Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Вилдан Байрямова е журналист "от кариерата". Живее и работи в Кърджали. Била е кореспондент на редица национални медии. Завършила е Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Преминала е обучения в университета по журналистика в Колумбия, Мисури, САЩ - по програма на Държавния департамент, както и в Колежа на Европа в Брюж, Белгия. Носител е на първата награда за журналистика на Върховния комисариат на ООН за бежанците. Бе водач на листата на "Демократична България" в Кърджали, наблюдава и вота в Турция.

Г-жо Байрямова, много неща се изговориха в България за вота в Турция, стигна се и до напрежение на дипломатическо ниво, но някои процеси останаха неясни. Като човек „от мястото на събитието“, защо българските граждани в Турция гласуваха така мобилизирано на първия вот - този 2 в 1?

Защото ДПС така им каза. И този път им го каза и чрез медиите в Турция. Нямам представа как те бяха ангажирани с пропагандата и как им е платено, това е въпрос на секретни договорки на високо ниво вероятно. Ако преди една Rumeli tv обгрижваше нагласите на изселниците зрители, този път призивите за масова мобилизация ги облъчваха от държавната Анадолска агенция, от авторитетни всекидневници, които са тръбачи на властта в Анкара. В Истанбул ми казаха и за любимия на изселниците канал Fox tv, известен с критичните си предавания. Там популярният журналист и писател Исмаил Кючуккая води сутрешен блок „Будилник“. Аз не съм го гледала, но местните ме увериха, че в пика на кампанията за българските парламентарни избори, особено в дните преди 14 ноември, той е отделял специално място на посланията си към нашите изселници. Разбира се, призовавал е за масова подкрепа на „турските кандидати“ за депутати и особено за президент. А в Турция медиите са обект на доверие.

Да си представим ли как български медии биха се ангажирали с агитация за избори в Турция, или някъде в ЕС? Невъзможно, нали.
А и когато изселници получат възможност за политическа реализация, те не се радват на подкрепата на ДПС, нито дори на множеството изселнически организации, това ми е разказвано много пъти от първо лице. Впрочем, последните са инструментът на ДПС за влияние върху нагласите там, когато наближат избори у нас. Освен това, няма българска община, която е в ръцете на ДПС, да не е побратимена с турски район, пълен с нашенски изселници. И това е нормално, връзките с онези, прокудените през лятото на 1989-а трябва да са живи. Но не само по избори и с цел домогване до властта у нас. 

И вие разказвате за агитация от авторитетни медии, но може ли да се каже категорично, че тя идва от страна на турските власти?

Самият факт, че подгласните на управляващата партия в Турция медии тиражираха агитационни карета в полза на ДПС и Карадайъ, ме навежда на тази мисъл. Но пък в Истанбул отричаха това, дори твърдяха, че опозиционната Републиканска Народна партия стои зад масираната пропаганда. Кметът на мегаполиса Екрем Имамоглу е от тази партия, спомням си драмата около неговия избор. 

Фактът, че ДПС безпрецедентно издигна кандидат за президент - лидера на партията Мустафа Карадайъ – беше ли допълнителен стимул за гласуване?

Определено това бе ключът към невижданото стълпотворение пред секциите на 14 ноември. Но избирателите там, толкова въодушевени от кандидатурата на човека, когото не познават и само са чували за него като лидер на „партията закрилник на турците в България и борец за правата и свободите им“, не прозряха врътката на ДПС върхушката.

Каква врътка?

На първо място, тя започва от договорката за съвместно управление с ГЕРБ след вота, която пък означава пълна подкрепа за професор Анастас Герджиков впоследствие. В ДПС са наясно, че техен кандидат не може да бъде избран за президент. Но издигнаха Карадайъ, за да улеснят самия процес на гласуването – с №17 гласуваш и за него, и за партийната листа. 
Факт е, че вотът 2 в 1 беше проблем за мнозинството избиратели на ДПС и в България, и в Турция. Така на втория тур Герджиков отнесе 92% от гласовете в Турция, но пък активността беше 4-5 пъти по-ниска от първия. Защото депешата от ДПС, спусната до изселническите организации, беше такава. 

Нещото, което аз не разбирам в случая с този избирателски ентусиазъм е, как изобщо можеш да дадеш подкрепа на някого, за когото нищичко не знаеш. В България си знаем „стоката“, четем, информираме се. Но хората в етнически смесените райони у нас, както и изселниците в Турция, винаги гласуват за името на турчина. Това е вотът на неинформираните, на удобните за манипулиране с ключа на етническата принадлежност. И особено с плашилото за нов „възродителен процес“, което задължително щръква по време на предизборни кампании. 

