения, Таджикистан и Киргизстан.

Организацията на договора за колективна сигурност е военен съюз в рамките на ОНД. Тъй като той е отбранителен съюз и няма право да интервенира при вътрешни проблеми в страна-членка, Токаев представя бунтовете като организирани отвън, от терористи. 

 

Спекулациите за намесата на Путин

Според анализатори руският президент е особено чувствителен към темата “Казахстан”, тъй като би искал да се оттегли мирно от власт и да посочи нов тоталитарен лидер досущ като Нурсултан Назърбаев.

Има спекулации, че това ще е повод за нахлуване на Русия в Украйна, като Москва ще посочи Киев за вдъхновител на безредиците в Казахстан.

Американската реакция

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен постави под въпрос защо беше необходимо на правителството на Казахстан да търси военна помощ от страна на Русия с цел справяне с вълната от гражданско неподчинение, обхванала страната.

„Един урок от близката история е, че веднъж влезли в къщата ти руснаците, понякога им е много трудно да си тръгнат“, каза Блинкен на брифинг в петък.

 

Близо 20 000 българи има в страната

Страната е с площ от 2 724 902 km² (3-то място по големина в Азия и 9-о място в света), което я прави най-голямата вътрешноконтинентална страна в света. Населението (към 1 януари 2019 г.) е 18 411 699 души. На северозапад и север граничи с Русия (дължина на границата 7548 km).

Казахстан е президентска република. Президентът също така е главнокомандващ на армията и има право на вето върху законите, приети от парламента. Срокът на пълномощията на президента е 5 години.

Населението е предимно казахско (63%) и руско (23%), останалата част са украинци,немци, татари, узбеки, евреи. В Източен и Централен Казахстан живеят 15 – 20 хил. българи, преселени насилствено от Крим, Бесарабия и Таврия след Втората световна война. Заедно с тях са преселвани и гагаузи от Бесарабия, които тук се самоопределят като българи.

Към момента руснаци и казахи съжителстват мирно, но различни световни медии предават, че има силни антируски настроения в обществото.

Касъм-Жомарт Кемелули Токаев е настоящият президент на Казахстан. Преди това е висш служител на Организацията на обединените нации (заместник генерален секретар на ООН и генерален директор на Службата на ООН в Женева), 2 пъти председател на Сената на Казахстан (горната палата на парламента), министър-председател и 2 пъти министър на външните работи на Казахстан. 

Младият Токаев постъпва в Министерството на външните работи на СССР и работи в съветското посолство в Сингапур и в Пекин. 

 

* Министерство иностранных дел - Министерството на външните работи на Руската федерация