Как изглежда коронаепидемията в България? Както си иска. Защото може да си прави, каквото реши.

Управление на кризата има, ама не си личи много. Политически реакции, предложения и контрол? Положението е подобно.

Здравният министър Стойчо Кацаров следва принципа – ние казваме какво трябва, гражданите, ако искат…техен си е животът.

А напоследък отговорът на почти всеки въпрос е: "Нали не очаквате министърът..."

-         Да накара хората да се ваксинират. Ваксинацията е доброволна, ваксини има и в крайна сметка всеки решава дали иска да опази живота си…

-         Да осъществява контрол – не може да тръгне и да гледа кой ходи без маска…Ако има сигнали, ни ги пращайте.

-         Да казва на директорите на училища кога да минават в дистанционно обучение…всеки си знае най-добре за своето училище.

-         Да казва на личните лекари как да организират работата си - например да не смесват потоците с различни болни...те си преценяват най-добре.

И т. н.

От другата страна в тази ситуация е многознаещото, дълбоко компетентно по всякакви епидемиологични, имунологични и други въпроси гражданство, което знае, че всеки иска да му направи нещо лошо. Гражданството е и внезапно осъзнало се като много свободолюбиво. А любимата му реплика е „всеки сам си решава“. И още:

Като искате се ваксинирайте.

Ако искате, спазвайте мерките.

Болните или възрастните да си стоят вкъщи и да не пречат на останалите.

Ние ще работим, щото и другите работят, а и какво ще ни направят…

И т. н.

Има и още един участник в картината - политическата класа, която свенливо мълчи…До 14 ноември всичко е притихнало и се прави, че няма епидемия. Онези, които говорят на висок глас, са или бившите управляващи, които всъщност е по-добре да са по- ниски и от тревата, стане ли дума за пандемията, или гласовитите партии на антиваксърите. Толкова. Иначе е тишина.

В страната на чудесата е така. В нея има ваксини, но никой не иска да се ваксинира, има мерки, но никой не ги спазва. Има висока смъртност, но какво от това – тя винаги си е била висока.

Мерки без мерки

Кацаров често повтаря, че още от август има COVID план. 

„Сега има план и организация. Затова няма умиращи на тротоара пред болница, нито обикалящи линейки в търсене на легла“, казва той и добавя, че хаос няма.

Има още: COVID зони (но по-малко от 100 и с проблеми във функционирането) , има протокол за лечение (който не е ясно колко се следва в отделните лечебни звена), има ваксини (които застояват и чийто срок на годност бавно изтича) , има мерки (под формата на заповеди, които демонстративно се нарушават), има болнични легла (но няма квалифициран персонал или изобщо няма никакъв). Общата смъртност даже вече не е ужасяващо висока, с една трета е по-малка от миналата вълна.

Изобщо нещата са под контрол, казват здравните власти. Макар нито представянето на България при сравнение на показатели като смъртност, леталитет, ваксиниране и т. н. с останалите страни в света да го потвърждава, нито субективното усещане на хората. Но, според МЗ, ако има проблеми – с тестове, с линейки, с места в болници, с лечение и т. н., това са местни неуредици.

В тъмночервено насред кампания?

Средната заболеваемост в страната към 14 октомври е 448,45 на 100 хил. за 14-дневен период, според данните на Националния център по заразни и паразитни болести, а областите методично преминават една след друга към тъмночервената зона. Днес е ред на Варна. Според плана стигането до средна за страната заболеваемост от над 500 на 100 хил. души (макар че от МЗ вчера заговориха колко е важен локалният подход, да се решават случаите индивидуално) означава затваряне – пълно. С единствената зададена засега уговорка за детските градини – при пълно ваксиниран персонал и родители. Има един неприятен момент. Достигането до тази граница обаче може да се случи  някъде точно насред предизборната кампания – парламентарна и президентска.

Може би и без никаква връзка с този факт (но със съмнения, че връзка има), е промотираният нов подход на МЗ към ограниченията. В петък оттам се готвят да обявят нови мерки, като се предполага, че ще се допуска заведения и т. н. да продължат да работят под условието за пълна ваксинация на служители и посетители, или представяне на сертификат за преболедуване, или тест съответно. Така се отваря чудесна вратичка – хем да се провъзгласят строги мерки, хем да се каже, че това се прави с идеята да се стимулира ваксинацията (както е в другите страни), хем нищо (почти нищо) да не се затваря на практика. Не защото всички внезапно ще се юрнат да се ваксинират. А защото в страната контрол няма. Или е фиктивен. Или просто липсват достатъчно хора да го осъществяват.

