Дългогодишният журналист в областта на правото Петър Бучков получи голямата награда за журналистика за 2021 г. на името на разстреляната от наркомафията през 1996 г. ирландска репортерка Вероника Герин.

Съорганизаторите на приза – Общински съвет по наркотични вещества в Благоевград и посолството на Република Ирландия го отличиха за редица публикации в списание "Правен преглед" и в сайта "Новата реалност".

Петър Бучков е познат и като автор на статии за луксозното списание "Клуб Z", издавано от екипа ни. За конкурса бе номиниран от Боянския клуб. Поради мерките около COVID ситуацията обаче официалната церемония бе отложена за по-добри времена.

Организаторите на наградите припомнят:

С присъединяването ни към Европейския съюз през 2007 г. бе учреден ежегоден конкурс за медии и журналисти "Сърце и слово срещу наркотиците" в памет на известната разследваща ирландска журналистка Вероника Герин.

Призът се връчва всяка година в Благоевград. Общинският съвет по наркотични вещества в града е учредил още един приз за борба срещу наркотрафика, който е за магистрати и полицаи. Другата награда е на името на легендарния борец с италианската мафия съдията Джовани Фалконе под надслов "Страхливите умират всеки ден, смелият само веднъж" и е съвместна инициатива с посолството на Италия у нас. 

Коя е Вероника Герин?

Първата показна екзекуция на журналист в Ирландия се случва на 26 юни 1996 г. посред бял ден в столицата Дъблин. Разследващата журналистка Вероника Герин (на 37 г.) спира на червен светофар с колата си, до нея се престроява мотор с двама мъже в черно и единият я разстрелва с шест куршума. Кримирепортерката издъхва на място, а убийците не са разкрити и до днес.

Причината е ясна – Вероника е заложила живота си, за да извади на бял свят миазмите на обществото – корупция, престъпност, наркотрафик, злоупотреби в църквата... Към онзи момент топрепортерът на Irish Independent (Айриш Индипендънт) Вероника Герин с разследванията си е най-популярният журналист в Ирландия. Добила е и световна известност. Лайтмотивът на материалите й е, че в родината й има немалка група хора, които са натрупали несметни богатства незаконно, живеят като крезове и се смятат за недосегаеми, а същевременно не декларират действителните си доходи и не плащат съответните публични задължения.

Публикациите й шокират не само обществото, но и официалните власти, които не си давали сметка колко опасни, нагли и могъщи са станали тези хора. Две години преди демонстративния й разстрел Вероника се натъкнала на наркобоса, наричан Джон Гилиган. Тогава никой не подозирал кой е той. Съседите му обяснявали на журналистката, че той бил почтен гражданин и се издържал като собственик на школа за езда някъде в провинцията.

Впоследствие бе установено, че Гилиган е изкарал 25 милиона паунда от трафик на канабис. Когато Вероника опитала да раговаря с „почтения” гражданин, той я пребил! За побоя било образувано разследване... и започнали „предупреждения” – първо стреляли по прозорците на дома й, а после по самата нея. Полицията й назначила постоянна охрана, но Вероника се отказала, защото й пречело на работата.

Последната заплаха била по телефона, че ще отвлекат и изнасилят шестгодишния й син. Разследващата журналистка не спряла да „рови” кирливите ризи на Гилиган и така била разстреляна в деня преди наркобоса да бъде изправен пред съда.

Това е първото убийство на журналист в Ирландия и се случва дни, след като членове на ИРА са застреляли един полицай. Властите са в шок. Медиите на острова гърмят Но ирландските политици, притиснати от мотивацията на Вероника да жертва живота си заради истината, биват принудени и приемат Закон за облагите от престъпления и създават орган, който да го прилага - Бюро за активи, придобити от престъпления. Служителите в бюрото са полицаи, данъчни, митничари, представители на социалните служби. Персоналната анонимност на всеки един от тях е гарантирана.

Те имат достъп до всякаква публична, поверителна и секретна информация, за да разследват дали финансовото поведение на дадено лице, заподозряно в извършване на престъпна дейност, съответства на имотните му придобивки и банкови сметки. Проучват криминалното му минало и имат достъп до сметките на роднините му, тъй като става масова практика „сивите” авоари да се внасят на името на близки и далечни родственици. Ако агентите представят пред съда основателни подозрения, че дадено имущество е придобито от престъпна дейност, магистратите могат да му наложат запор за срок от 7 години.

Резултатът от приемането на Закон за облагите от престъпления е, че 80 милиона евро данъци и такси са събрани през последните десет години в Ирландия от основни фигури, считани за замесени в организираната престъпност.

Същевременно в държавния бюджет са постъпили над 7 милиона евро дължими социални осигуровки от подобни лица. А наложените обезпечителни мерки от съда за имущество и активи, придобити от престъпна дейност, са за над 50 милиона евро.