Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

“Левски” на феновете. В сдружение, в което те членуват, гласуват и избират хора, които да ръководят техния клуб на мандатен принцип. Да вземат и други важни решения. По този начин да са пряко замесени в управлението, да носят и споделят отговорност. Свикнали сме да даваме примери с такъв принцип на собственост и управление в Испания и Германия. По подобен начин функционира ЦСКА 1948 например, що се отнася до България.

Но когато става въпрос за “Левски”, нещата са несравними. Той има огромна фенска маса (не само в пределите на страната ни) и над 100-годишна история. Така че, ако реализира лансирания наскоро проект за създаване на сдружение, което да държи мажоритарен пакет акции, може да се счита за проводник на изцяло нов модел в българския футбол. Имайки предвид и в какво бяха превърнати най-популярните ни отбори от държавниците - заложници на порочна система, разменни монети.

Зад идеята за “общолевскарско сдружение” стои Тръст “Синя България”. Организация, създадена преди малко повече от седем години. Тя нашумя първо покрай юбилея за 100-годишнината, организиран от феновете, а след това покрай придобитите от Тодор Батков 10 процента от “Левски”. През годините мина през много акции, кампании, инициативи, битки - най-вече вътрешни (“общолевскарски”)… За да стигне до момента, в който да предложи нещо доста иновативно за България. 

За проекта и за първите 7 години на тръст “Синя България”, Клуб Z разговаря с Даниел Стрезов, член на Управителния съвет на организацията и зам.-председател. 37-годишният инженер по телекомуникационни мрежи и собственик на бизнес, който помага за това да имаме интернет на телефоните си (“лаишки казано”), беше председател до неотдавна - в периода, в който се случиха едни от най-големите трусове в историята на “сините” - ерата след Васил Божков.

Даниел Стрезов

 

Тук е мястото да споменем, че през есента на 2014 г. излезе аналитичен материал за Тръст “Синя България” и "Левски" в списание Клуб Z. Тогава разговаряхме с един от основателите му - журналистът Васил Колев, и с адвокат Тодор Тодоров, който доскоро бе в управата. Каква беше визията им тогава? Тръстът настоя привържениците да упражняват контрол върху управлението - заради неадекватни решения. Затова поиска 15 на сто. Получи 10%. 

“Обществената ситуация около спорта роди необходимостта от поява на подобни формирования. Идентичността на клубовете беше нарушена. Получи се вакуум между феновете от една страна и акционерното дружество от друга. Тръстът е начин този вакуум да се запълни - идеята е чрез финансови механизми, в случая придобиване на собственост, да се върне влиянието на общността върху клуба”, каза тогава адвокат Тодоров. Дали е предполагал, че седем години по-късно започва да се говори как общността да има не само влияние, а траен контрол и отговорност?

“Левски” да има бюджет, който да се спазва. “Левски” да се самоиздържа от приходни пера като участия в евротурнирите, продажба на билети и карти, маркетингови механизми, търговия с фенски артикули… “Левски” да свие администрацията, да стане работещ, да произвежда, не само да харчи… Да има управленска програма, да реализира проекти. За тези неща говореха през есента на 2014 г. Васил Колев и Тодор Тодоров.

Повече от седем лета по-късно, разговорът със Стрезов идва в много любопитен момент, далеч не само за "Левски" - българският футбол вече май наистина изглежда да е на кръстопът. Новото правителство, поне засега, не дава сигнали, че ще го хрантути, залага и използва, както това на Бойко Борисов. Така исторически клубове като “Берое”, “Пирин” и т.н. са с неясно бъдеще, подобно на екземпляри като “Царско село”, създавани от егото на определени бизнесмени, без ясна спортна и пазарна мотивация.

“Идеята на тръста, на неговото съществуване, е “Левски” да бъде собственост на своите привърженици. Това като концепция и идея назрява от години. Така се стекоха обстоятелствата, че се създаде възможност тя да се реализира. Не е от днес за утре. Дискутирано е дълго време. Но вариантите минаваха през това тръстът да придобие популярност и авторитет сред привържениците. Проектът обаче винаги оставаше на заден план, тъй като все трябваше да гасим пожари. Така концептуалните и стратегически идеи оставаха назад в списъка”, започна Стрезов, правейки преди това бърз “преглед” на инициативите и акциите, в които е участвал.

Като дарителската кампания след оттеглянето на Васил Божков, благодарение на която “Левски” оцеля тогава.

И все пак, защо сега се лансира идеята за сдружението? Заради това, че “Левски” е малко по-стабилен, влезе спонсор там, който му вля свежа кръв? Влезе и Станимир Стоилов, ползващ се с огромно доверие и авторитет в Сектор Б.