И в момента заведенията трябва да работят до 23 часа, т.е. нощните да са затворени. Но немалка част от тях си функционират най-демонстративно и безпроблемно, без особен респект от органи на властта и заповеди.  От време навреме заплашват с протести – за всеки случай и превантивно. Усещането, че правилата са за другите, е всеобщо. Дори доста дисциплинирани бизнеси като езикови и др. центрове, които от днес трябва да затворят в София, обявиха, че няма да го направят, защото те са по-малко заразни от някои други. Примерите са многобройни. Така че чудесно е на хартия всичко да остане отворено при условието за показването на зеления сертификат, но остава въпросът кой ще контролира дали това се спазва и какво ще следва от това, че не се спазва. Към сметката могат да се прибавят и фалшивите сертификати….Както показва досегашната практика – най-вероятно всеки ще си прави, каквото смята за най-добро за себе си. 

Заведенията са толкова важни, че дори първоначално здравните власти обмислят да им осигуряват и безплатни антигенни тестове?!? На фона на съобщения, че в някои от COVID зоните не достигат…

Училищата са друга чувствителна точка. Те хем не бива да бъдат затваряни, хем не бива да разпространяват вируси. В някакъв момент затваряне може би ще се наложи – ще дойде от само себе си при комбинацията от коронавирус, грип и други сезонни вируси. Трябва да е навреме и за възможно най-кратко. Но засега отговорността за този непопулярен акт е оставен на самите директори…които често се влияят от родители и от други, но не точно епидемиологични, фактори. Но можем ли да ги виним, ако управлението на страната не им дава пример в това отношение. То съответно е притиснато от непрекъснатата заплаха от протести (организирани и не без политически намеси) и от необходимостта да проведе нормални избори.

Потребител на фейсбук наскоро беше синтезирал – „Какво излиза? Че здравният министър е просто наблюдател“.

Наблюдатели

При това не само той, но и премиер, и президент, и всички основни политически лидери и партийни фигури, и кандидати за президенти. 

Темата за ваксинацията, за мерките, за коронавируса изобщо - това са все някакви неприятни, даже неприлични въпроси. Те се засягат срамежливо, с леко изчервяване дори. Тънък лед, по който трябва да се ходи много внимателно – хем да не обидят онези, които са се ваксинирали, но от другата страна и антиваксърите, колебаещите се са електорат, че и не малък, да им засегнат и на тях чувствата. Особено забавно е да се наблюдават в последно време реакциите на основни кандидати за президенти или вицепрезиденти. Едва, едва се промълвява, така че зрителят трябва да прочете отговора почти по устните -  "Да, ваксиниран съм".

Следва обаче дълга тирада с презастраховане – колко е важна свободата и ваксинацията не трябва да е задължителна, защото всеки има право на избор, разбирай „всеки сам си "преценя“. Мерките трябва да се спазват, но по възможност да няма въобще мерки. И въобще тази тема е толкова досадна, а хората са уморени.  

Самият президент и кандидат за нов мандат Румен Радев, от когото се очакваше в някакъв момент да даде личен пример за ваксиниране, както се случи с повечето държавници по света, дълго време умуваше и много, ама много между другото на пряк въпрос отговори, че е ваксиниран, като възможно най-незначителната тема за обсъждане. Да не споменаваме даже за „чудесния“ пример, който систематично даваха повечето депутати в два поредни парламента – без маски, без дистанция, без социално отговорно поведение. 

COVID ще е най-избягваната тема и през тази кампания вероятно, освен ако не се натрапи твърде много. Всички ще се правят, че такова животно няма, доколкото успеят. Защото не се знае като заемеш принципна позиция, коя част от електората си ще засегнеш. Затова подходът е хлъзгаво поведение, уклончиво и с общи приказки.

Само на „Възраждане“ в това отношение ще ѝ е лесно – тя е решила да обедини всички антиваксъри с крайни екстремистки изказвания и така да цака другите т.нар. патриотични формации. На тая струна играе и Волен Сидеров, но като блед подражател на Костадин Костадинов. ИТН дори и тук изглежда, че също изостава, но ще се опита да навакса вероятно и заради сриващия си се рейтинг, но с малко по-умерен тон. Може оттам да пробват да развеят неосъществения си законопроект, с който се провъгласява, че ваксинацията е доброволна, и да питат другите участници в кампанията – бихте ли го подкрепили.

В ГЕРБ са решили от своя страна, че трябва да се съсредоточат в атаки към действията на сегашното здравно министерство, което, разбира се, действа по нареждане на Радев и едва ли не лично убива хората. Това ставайки и сядайки, твърди бившият премиер Бойко Борисов, приглася му и неговият министър Костадин Ангелов. "Успехите“ на коронауправлението на ГЕРБ от предишните вълни обаче са видими и създаването на паралелна реалност, в която всичко е процъфтявало, е силно уязвимо. Но освен нападките срещу сегашната власт оттам също срамежливо замълчават за по-съществени въпроси на овладяването на коронакризата. Защото вероятно пак планират да следват познатия модел – както дойде, в последния момент и с непрекъснати промени на правилата.

Останалите партии много внимават да отговорят възможно най-неконкретно по щекотливата тема COVID. В очакване на 14 ноември.

 Дотогава - всеки сам ще си преценява, сам ще се спасява. А който умрял, умрял – жив и здрав да е.