Прочетох си бавно и на глас списъка на починалите пътници, защо, не знам, вероятно в нещо като знак на траур, на поклон, защото този ужас с изгорелия автобус беше първото, което видях сутринта и цял ден се опитвам да го потуля в съзнанието си зад ежедневните грижи и занимания, но ето изскочи ми този списък и го отворих. Цели семейства с еднакви фамилии...

Не познавам никой от тях, разбира се, но това са хора, които всички до един са значими за някого, обичали са, обичани са били, радвали са се, че се връщат от екскурзия, щастливи, заредени, готови да се върнат към заниманията си, някои са били здрави, други може и да са имали своите хронични болежки, сигурно поне един е щял да почине от рак или инсулт в близките години, друг е щял да се ожени, трети да се разведе, четвърти да има дете, пети да напише книга и кой знае какво още са имали всички те пред себе си.

Но не би, не би.

Светла им памет.

Да уважаваме живота, докато го имаме, ей, хора. И да го пазим, всичко друго се поправя, това - не.

Мемеди Кадри,
Широки Мухсин,
Љупчо Зафиров
Амети Љуан,
Амети Џихан,
Амети Аљбан,
Амети Авни,
Рустеми Ибрахим,
Рустеми Февзије,
Амеди Алејна,
Фејзулахи Халиме,
Халити Хамије,
Фустан Нермије,
Сумеја Лок
Фазлији Сумерја,
Абдуловска Наџије,
Белули Албина,
Укали Газменд,
Ислами Хатије,
Исени Меџиде,
Исени Хамди,
Раманоска Алмира,
Раманоски Енис,
Сали Рабија,
Мустафоска Зелија,
Мустафоски Саде,
Јахи Белма,
Јахи Рамиз,
Исени Фикрије,
Исени Аниса
Јахи Разије,
Мухаџери Анеса,
Јахи Ергин,
Јахи Омер,
Мухаџери Ерда,
Јахи Ајла,
Јахи Семие,
Јахи Амијет,
Љутфији Медина,
Сулејмани Љулјзим,
Османова Шефија,
Фера Ајла,
Сали Јехона,
Јашаровска Жуљејха,
Пајазитовски Елмедин,
Јашаровска Ѓула,
Пајазитовска Ѓулизарка,
Јашаровска Илмија,
Пајазитовски Ебип,
Алити Висар,
Јашаровски Минир,
Алити Орхан

---

Текстът е от профила на Мария Пеева във фейсбук.