Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Нека започна с веселото.

Беше през 1979 година; от телекса пред очите ми излезе „тррр-трак-трак, тррр, трак...” новината, че вариолата (едрата шарка) е окончателно победена в световен мащаб.

Рядко съм бил толкова зарадван, дори щастлив, от международна новина. Представяте ли си! – вече изобщо няма такава болест. А вариолата е убиец №1 сред всички пандемии в историята; грип, чума, холера, тиф и др. бледнеят, те са далеч по-назад по брой умъртвени хора (за „само” обезобразените да не говорим).

В новината логично се уточняваше, че сега вече се ликвидират запасите от ваксина против едра шарка. Световната здравна организация (СЗО) е определила само 10-ина лаборатории в света, където ще я съхраняват още десетина години и т.н. А бе, няма такава болест!

След месец-два-три ме командироваха в Кампучия/Камбоджа и първо трябваше да получа някоя друга екзотична ваксина. Това се правеше в лаборатория на късата софийска уличка „Верила”.

Там млад бодър доктор и сестра обсъдиха от какво ще ме предпазват и по едно време той вика „едра шарка”. Аз подскочих и избълвах всичко гореразказано, и приключих с „Ваксините се унищожават”.

„Знам – рече развеселен докторът, - но като за тебе ще намерим.”

И намериха. И съм двойно ваксиниран против вариола – веднъж като дете, сетне 20 години по-късно, когато такава болест вече нямаше. И даже сега ме досмешава как си приличат думите вариола и Верила.

Както и да е.

* * *

Първия ефикасен удар по едрата шарка нанася английският селски лекар Едуард Дженър (1749-1823), нека вечно да блести името му сред благодетелите на човечеството.

Годината е 1796-а и вече отдавна е забелязано, че вариолата не лови човек, преболедувал т. нар. кравешка шарка. Тогава Дженър целенасочено заразява едно момче с безобидната кравешка шарка – и така става баща на имунологията. Неслучайно този момент някога е вдъхновил и художник (виж илюстрацията).

А думата ваксина идва от латинското vaccinus , което пък произлиза от vacca, сиреч крава. Заради онази шарка.

* * *

Имал съм удоволствието да разговарям два-три пъти с видния френски лекар и учен академик Жан Бернар (1907 – 2006). И той веднъж той ми каза: „Медицината векове е живяла с разбирането за своята безпомощност. Едва антибиотиците направиха от нея сила”.

Извън контекста на разговора, който не помня ясно, това звучи пресилено. Вярно е, че ако антибиотиците бяха открити и разпространени десетина години по-рано, инфлуенцата от 1919-1920 г. нямаше да вземе повече жертви от цялата Първа световна война.

Но що се отнася до заразните болести, медицината борави с две мощни оръжия доста преди антибиотиците. Това са 1. хигиената + дезинфекцията и 2. ваксините, делото на Дженър. С тези оръжия са отвоювани от преждевременна смърт стотици милиони хора.

* * *

Ако е рекъл Господ, скоро ще навърша 70 и съм от поколенията българчета, които дължат много на всеобщото и задължително имунизиране.

На стотици хиляди момчета и момичета бе гарантирано правото на пълноценен и, доколкото е възможно, продължителен живот. Все за тези поколения „жълтата гостенка” беше предимно анахронизъм, мяркащ се само в историята и литературата. Морбилито не показа в какви мащаби е способно да коси (независимо от невинното му наименование). И тъй нататък.

На първо място обаче поставям задължителното имунизиране против полиомиелит, т. нар. детски паралич. Ваксината против този кошмар е разработена в САЩ и още 3-4 страни в началото на 50-те години и идва в България бързо, почти толкова бързо, колкото сега ваксините против COVID-19.

***

Имаше, в квартала, където живеех като малък, едно момче (светла му памет!), което кошмарът бе застигнал – не знам как и защо. Беше мой връстник и учеше в моето училище.

Бяхме в приятелски отношения. Беше добър, доброжелателен и много умен и начетен. Но - грях ми на душата! – и до днес опитвам да прогоня спомена как изглеждаше, с какви усилия ходеше, как звучеше гласът му. А за самия него ми е мъчно – и го помня.

Учеше отлично, ако не греша после беше и студент. Но почина млад. А почти всички от стотиците хиляди ваксинирани тогава против „полио“ дори не си дават сметка с какво са се разминали.

* * *

Някой ден може да напиша тук как виждам т.нар. антиваксъри. Няма да съм лош; знам, че само малка част от тях ги избива на моден активизъм и агресия.

Един обаче неотдавна бе ревал из фейсбук против „ваксинационния ад” (цитирам буквално). За тоя няма начин да намеря добра дума.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.