Преди сто години София е била перлата на Балканите. Наричали я Малкия Париж. Удивително красиви сгради, строени от изключително талантливи архитекти.

По време на бомбардировките през Втората световна война са унищожени близо 4000 от тях. И тъй като хората не могат да живеят на улицата, строят набързо нови сгради. Сега много ясно се виждат следите от бомбите. До великолепна красива кооперация – сива сграда с малки прозорци. Като грозна кръпка. 

Това обаче, което не свършиха бомбардировките, го довършваме ние. Няма сведения колко сгради, паметници на културата са унищожени при социализма. Но не е трудно да се досетим. Да видим на старите картички изчезналата улица „Търговска“ и хотел „Македония“.

Но в наши дни палежът на паметници на културата вече стана ежедневие. 

Последният пример е сградата на бившото кино „Ренесанс“. Построено през 1900 година.

Между другото, имената на това кино са част от историята на България. Първо „Ренесанс“. После профсъюзен дом „Георги Димитров“ при комунизма, след това „Възраждане“ в ранната демокрация, после „Скай клуб“ и накрая „Син Сити“, Градът на греха. Е пак изгоря за втори път,  греховете не горят.

Както правилно казва министърът на културата Велислав Минеков „класическа схема за престъпност“. Искаш да строиш 28-етажен билдинг и подпалваш сградата. После намираш един клошар, който за пет лева прави самопризнания, и го тикваш в панделата. Пито платено. 

В София това е вече обичайна практика. През 2003 г. за сградата е обявено, че не е със статут от национално значение, заяви кметицата на района Савина Савова. И метна камък по тогавашния министър на културата Абрашев. Сегашният, Минеков, пък твърди, че сградата трябва да се отнеме от собственика Красимир Георгиев. Когото го глобиха и 200 хиляди.

И така в спорове и заради злодеи клошари горят шедьоври.

„Ренесанс“ вече горя веднъж през 2017. Същата година бездомници видяха сметката и на Минералните бани в „Овча купел“. През 2018 пак бандата им подпали Царските конюшни. 2019 изгоря прекрасната сграда на бул.“Скобелев“ в София. 

През 2016 в Пловдив пак клошари изгориха тютюневите складове – все паметници на културата. Между другото, замислено беше за жилищен комплекс на тяхното място.

Да, вярно е че проблемът има и друга страна. Собствениците на тези сгради – наследници или купувачи, заради статута нямат право да ги разрушават и преустройват. А обикновено местата им са страхотни за ново строителство. 

Но за това си има държава, тя решава. Дотогава ще палят и горят наследството ни.

А в Пловдив имаше жестока разправа с клошаря злодей. Любчо излежа 3-годишна присъда – по една за запален склад.