Международната рейтингова агенция S&P Global Ratings потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута 'BBB/A-2'. Перспективата пред рейтинга остава стабилна.

Новината бе съобщена рано тази сутрин от Министерство на финансите. 

Рейтинговата агенция отчита, че икономическите последици от пандемията са управляеми, въпреки значителното въздействие в здравен аспект. Възстановеното вътрешно търсене, особено частното потребление, и нарастването на усвояването на средствата от ЕС ще повишат перспективите пред растежа в средносрочен хоризонт, пише в доклада. 

Отпуснатите на България средства от предишната и настояща Многогодишна финансова рамка на ЕС, както и допълнителните средства по новия инструмент „Следващо поколение ЕС“, с които страната ще разполага, се оценяват на около 40% от очаквания БВП през 2021 г. 

S&P очаква висок бюджетен дефицит за 2021 г., заради мерките в подкрепа на икономиката в пандемията, но и предполага намаляване през 2022 г., като се отбелязва разумната фискална политика на няколко правителства. Припомняме, че се очаква бюджетният дефицит за догодина всъщност да бъде малко по-висок - около 6 млрд. лв. или до 4,5% от БВП. 

"В съответствие с глобалните тенденции, S&P отчитат, че инфлацията в България се е повишила през 2021 г. поради комбинираното влияние от покачването на цените на храните, енергията, както и засиленото вътрешно търсене, което влияе на базисната инфлация. Нарастването на цените следва да намалее през втората половина на 2022 г.

Външните рискове са управляеми след няколко години на намаление на нетния външен дълг, благодарение на поредицата от излишъци по текущата и капиталовата сметки, които от рейтинговата агенция очакват да продължат", пишат още от МФ днес за доклада. 

Разбира се, агенцията продължава да смята за положително включването на страната ни във Валутния механизъм, известен у нас като ERM II, както и участието ни в Банковия съюз.

Като ограничения пред рейтинга са оценени БВП на глава от населението, който в сравнение със световните стандарти е на умерено равнище, както и оставащите структурни и институционални пречки. 

Стабилната перспектива отразява очакването, че икономическото възстановяване на България ще се засили през следващите две години, подкрепено от по-нататъшно усвояване на фондове от ЕС. Въпреки, че някои мерки за фискално подпомагане ще бъдат продължени през 2022 г., от рейтинговата агенция очакват свиване на бюджетните дефицити през следващите две години, което ще запази публичния дълг нисък. Стабилната перспектива пред рейтинга отразява също очакванията, че икономиката няма да бъде изложена на дисбаланси във външния или финансовия сектор.

Какво трябва да стане, за да получим по-висок рейтинг? 

На първо място - бързо икономическо възстановяване и финансова консолидация (намаляване на дефицитите). Това, разбира се, са само краткосрочните фактори, които могат да помогнат. 

Що се отнася до дългосрочните, то тогава страната би трябвало да получи по-висока оценка при присъединяването си към еврозоната. 

Припомняме, че българският план е това да стане на първия януари на 2024 г., но идеята е по-скоро пожелателна. Към момента България не изпълнява критериите за конвергенция, заради високата си инфлация. 

Сред факторите, които биха довели до понижение на рейтинга, е по-бавното икономическо възстановяване, например, защото преките последици от пандемията ще се окажат по-дълготрайни отколкото се очакват в момента. Това вероятно ще се отрази в забавена фискална консолидация и постоянно нарастващ нетен публичен дълг през следващите няколко години. Макар и малко вероятно, в средносрочен план от S&P биха предприели негативни действия по оценката на рейтинга, в случай че се появят дисбаланси във финансовия сектор на страната.