До края на годината в Русия може да има две хиляди лица, обявени за чуждестранни агенти.

Това е една от огласените наскоро прогнози в страната. Тя бе споделена от Галина Арапова – адвокат на руски медии.

Тя говори в Европейския парламент в Брюксел на заседание на Специалната комисия по чуждестранна намеса във всички демократични процеси, включително дезинформация. Дискусията бе посветена на намесата на авторитарните държави в свободните медии.

Самата Арапова е била обявена за чужд агент преди две седмици. Тя е първият адвокат, попаднал в списъка на физическите лица, получаващи клеймото заради финансиране от чужбина.

„Смятаме това за нова стъпка за сплашване на правозащитниците, разпространяващи публична информация, и техните адвокати“, изтъкна руската юристка.

Тя е подложена на допълнителен натиск и поради факта, че е експерт на Съвета на Европа. Проблемите с властите в Москва са заради помощта, която Арапова оказва на ищци пред Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург.

„Този статут води до всички възможни проблеми – като се започне от дискриминация на всички нива, нахлуване в личния ми живот, до нарушаване на правото ми на изразяване. Журналистите, обозначени като такива, включително тези от Радио „Свободна Европа“/Радио „Свобода“, са подложени на неимоверен натиск. Те трябва да изпълняват неоправдани изисквания да съобщават за своите доходи и разходи. Всяка тяхна публикация трябва да бъде придружена с обширно опровержение, което прави информацията трудна за възприемане от обществото“, описа адвокатката настоящата ситуация с медиите в родината си.

По думите й всичко това е в пълен конфликт с международните стандарти на отговорната журналистика.

Журналистите са заплашени от наказателна отговорност, като включително могат да бъдат осъдени и на затвор до 2 години.

Медийната свобода в Русия постоянно се свива през последните 15 години. Досега в страната са задействани над 40 закона, които според Галина Арапова нарушават свободата на изразяване. Те са насочени най-вече срещу интернет, политическата опозиция, гражданското общество, правозащитниците и журналистите. Целта на тези инициативи е засилване на правителствения контрол върху медиите, интернет и свободния информационен поток.

Някои от ключовите моменти в този процес са въвеждането на силно ограничаващи правила за защита на личните данни, забраната на анонимността онлайн, засилването на наблюдението. Те подкопават разследващата журналистика, смята Арапова.

Друга сурова мярка е извънсъдебното блокиране на уебсайтовете, водещо до закриването на редица независими онлайн медии, увеличаване на цензурата над журналисти и издания.

През тази година са наложени нови ограничения върху отразяването на изборите и протестите от журналистите. По-строго е вече криминализирането на клеветата. Това може да води до 5 г затвор.

През март 2020 г в Русия са въведени закони за дезинформацията. Това е станало в началото на пандемията от COVID-19. Законът бързо се е превърнал в популярен инструмент за контрол над информацията за коронавируса.

Сега най-често използвано е обозначаването на юридически лица като чуждестранни агенти.

„Сега журналистите казват, че са изправени пред „черни петъци“ всяка седмица. Всеки петък следобед, в края на работния ден, те треперят и чакат обновяване на списъка с чуждестранни агенти“, изтъкна Арапова.

Има и инструмент, който тя окачестви като самоубийствен. Това е статутът на нежелателна организация, който руските власти дават на чужди организации и медии. Такъм статут е получил дори проект за журналистическо разследване. Той е на медия, носеща названието „Проект“, известна с разследванията на висшия ешелон на властта в страната. Журналистите от „Проект“, занимаващи се с разследвания, трябваше да напуснат Русия. А главният редактор Роман Баданин е заплашен от наказателна отговорност, ако продължи да се занимава с каквато и да било журналистическа дейност.

„Това е нов сериозен инструмент за цензуриране. И журналистите са поставени в положения да не могат повече да практикуват професията си“, предупреди Галина Арапова.