Коледни заговезни или заговелки се нарича денят преди Коледните пости - 14 ноември. Той се смята и за последния ден, в който може да се блажи - т.е. да се яде месо, яйца, млечни продукти.

По българска традиция, в нощта на Коледни заговезни на трапезата се слага пиле с кисело зеле, тиквеник с повечко орехи и пълнени чушки с боб. Лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ядене, се скрива и не се пипа чак до Коледа, когато пак се хапва блажно. Венчавките са забранени от днес до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление. 

Постът се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата (Великденския пост). Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - сина Исус Христос.Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да употребява без сряда и петък. На Никулден - 6 декември, се разрешава риба и вино.

По време на постите да се ядат най-вече сурови плодове и зеленчуци, житни и зърнени култури. Плодовете и зеленчуците имат основна роля в правилната обмяна на веществата. Житото, ядките и сушените плодове също са подходяща храна за добра перисталтика и разнообразяване на менюто. Не бива да се прекалява с хляба, ориза и картофите, нищо, че са постна храна. Те водят до бързо засищане, но задръстват храносмилателната система и водят до бързо натрупване на килограми. Бобовите култури ще компенсират липсата на животински белтъчини, а за постигане на баланс между алкални и киселинни храни добър ход е комбинацията със зърнени храни. Солта трябва да се намали, ако е възможно - да се спре напълно.