“Двете неща нямат много общо - създаването на сдружение от една страна и актуалното ръководство на клуба от друга. Хубаво е да ги разграничим. Катализатор на тези събития бе заявеното от Наско Сираков през миналата година желание един ден “Левски” да бъде собственост на феновете си, отговори Стрезов. - Това започна леко да подклажда искрицата. Пред лятото, когато Станимир Стоилов се завърна, каза същото. Че дългосрочно правилният път за смяна на собствеността е този.”

Ивайло Ивков, като изпълнителен директор, също оказа подкрепа и разбиране. Той бе инициаторът за свикване на срещата, на която бе изречено “да” на това да се върви в тази посока - от клуба и организираните привърженици.

“Разбира се, има много детайли и препятствия, които трябва да се преминат, за да се случи това. Но предпоставките са налице. Колкото до настоящото ръководство, надежда има, но нещата не са розови, реалист е инженерът.

“Крайната цел е създаване на сдружение, с n на брой членове. То трябва да притежава мажоритарния пакет акции на клуба. На мандатен принцип да избира президента, управителния съвет… За да се стигне дотам, пътят е доста труден и неясен. Има две големи предизвикателства. Първото е да се направи кампания, с която да се обясни на левскарите възможно най-ясно и смилаемо какви са плюсовете от такава структура. Да им се обясни, че освен да помагат финансово с членски внос, те ще избират кой да управлява техния клуб и как. Тоест, те ще имат пряко участие в управлението на любимия си клуб. Това е умален модел на устройството в държавата с изборите, които имаме на всеки четири години. 

Всеки припознава даден кандидат, съответно модел, отъждествява се с него и гласува. Това е изключително важно да се обясни, в противен случай ще срещаме неразбиране. Не противопоставяне, а неразбиране.

Другото нещо е да се съобразим с нормативната база в България. Такова голямо сдружение е предизвикателство от гледна точка как ще оперира. Провеждането на Общо събрание ще е предизвикателство. Има два варианта - на делегатен принцип и с лично присъствие или чрез упълномощяване. В България има подобни сдружения, като например Българският лекарски съюз, с над 30 хиляди членове, адвокатски колегии и съюзи… Това са структури с голям брой членове, които ние проучваме.” 

Какъв е времевият хоризонт за реализация?

“За да има хоризонт, трябва да има реалистични цели. На първо време сформирахме работна група, която започна да навлиза в детайлите и да изчиства всички казуси. Трябва всички да проявим по-голяма инициатива, защото нещата няма да се случват от само себе си.”

Стигаме до изнесените в много медии числа за брой членове, членски внос и т.н. Каква е истината за това? Масово се лансира числото 20 хиляди като членове.

"Спекулации - 20, 30, 50 хиляди… Това е математическо уравнение. Тези 20 хиляди откъде идват? Толкова приблизително са активните членове на “Левски”. Това е най-логичната таргет група, която първа трябва да бъде привлечена. Веднъж заявили се като членове, очевидно имат желание да бъдат въвлечени. 20-те лева на месец? Това дойде от подхвърлената идея сдружението да генерира по около 5 милиона лева годишно като приход на клуба. Твърде бакалска сметка. Първо, никъде не е казано още, че сдружението трябва да генерира 5 милиона годишно. Второ, рано е за заключения за членския внос. Ами ако са 100 хиляди членове? Тогава математиката се променя. Това са детайли, в които ще навлезе работната група.”

Това ли е прословутият модел от Испания и Германия, за който говорехме още през 80-те години - как стотина хиляди практически управляват “Барселона” и “Реал” (Мадрид)? Нещо, което ги издига още повече в очите ни - извън рамките за резултати, купи и т.н.

“Трябва да се фокусираме върху резултата, който искаме да постигнем. Това, което можем да вземем като опит е, че членуването в клуба (юридически не е правилно така да го наричаме, но нека приемем тази формулировка) и възможността да се гласува, дават по-голяма заинтересованост и въвличане на хората в това, което се случва. 

Наскоро четох, че в “Барселона” ще се проведе референдум дали да се изтегли кредит от 1,5 милиарда евро за стадион. Това е добър пример за ползата от такава форма на управление. Феновете имат своя глас във всички тези процеси.”

Ранната пролет на тази година - Лео Меси гласува на изборите за президент на "Барселона".

 

Разговорът ни отвежда към прословутия ожесточен конфликт между запалянковски фракции. Той може ли да се окаже пречка? Още нещо - как посланията ще достигнат до неорганизираните привърженици? Онези, които не принадлежат към нито една организация, но това не ги прави по-малко левскари. Те също трябва да бъдат привлечени в сдружението, обяснява Даниел Стрезов.

