Зеленият преход в България ще бъде извършен по справедлив начин.

Това обявиха служебният премиер на България Стефан Янев и зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс на конференцията в София "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България".

"Когато говорим за "зелена сделка", да не се фокусираме само какво затваряме, а какво отваряме и градим", обяви Янев.

Той изрази надежда, че държавите членки на ЕС заедно ще се справят с предстоящите предизвикателства и подчерта, че е необходимо да се съхрани околната среда и да се заложи на зелените технологии, които са "инвестиция в бъдещето".

"Инвестиция в благополучието на нашите народи".

Янев посочи, че ЕС си е поставила високи цели - да стане първият климатично неутрален контитент до 2050 г. Той обаче изтъкна, че България е далече от тази цел.

"Това надхвърля нашите възможности и капацитет от днешна гледна точка. България е най-въглеродоинтензивната държава членка на ЕС". 

Същевременно страната ни е сред най-засегнатите от "зелената сделка" заради зависимостите ни, които пораждат рискове - повишаване на цените, изместване на производството извън държавата, внос от страни извън ЕС.

"Преходът може да е успешен само ако е плавен и справедлив. Той трябва да е споделен като приоритет между гражданите. Прекалено резките интервенции са обречени на провал", заяви той и посочи, че трябва да се грантира осигуряването на нови работни места. "

Той призова да се насърчат малките и средните предприятия, да се повишат квалификациите, да инвестира в "ноу-хау" и други.

"Ние трябва да направим небходимото да защитим своите основни предприятия. Да гаранитраме своята икономическа и социална стабилност".

Първа крачка - Планът за възстановяване, който днес ще бъде внесен за разглеждане в ЕС. Сред неговите приоритети по думите на Янев са декарбонизацията на икономиката, засилената подкрепа за бизнеса, инвестиции в социалната сфера, образованието, здравеопазването и други.

"Заложените средства са на стойност около 13 млрд. лв, 59 инвестиционни проекта и 46 реформи", заяви той. "Планът за възстановяване ше предостави необходимия импулс на българската икономика и бизнес".

Янев отбеляза, че проблемите показват "дефицитите в действащия инструментариум както в държавите членки, така и на ЕС".

"Необходимо е да се мисли как националните държави да имат по-голяма гъвкавост при управлението на кризи", заяви той и посочи, че на национално ниво понякога не може да реагира бързо, както в случая с шоковия скок на цените на газа.

Считам, че инициативата на зеления преход може да постигне целите си, ако бъде изпълнена с прецизност, гъвкавост и съобразяване с отделните държави, обяви Янев.

В началото на речта си Тимерманс посочи, че през последните 200 години температурата се е повишила с 1 градус, което е предизвикало пожари по целия свят.

"Наскоро имахме дори торнадо в Чехия!. Ами ако оставим температурата да се вдигне с 3-4 градуса? Планетата може да се грижи за себе си. Ние трябва да се погрижим за спасяването на човечеството", сподели той и посочи, че именно тази цел стои в сърцевината на "зелената сделка".

Тимерманс отбеляза, че адаптирането към пандемията и нейните последици, трябва да се случи бързо, защото климатичната криза скоро няма да може да бъде контролирана. 

Според него голямото предизикателство пред държавите членки е да променят наложения икономически модел от последните 200 години - да се откажат от изкопаемите горива и да заложат на възобновяемите източници на енергия.

Той посочи "добра новина":

"Те поевтиняват ежедневно. Това се дължи на повишаваето на търсенето през последните 25 години. Цената на възобновяемите източници остава постоянно ниска. Цената на изкопаемите горива, които идват извън Европа, варира. Ние се стремим към ниска и стабилна цена на енергията за своите граждани". 

Тимерманс посочи, че е израстнал в район, който е разчитал на въгледобива преди повече от половин век.

"И двамата ми дядовци бяха миньори", посочи зам.-председателят на ЕК".

Той изтъкна, че когато през 70-те е започнал процес по намаляване на въгледобива, са били допуснати множество грешки. Най-голямата била, че не било инвестирано пряко в региона, а се гледали макропоказателите.

"Трябва да се инвестира в самия регион. Трябва да има инфраструктура - тя ще играе ключова роля".

Според него в България има голям потенциал да се развиват автомобилостроенето и IT-секторът и че страната ни е много красива, което е предпоставка за развитие на туризма.

"Аз съм оптимист. ЕК обсъжда с българските власти Плана за възстановяване, който вече е завършен. Мога да се ангажирам, че ще вземем предвид проблемите на България в енергийния сектор. Ще гарантираме, че преходът във въгледобивните райони ще бъде извършен по справедлив начин. Никой няма да бъде изоставен", подчерта Тимерманс.