Изминалата политическа година ще се запомни със заканите да бъде сложен край на „модела ГЕРБ“ в управлението. Това бе желанието на хората по площадите след публикуването на снимките с кюлчетата и пистолета на нощното шкафче на Бойко Борисов, а още служебните правителства на Румен Радев доста активно се захванаха да разкриват данни за злоупотреби във властта – като се почне от строителството на магистрали без разрешения, авансови плащания на големи фирми, съмнителните огромни кредити, раздавани от Българската банка за развитие, и се стигне до луксозната стая за почивка в "Автомагистрали" и липсата на търгове във военното министерство за скъпи проекти, прикрити с обяснението, че са секретни.

Лятото и есента отминаха, но прокуратурата не повдигна обвинения, няма нито един бивш управляващ от ГЕРБ с обвинение в съда, да не говорим с присъда или в затвора. Въпреки заканите на Слави Трифонов партията на Борисов да бъде изчегъртана, това не се случи, а тя отново е с лидерски позиции сред избирателите. Сега ГЕРБ, втора по резултат на парламентарния вот, е основна опозиционна сила и основен активен антагонист и критик на коалиционното правителство. Което може да се окаже всъщност още по-здравословно за партията на Бойко Борисов.

Защо „моделът ГЕРБ“, символ на корупцията, щуробаджанащината, връзкарството и назначенията на некомпетентни хора във властта, не бе унищожен, а напротив – бившите управляващи отново получават подкрепата на хората? Причините са няколко и всички са свързани с по-дълбоките корени на това явление.

„Моделът ГЕРБ“ не е започнал с ГЕРБ и няма да свърши

Дълбоко погрешно е схващането, че „моделът ГЕРБ“ започва с ГЕРБ и ще свърши след ГЕРБ. Още преди идването на демокрацията българите бяха свикнали, че повечето въпроси се решават с връзки или с дребен рушвет – като се почне от дефицитни стоки и разправии с катаджии, до получаване на разрешение за излизане отвъд Желязната завеса и софийско жителство. 

Вероятно трудно си спомняме „обръчите“ на ДПС и червените метли в държавната администрация. Все още обаче в министерствата и общините е пълно с различни назначения на различни партии, които мирно съжителстват помежду си. Естествено, много от тях са типични „калинки“, които не знаят чужди езици, не са компетентни за постовете си и понякога единствената им цел е да дават информация на своите патрони и да съдействат определени фирми да получават обществен ресурс без излишни бюрократични спънки.

142 000 души и техните семейства са волни или неволни участници в тази схема, тъй като държавата е най-големият работодател у нас. В тази голяма група не е прието да се подават сигнали срещу колеги или началници, а по същия начин се уреждат и досега назначенията на нови държавни служители – публична тайна е, че трудно се организира конкурс за определена длъжност, ако предварително за нея няма човек, който да я спечели. 

Песента на новия депутат Ицо Хазарта „Имам човек“ казва всичко. И че нищо от него не се е променило. „Аз крада дребни неща от службата и получавам малки подаръци, ето защо премиерът краде едри неща и получава големи подаръци“ – това е логиката на тези хора. А те са почти половината избиратели у нас.

И тези са като онези

Шири се убеждението, че т.нар. партии на промяната и техните политици няма да направят нищо за приключване на модела на връзките и подкупите. Христо Иванов все пак е бил министър в правителство на Борисов, Слави Трифонов е публична личност от две десетилетия и познава всеки от т.нар. естаблишмънт. Да, Кирил Петков е ново лице, но хората вече подхождат с недоверие към всеки нов месия (един обеща да ни оправи за 800 дни, но всъщност си реституира имотите) и затова реагираха доста негативно на декларацията му за липса на двойно гражданство.

Познатите лица, които станаха емблеми на протеста, всъщност постигат обратен ефект: хората приемат разправиите в парламента като голям цирк, който завършва без последствия. До момента най-смелата реформа на „промяната“ бе отнемането на Бюрото за защита на свидетелите от главния прокурор. Съдебната реформа, разделянето на Висшия съдебен съвет и премахването на специализираното правосъдие останаха за по-късно, а и самите гласоподаватели не разбират добре защо всички тези неща са важни и как ще променят живота им.

Що се отнася до битовата корупция, оказа се, че дори новият вътрешен министър Бойко Рашков не може да принуди пътните полицаи да излязат от храстите.

Моделът наказва себе си

Иронично или не, досега единствените арестувани министри и висши чиновници са били по времето на Бойко Борисов. Аргументът на ГЕРБ е силен: ние сме единствените, които не се колебаем да отстраняваме хора дори на най-високите етажи, понякога само заради съмнения в корупция. Това има мощен пиар ефект – да, разкрити са злоупотреби с водната криза в Перник, с къщите за гости по селската програма, покрай катастрофата в Своге, но правителството веднага е взело мерки и е отстранило отговорните за това хора.

Веднага противниците на ГЕРБ ще кажат, че правосъдието застига само тези, за които Борисов и Гешев решат. Но след скандалите, които сме свикнали да са само за три дни, остава последното действие, а то е, че е поета политическа отговорност.

А кюлчетата? Къщата в Барселона? От ГЕРБ твърдят, че това са манипулации. Разследванията бяха прекратени. Предстои да видим дали някога ще бъдат възобновени.

Забравихме за изчегъртването

И в последната предизборна кампания стана ясно, че противниците на ГЕРБ са забравили за изчегъртването. А партията на Бойко Борисов включи тежката артилерия срещу действията на служебното правителство покрай пандемията и повишаването на цените.

За сметка на това чухме много смели обещания за борба с корупцията. Въпросът е дали са осъществими, тъй като това, което наричаме „модела ГЕРБ“, все още съществува. И вероятно ще съществува и след ГЕРБ.

---

Този материал е публикуван в броя на сп. "Клуб Z" от декември 2021 г.