КНСБ иска повишение на минималната месечна работна заплата на 764 лева от 1 януари догодина. В момента тя е 650 лева. Според работодателите искането е прекалено, а правителството изчаква изборите и сформирането на нов парламент.

Това стана ясно от интервю на служебния министър на труда и социалната политика Гълъб Донев за бТВ днес. По думите му на работна среща между правителство, работодатели и синдикати вчера е бил „нарушен добрият тон“.

„Не бих могъл да кажа в момента каква ще бъде позицията на държавата", отговори Донев на въпрос дали служебното правителство би приело исканията на КНСБ, подготвяйки проекта за бюджет за следващата година.

Той припомни, че минималната работна заплата има основополагаща роля както за приходната, така и за разходната част на бюджетите на държавата, социалното осигуряване и на Националната здравноосигуретилна каса.

Донев не отговори категорично и на въпрос дали сегашната добавка от 120 лева на  месец към пенсиите ще бъде запазена и догодина.

Той посочи, че това трябва да реши 47-то Народно събрание, което ще бъде избрано на 14 ноември.

„Моето лично мнение е, че доходите на пенсионерите трябва да се повишават", каза министърът.

Вчера председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев каза, че исканията на КНСБ са „максималистични и не отговарят на икономическата реалност“. Основното опасения на работодателите е, че в момента нямаме средносрочна бюджетна прогноза и не могат да се планират основни параметри като ръст в икономиката, инфлация, дефицит.  Всички работодатели са на мнение, че исканията на синдикатите са нереалистични и че няма работодател, който да може да ги изпълни и то в година на икономическа и енергийна криза. 

Председателят на КНСБ Пламен Димитров предупреди, че ако искането на конфедерацията не бъде изпълнено, тя „ще призове всички на минимална работна заплата на протестни стачни действия от началото на следващата година“. По-рано днес пък от профсъюзът разпространиха отворено писмо, в което твърдят, че при ръст от 17% на година на минималната заплата, феноменът на работещите бедни в страната щял да изчезне. 

Организацията твърди и че аргументът на бизнеса, че увеличението на МРЗ води до увеличение на безработицата, бил неправилен и имало емпирични данни за точно обратната пазарна реакция. Цитират и изследване на Нобеловият лауреат Дейвид Карт.

Според синдикатите, увеличението на МРЗ дори води до растеж на икономика, защото потреблението е основен фактор за подскоците на българския стопански живот в последните години. ПРипомняме, че последните данни на БНБ показват изключителен растеж в депозитите в банките.