За да стане реалистична стратегия, европейският федерализъм трябва да бъде гъвкав и селективен, да работи за постигане на консенсус там, където е най-необходимо и там където е възможно. Вече три десетилетия в ЕС съществува обща политика по отбраната и обща външна политика, от които, меко казано, има много какво да се желае. Това е приоритетна област на федерализация.

Обща ефективна политика за охрана на европейските граници, общи европейски отбранителни инициативи - ако не обща армия, обща рамка на външна политика, която да обслужва интереси, а не само принципи и ценности.

Икономиката и финансите са друга сфера, където гъвкав федерализъм е възможен, макар и не ударно налаган. Здравеопазването - особено в условия на пандемия - може да бъде интегрирано в доста по-голяма степен отколкото е понастоящем.

Същевременно има сфери - култура, образование, социални ценности - в които съхраняването на автономност, поне на този етап би било разумно за да не се ескалира противопоставяне, което да блокира позитивната федерализация в гореизброените сфери.

Понастоящем постлибералният елит на (Западна) Европа има доста твърд идеологически подход към проблемите на културата и социалните ценности, който внася разделение и противопоставяне.

Демокрацията е система на плурализъм - на съвместно съществуване на различни възгледи и различни култури. Дидактически вдигнатият показалец на Брюксел не помага на никого - нито на Изток, нито на Запад.

 

Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията