Всички са съгласни, че „Продължаваме промяната“ победи в изборите, като привлече колебаещи се избиратели от т.нар. партии на протеста и от БСП. Още никой обаче не казва защо. И защо точно Кирил Петков и Асен Василев, а не някои други?

Преливането на гласове от една в друга група от протестната общност намери различни описания в изборната нощ - от неутралното „преразпределяне“ до емоционалните „кражба“, „изсмукване“, „политическо инженерство". Смяната на електоралните предпочитания беше обяснена с усмивките и положителната нагласа на новите ни политически звезди, с харвардските им дипломи и с отчаяното търсене на нов спасител от клетия български избирател.

Сигурно в тези обяснения има частици от истината, но те не представляват цялата истина, не са и най-основната част от нея. Нито българският избирател е толкова клет, колкото сме свикнали да го рисуваме. Той се държи съвсем логично и не по-различно от другите европейски избиратели. 

В победата на „Продължаваме промяната" има здрава политическа логика и тя може да послужи за урок на всички формации - особено на т.нар. „партии на промяната“.

Кирил Петков и Асен Василев им взеха избирателите, защото отговориха най-добре на очакванията на избирателите. И им отговориха с нещо, с което никой от останалите рушители на статуквото не може да се похвали - резултати. Докато другите главно говореха за „промяна“, разнасяха ковчези, стреляха с прашки, замеряха с яйца, „изчегъртваха“ словесно статуквото, Петков и Василев направиха реални промени - в Българската банка за развитие, в контрола върху изразходване на обществени средства, в бюджета на държавата.

Те показаха на дело за каква промяна става дума, какво трябва да се промени, как и най-важното - че това е възможно. Със сигурност може да се спори по направените от тях промени. Предстои да видим средносрочните и дългосрочните им последици. Но Петков и Василев са единствените, които направиха нещо, докато другите само говореха и се „зъбеха на тирана“.

Избирателят видя това и го оцени. Той награди тези, които правят и наказа онези, които през това време само говорят. Някои от тях няма да бъдат в следващия парламент, други влизат в него с два пъти по-нисък от предишния си резултат. Те са наказани, защото не разбраха, че са решаващи не техните амбиции, а очакванията на хората, породени от актуалната ситуация - пандемия и икономическите ѝ последствия.

Вярно е, че Петков и Василев имаха предимството да бъдат министри и да управляват, докато другите през това време се бореха за позиция в законодателната и в изпълнителната власт. Но и „Има такъв народ“, и „Демократична България“, и „Изправи се, България. Ние идваме“ имаха два пъти шанс да съставят правителство и го пропуснаха. Те поискаха от избирателя да им гласува, докато си харесат резултата, а той им отговори с под 30% избирателна активност вчера. Хората искат правителство, което да адресира проблемите им. Не искат избори без край.

Може да е парадоксално, но „Продължаваме промяната“,  които отказват да преговарят с ГЕРБ, спечелиха точно с това, с което ГЕРБ се държа на власт повече от 10 години - с резултати, които могат да се видят и пипнат.

За победата им има още една важна причина - успешното предизборно послание, кодирано в името на партията им. „Продължаваме промяната" е кратко, ясно, разбираемо и мотивиращо. Видяхте какво направихме за броени месеци. Ако ви харесва, гласувайте за нас и то ще продължи. Това е нагледен пример за успешен политически маркетинг, който трябва да бъде „мингуш на ухото“ на останалите протестни формации. 

Опитайте се да преведете “Продължаваме промяната“ на чуждия език, който знаете. После се опитайте да преведете на него „Има такъв народ“ или „Изправи се БГ. Ние идваме". Има ли разлика? Колкото по-универсално и директно е посланието, толкова по-ефективно е то. „Продължаваме промяната" говори пряко на избирателя и адресира неговите очаквания, другите две имена трябва да се обясняват.