Да не забравяме и визитата на Мустафа Карадайъ в Анкара дни преди вторите парламентарни избори у нас. Пред шефа на Меджлиса Мустафа Шентоп той каза, че езикът и вярата на турците и мюсюлманите у нас били под заплаха. Ако имаше някаква опасност, нали щях да зная и съответно да реагирам, все пак живея в Кърджали и имам достатъчно много роднини и приятели в други подобни райони. Да не припомням и другите небивалици, за които четох в Анадолската агенция и нямаше смисъл да търся как са отразени в другите турски медии, защото тази информационна агенция е като законодател там. А твърденията на Карадайъ освен, че са скандални, са и измамни. Недопустимо е да се лъже така, още повече пред чужди държавни лидери.

Имаше множество сигнали и свидетелства за предварителна агитация, в т.ч. с SMS-и. Членове на секции маркираха вота вместо избирателите. Има ли съмнения за манипулация?

Сигналите са верни. Мои роднини в Истанбул и Бурса ми препратиха агитационните съобщения, които получавали всеки ден преди вота на личните си телефони. Кой ги е предоставил на изпращачите и кое налага такава агресивна кампания? Разказаха ми и за хора, които са си местни в Турция, не са и потомци на изселници, но също са получавали подобни SMS-и. 

И няма място за съмнения, манипулацията е безспорен факт. Сигнали за намесата на членове на изборни комисии и за вот, упражнен от придружители на възрастни хора, имаше и в секциите в Турция, и в тези в България. Да си припомним и драстичния бум на инвалидизирани избиратели у нас, пожелали да гласуват в мобилните секции. Знаем кои са режисьорите на това пошло театро. 

А доколко и ситуацията може да го е наложила - машинен вот, сложна бюлетина, слабо владеене на български език?

Няма и не може да има такова нещо като „ситуацията го налага“. Трябва да се гласува напълно информирано. И като правиш кампания сред твърдия си електорат, да го обучиш със симулаторите. Машинният вот не е по-сложен от това да изтеглиш пари от банкомата. Точно това ми казваха с облекчение множеството хора по улици и пазари, на които показвах как се гласува с машинката. 

Колкото до слабото владеене на българския език, особено в смесените райони у нас, това също е продукт на дълготрайната политика на ДПС. Не може да капсулираш цял етнос, периодично да му втълпяваш, че пак ще се сменят насилствено имената, че изучаването на турския език било забранено и после да тръбиш, че имало заплахи. А това е работещият инструмент на изолацията.

Съвсем нормално е да чуваш лошия български на изселниците в Турция. Те са там от 1989 година, живеят в турската езикова среда. Но пък всички онези, с които разговарях в събота и неделя в Истанбул, бяха съхранили чудесно езика, на който са получили образованието си у нас. Нима дългогодишните ни емигранти в Европа и САЩ не говорят с акцент?

Как да си обясним слабия интерес към балотажа, като в България имаше нагнетяване на напрежението - „ето, сега пак ще излязат 90 000 души и ще дадат вот за Герджиков“?

Нямаше го призивът „гласът на турчина – за турчина“. Карадайъ не успя да проникне до втория тур, а малкото гласували изпълниха депешата да подкрепят Анастас Герджиков. Ей така, просто защото така им е казано. Отново вотът на неинформирания избирател. А целта на първия тур е била именно тази – лидерът на ДПС да стигне до втория.

Онези малкото, които са гласували за Румен Радев, вероятно са били както членове на изборни комисии и наблюдатели, така и избиратели със собствено мислене, неподчинили се на инструктажа за „правилния“ вот. 

Каква роля изиграха изказванията на Бойко Рашков за външна намеса, привикването на турския посланик, протестът пред посолството, акцията срещу “контрабандата” със спирането на автобуси на границата и пр.?

Не вярвам всичко това да е повлияло на избирателната активност. Всички, с които разговарях в Истанбул, бяха огорчени от тези събития и настояваха те да не се повтарят. Тези хора са изключително привързани към България, говорят наистина с много любов за родината си. И не искат никога повече да се сблъскват с езика и проявите на омразата. 

Какво може да разбие монопола на ДПС в южната ни съседка?

Същото, което и този върху турския етнос в България. Партиите извън ДПС не работят за привличането на качествени хора от тази общност, а ги има много. Някак доброзорно са се отказали от подобна интеграция. Което аз никак не разбирам. Но и не допускам да има някакъв вид споразумение между човека от Сарая и тях. А после защо имало етнически вот. Ще има, докато те се правят, че не виждат наличието на един многоброен етнос у нас. И докато не осъзнаят, че така помагат само на ДПС.

В квартал Есенюрт в Истанбул председателят на изборна комисия се разгорещи по тази тема. Засипа ме с въпроси за това къде са кандидатите на другите партии, защо само ДПС прави кампания сред изселниците, защо само една Вилдан била водач на листа, нямало ли други свестни... Смяхме се, когато му се разкрих. Но този човек, а и доста други, с тези си въпроси и възмущението си на практика дадоха урок на българските политици. 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.