ГЕРБ е първа политическа сила, следвана от "Продължаваме промяната" и БСП с почти равни позиции. С много приближени резултатите са и трите останали формации, които влизат в НС - ДБ, ИТН, ДПС. "Възраждане" и "Изправи се БГ! Ние идваме!" са много близо, но под бариерата от 4 процента.

По-ясни изглеждат нещата около президентския вот - сегашният президент Румен Раден е с убедителна преднина, но засега се очертава балотаж.

Това сочат данните от последното преди изборите национално представително проучване на "Алфа рисърч".

Проучването е проведено в периода 7 – 9 ноември 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

От агенцията синтезират наблюденията от изследването така:

  • Повишена мобилизация за парламентарния вот, който седмица преди изборния ден привлича по-висок интерес от президентската надпревара;
  • Консолидиране на партийните ядра в периода на кампанията и битка за електорални периферии в последната седмица преди вота;
  • Значима дистанция между основните претенденти за държавен глава, но недостатъчна мобилизация за изход от президентските избори в един тур;
  • Нагласите на избирателите дават цялостна яснота за общата картина, но неизвестните са повече от категорично известните.

Електорални нагласи за парламентарния вот

ГЕРБ-СДС запазва лидерското си място с подкрепа от  24, 1% от твърдо решилите да гласуват като увеличават дистанцията пред преките си опоненти. Бившите управляващи успяват да възвърнат част от оттеглилите се от тях през юли избиратели в столицата и големите градове. Преднината им се допълва и от динамичния обмен на симпатизанти между протестните формации, който не позволява на нито една от тях да се открои като безапелационен носител на промяната.

Най-оспорвана остава втората позиция. В пряка конкуренция за нея и с променлив успех в периода на кампанията са „Продължаваме промяната“ и БСП. Седмица преди вота подкрепата за формацията около бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16,5% и надделява леко над тази за социалистите (16%).

"Изходът от тази битка ще се реши не само от възможността на двете партии да мобилизират симпатизантите си, но и от ситуативни фактори. Влошаване на COVID ситуацията и машинното гласуване крият рискове за БСП, но не са сериозно предизвикателство за привържениците на „Продължаваме промяната“. Неясният идеологически профил, казусът с двойното гражданство на Кирил Петков и по-слабата мобилизация могат да имат негативен ефект върху „Продължаваме промяната“, посочват от агенцията.

„Демократична България“, „Има такъв народ“ и ДПС са другите три партии със сигурно присъствие в следващото Народно Събрание. Техните резултати са силно сближени и е възможно разместване на позиции помежду им в оставащите дни.

Обявяването на проекта „Продължаваме промяната“ нанесе електорални щети на всички протестни партии. След първоначалния отлив на симпатизанти, „Демократична България“ успява да възстанови част от тази загуба и на финала на кампанията заема 4-то място с 10.2% от твърдо решилите да гласуват, отчитат социолозите.

Победителят от изборите през юли „Има такъв народ“ търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и приключва настоящата кампания с 9.9% подкрепа.

ДПС, въпреки активната  кампания и кандидатурата на лидера си за президент, не постига обичайното високо равнище на мобилизация на избирателите си (към момента тя е около 65 на сто при обичайно равнище над 85 на сто в предишни избори). Това носи 9,8% за Движението, което не му позволява да подобри съществено позициите си от юлския вот.

Две други формации са близо до 4%-та бариера и запазват шанс за присъствие в парламента.

„Възраждане“ с 3.8% частично консолидира фрагментиралия се при последните два избора радикален националистически вот.

Обменът на симпатизанти между протестните партии засяга и „Изправи се БГ! Ние идваме!“. Коалицията около Мая Манолова, която също търпи загуби от „Продължаваме промяната“, увеличава леко подкрепата си и с  3,6% също остава близо до изборния праг.

Последните дни преди вота ще бъдат период на битка за перифериите, която трудно може да промени цялостната картина, но ще е решаваща за второто място и за преминаване на бариерата.  При наблюдаваната динамика се очертава  отново фрагментиран парламент и трудно сформиране на мнозинство, отчитат от "Алфа рисърч".

Електорални нагласи за президентския вот

Относително по-ясна е ситуацията около президентските избори. Борещият се за втори мандат Румен Радев е с най-голям аванс (46,4%), но и с повече трудности в сравнение с месец по-рано. От една страна, предизвикателство пред него е охладеният ентусиазъм към този вот, който трудно ще надскочи нужната активност от 50% за приключване на изборите в един тур. От друга страна, нарастващото в последните седмици разочарование от действията на служебното правителство (особено по здравната криза, инфлацията, цените на електроенергията) разколебава решимостта на част от симпатизантите му. Най-силни поддръжници на  Радев са привържениците на БСП и „Продължаваме промяната“. Сред по-широката периферия, която ще е много важна за втория тур обаче е налице известно пропукване, посочват социолозите.

Избирателна активност

Пет дни преди изборния ден, готовност за участие във вота заявяват 47% - 48% от хората с право на глас в страната, други около една четвърт се колебаят, дали да отидат до урните. Взаимното влияние и припокриване между президентската и парламентарна кампании в комбинация със съпътстващите я скандали, здравната и социално-икономическа кризи връщат интереса на избирателите към битката за парламент. В началото на кампанията, както обичайно, мажоритарният президентски вот фокусираше по-силно внимание от партийната надпревара. Три седмици по-късно обаче решилите да подкрепят партийна листа надвишават с около 2 пункта участниците в президентските избори.