“В този процес трябва да има представителност от страна на всички. Неорганизираните трябва да бъдат таргетирани. Относно организираните - има принципна договорка, че се върви в една посока. Колкото до прословутото разделение и търкания между фракции, вярвам, че ще се преодолее, защото в крайна сметка тръгваме с обща цел. Факт е, че едни може да искат да стигнем до нея по един път, други - по друг, но вярвам, че може да се стигне до положение, при което всички да са доволни. 

Масово прието е да се говори за компромиси. Каква е дефиницията за компромис обаче - прочетох пример в книга. Мъж и жена тръгват да излизат на вечеря. Мъжът иска да излезе с черни обувки, а жена му - с кафяви. И компромисът какъв е, той излиза с една черна и една кафява. Не искаме такъв компромис! Искаме положение, при което всички са доволни и интересите на всички, най-вече на “Левски”, да бъдат защитени. 

Има разделение на фенклубове и фракции, но това е нормално в толкова голяма общност. За мен е изключително грешно да “вдигнем нивото” с още едно разделение - на организирани и неорганизирани. Това би било абсурд. Организациите имат плюс, защото там има ядро и мрежа от хора, а чисто като познания, това може да бъде използвано. Безценен ресурс е и ние не можем да го игнорираме. Нещо повече, трябва да го използваме така, че да достигнем не неорганизираните, които по някаква причина не искат да са част от фенски структири. Трябва да отправим най-големите и важни послания към всеки от тях. Запалянковците на “Левски” са от всички прослойки на обществото. До всеки един да можем да достигнем, така че той да припознае идеята като своя. И за тази цел е добре да използваме ресурса на фенклубовете.” 

Иде ли краят на модела “Бащица”, ако проектът се реализира? Поне за “Левски”? Модел, който обезличи българския футбол, даде своя принос да е в състоянието, в което е днес.

“Моделът “Бащица” е авторитарен модел с плюсове и минуси. Плюсовете са, че решенията са крайни и просто се изпълняват. Взема ги човекът на върха на пирамидата. Минусите - много често решенията са грешни. 

Обратно, ако пренесем нещата в модела, който искаме да въведем, решенията се вземат от много повече хора, така рискът да са грешни намалява значително. Тук пак правя паралел с “Барселона”. Жоан Лапорта иска да изтегли кредит за реконструкция на стадиона и трябва да убеди членовете на клуба, че това предложение е правилно, целесъобразно и не носи рискове. А ако то наистина е добро, базирано на точни разчети и планове, той ще убеди достатъчно на брой хора и те ще гласуват “за”. Може да не е правилно, а може и да не е добре аргументирано. За да не се стигне до нито един от тези два случая, Лапорта трябва добре да мотивира предложението си. По този начин, освен че ще искаме от привържениците да изискват повече, ще възпитаме и управляващите или поне кандидатите да са по-отворени, по-подготвени и по-балансирано мислещи. Без гръмки изказвания, с по-добро планиране, с по-далечна визия как да се случват нещата. Времето ще покаже. Ако не успеем да убедим хората, че този модел е отживелица и имаме нещо по-добро, просто няма да се случи. Затова казвам, че предизвикателството е голямо.”

Има гласове, при това не от зложелатели, а от подръжници на тръста, че при създаване на дружество, той може да престане да съществува. Или да промени приоритетите и целите си. Ще се раздели със своите 10 процента от ПФК “Левски” АД, заради които изтърпя много атаки и натиск през годините.

“На последното Общо събрание беше взето принципно решение, че ако се стигне до формиране на сдружение, тръстът ще прехвърли акциите си там. Важно уточнение - дори да стигнем до сдружение, ние няма да прехвърлим тези акции автоматично. Отново ще свикаме Общо събрание, за да се вземе това решение формално. Ако предположим, че това се случи, на практика тръстът ще изпълни своята цел и мисия. Тогава задачите ще станат други - както в Англия, където се нарича Social trust. Организация, която ще прави благотворителни и информационни кампании. Ще отстъпи от акционерската си роля. Дори да продължим, ролята ще е периферна. Но, разбира се, винаги стои въпросът какво ще реши Общото събрание.”

Тук приключваме разговорът. Засега. Даниел Стрезов и съмишлениците му са се заели с поредна кампания, много различна обаче от онези, при които набираха средства, организираха събития, мачове и т.н. Някои от тях имат успешни бизнеси и това им помага. Не им вярваха, не им вярват и сега. Ще дойде есен и пак ще преброим пилците.

 

Повече за проекта на "Левски" и формите на управление в българския футбол, неговото бъдеще, а също така за испанския и германския модел, можете да прочетете във февруарския брой на списание Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.