Понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. Това постанови днес Конституционният съд (КС), като решението е взето с 11 гласа „за“, а против е бил само Георги Ангелов. Филип Димитров пък има становище по част от мотивите.

В решението си (пълния текст виж тук) КС тълкува основния закон, за да отговори на въпроса - в какъв смисъл Конституцията използва понятието „пол“.

Проблемът беше поставен пред него от Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), която от своя страна трябва да излезе със задължително тълкуване за това дали в България е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалност, припомня днес правният сайт "Лекс".

Т.е. от КС, а и в последствие от ВКС, не се очаква да признаят или да отрекат правото на всеки да се самоопределя полово и да живее според собственото си усещане, а единствено да кажат дали държавата е обвързана да зачете самоопределянето към пол, различен от биологичния.

Както е известно, думата „пол“ е употребена в Конституцията само веднъж – в чл. 6, който забранява дискриминацията по различни признаци, включително и по пол. Освен това тя обявява брака за доброволен съюз между мъж и жена и въвежда особена закрила на жената майка.

Стъпвайки именно на тези разпоредби през 2018 г. КС заяви, че Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията. Още в това си решение КС заяви, че „биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол“, „значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност“, „разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание“, а налагането (от Истанбулската конвенция) на „процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, е в разрез с Конституцията“.

В този смисъл с днешното му решение на пръв поглед се продължава тази линия на тълкуване.

В новото си решение КС обаче анализира въпроса за пола в цялостния конституционен контекст и стъпва на духа и принципите на основния закон, а не само на отделните разпоредби, споменати в решението за Истанбулската конвенция.

КС подчерта – не може да дописва закона и Конституцията

Преди да пристъпи към отговора на въпроса за смисъла на понятието „пол“ по Конституция, КС изрично заявява, че дава задължително тълкуване на основния закон, но „не отправя обвързващи предписания до отделните власти относно уреждането на правното положение на транссексуалните лица и конкретно – на законодателната власт относно създаване на определена законова уредба, признаваща правото им на полово самоопределяне, и на съдебната – относно дължимия начин на произнасяне по молби на посочените лица за зачитане на определени правни последици, произтичащи от това самоопределяне“.

Т.е. само законодателят може да реши как да постъпи и дали да уреди изрична процедура, по която държавата ще признава смяната на пола на транссексуалните. Като КС изрично подчертава, че няма да коментира и съществуващата по този въпрос празнота в закона.

Освен това в решението специално се посочва, че той не се произнася по това дали действащата правна уредба позволява юридическа промяна на пола, т.е. категорично топката по въпроса остава в Гражданската колегия на ВКС.

„Поставеният на разглеждане конституционен проблем по делото не е свързан с необходимостта да се гарантира правото на равно третиране на транссексуалните лица и защитата им от дискриминация по този признак, а с изясняване на съдържанието на понятието „пол“ в контекста на релевантната конституционна уредба, т.е. свързаната с брака и семейството и тълкувана съобразно духа и принципите на Основния закон и конкретно тези, които отразяват утвърдените ценностни разбирания в българското общество. Без да изземва нормативно предоставената компетентност на другите държавни органи, това тълкуване очертава задължителната конституционна рамка, в която те осъществяват дейността си, относима към предмета на тълкуването“, заявява КС.

И специално обръща внимание, че когато тълкува Конституцията, той установява точния смисъл и съдържание на нормите в основания закон, но не може да ги допълва или дописва.

Какво следва за транссексуалните?

На пръв поглед даденото днес тълкуване, че Конституцията разбира под пол само биологичния, предпоставя отрицателния отговор на въпроса пред върховните съдии – за това дали в България е допустимо транссексуален да промени юридически пола си. Предстои да видим как ще подходи Гражданската колегия на ВКС, която сега трябва да възобнови тълкувателното си дело.

Следва да се припомни, че до 2019 г. нямаше спор дали юридическата промяна на пола е допустима, а по това какви са изискванията, за да бъде осъществена. Отначало колебанието беше дали трябва да се изисква транссексуалните да са претърпели операция, или е достатъчно да са провели хормонална терапия. После излезе решение, че те не могат да бъдат заставяни да претърпят хирургическа операция за модификация на тялото против тяхната воля, като предпоставка за промяна на вписания в акта за раждане пол, и преобладаващото изискване стана да са започнали хормонална терапия. Впоследствие върховни съдии приеха, че и агресивната хормонална терапия води до детеродна неспособност, т.е. осъществява състава на чл. 128 НК и също не може да бъде поставяна като изискване за юридическа промяна на пола.

Така до 2019 г., когато бяха постановени най-либералното и най-консервативното решение на ВКС по отношение на смяната на пола. На единия полюс застанаха съдиите Стоил Сотиров, Василка Илиева и Зоя Атанасова и директно от Европейската конвенция за правата на човека изведоха два критерия за промяна на пола: 1. медицински – наличие на състояние на транссексуалност и 2. сериозно и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната от лицето психична и социална полова роля. Същата година обаче Светла Димитрова, Геника Михайлова и Даниела Стоянова (на особено мнение) отрекоха въобще възможността да бъде променен нечий пол в актовете за гражданско състояние (те приеха, че е допустимо вписване на друг пол, само ако е допусната грешка) .

Както е известно, по делото в КС постъпиха множество становища, в които бяха изложени различните полярни позиции за възможността за юридическо признаване на пол, различен от биологичния. С балансирания си подход към темата се отличиха Висшият адвокатски съвет, който посочи, че възможност за самоопределяне на пола трябва да бъде предоставена само на интерсексуалните, както и проф. Даниел Вълчев, който призова за спокоен публичен дебат относно нетипичната сексуална ориентация и юридическите ѝ проекции.

Добра новина за интерсекс хората

Хората, които са родени с белези и на двата пола - с едно от многото т.нар. интерсекс състояния - могат да искат смяна на пола, пише КС в решението си.

"Съдът намира, че половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми (ХХ при жените и ХY при мъжете) лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана (състояние, което се определя като „интерсексуално“), поради което такава промяна не би била в противоречие с вложеното в Основния закон разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност"

Но и тук от КС отбелязват, че преценката дали българското законодателство има необходимата за целта нормативна регламентация не е от компетентността на КС, а на съдилищата.