Борислав Михайлов започна снощи петия си мандат начело на Българския футболен съюз след победа с 11 гласа разлика срещу Димитър Бербатов. Ето ви една прогноза, която обикновено бихте прочели в края на такъв материал, но ще започнем с нея този път: Боби няма да изкара този мандат докрай. И няма да има връщане назад. Извънредният конгрес на БФС показа, че на футболните хора вече им писва от него.

Ако още не сте разбрали - журналистите бяхме поставени в по-лоша ситуация дори спрямо 2018 г., когато Михайлов разгроми неособено състоятелната и подкрепена кандидатура на Любослав Пенев. Сложиха ни в помещение без звук от залата, а често и без картина, не че тя би помогнала в случая. Какво имаше да крие ръководството на БФС, та "засекрети" дебатите?

Това показваше през повечето време екранът на телевизора в стаята на журналистите.
Всичко се промени по време на речта на Борислав Михайлов. Ето какво е направил БФС.

Отново - тези хора наистина са в каменната ера, подценявайки съвременните технологии. Станахме свидетели на ключовите моменти, но защо трябваше да се стига дотам хора като Бербатов и Стилиян Петров да предават на живо в социалните мрежи с мобилните си телефони?

Накрая Боби царствено склони да даде кратка пресконференция, обстановката и протичането на която символизират цялото му управление дотук. И предстоящото, колкото и да му остава. Той седеше на президиума, а журналистите застанахме отдолу и надалеч. Между него и нас имаше изкуствен футболен терен (на мястото, което наричаме "оркестрина" в зала 1 на НДК, бел. ред.). Разбирай - пропаст. БФС се беше погрижил за тази "инсталация", за да придаде обстановка. Уж бе притиснат от времето за конгреса, но явно бе намерил пролука да приближи залата към стадиона.

И тя на моменти бе стадион - с подвиквания, освирквания, обиди, квалификации... Особено към Бербатов от верния антураж на Михайлов.

Пропастта обаче личеше и на събранието - между Михайлов и делегатите. Ако продължим със символиката - върху футболния терен нямаше топки и играчи, а урни за гласуване. Няма лошо - напротив, нали опозицията искаше да са най-отпред. Но за пореден път се замислих, че най-интересното в българския футбол не е на самия терен - никой не обсъжда кой как е играл, кой как изнася топката и "запълва празните пространства", а когато някой стъпва с кални обувки отгоре. Конгреси, фалити, акции, интриги, смяна на треньори и президенти, николети, благовци и златки...

Седнахме да поговорим с един от делегатите след конгреса - млад човек от все още скромен клуб. Но човек с голяма амбиция, креативност и идеи. И най-важното - оптимист. Той вярва, че българският футбол скоро пак ще е успешен. Заради младите хора в него.

Та той ми каза, че Боби е изглеждал сам, изтощен и лишен от идеи, когато излязъл на подиума да произнесе предизборното си слово. Такъв изглежда и пред медиите. Арогантността и огромното самочувствие не могат да скрият това. И последно по темата - журналистите донякъде сме си заслужили това отношение. Особено специализираните медии - колко критични и наистина стойностни материали са излезли за управлението на Михайлов?

Ще има ли сега обща реакция, като изключим високия тон към момиче от пресофиса на централата, оказало се лош вестоносец за първоначалното намерение на победителя да откаже пресконференция?

Обещаната от Борислав Михайлов промяна няма да се случи, не само защото ръководният орган (Изпълкомът) е променен козметично. Това ще добута разклатения трон на Първия. Очаква се да бъдат сменени някои шефове на съюза по места - там, където Боби не спечели делегатските гласове. Толкова.

Той се похвали с изградените терени (това ни бе "прожектирано") с пари от УЕФА и ФИФА. И обеща още. Напомня ли ви на някого? И този "някого" си пише петици и шестици за управление, също като Михайлов. Поради което реформи не се очакват - защо да се променя нещо, което е "на шест"?

Но Борислав Михайлов е ясен. Недоумение буди единствено прекалената му самоувереност (направо излитане), предвид начина, по който бе отстранен преди две години. От хора, които не са толкова далеч от властта, колкото той си мисли. И са злопаметни.

Казват, че победителят взема всичко, но в тази ситуация имаме изключение. По-интересният сега е Бербатов. От обречен и отписан през пролетта, той се оказа загубил с 11 гласа и на косъм от балотаж. И това при цялата обработка на делегатите, натиска, дадените софри, спрените за конгреса над 20 клуба, повечето от които се счита, че са били зад Бербо... Досега Михайлов печелеше доста по-убедително, направо протоколно.

Загубата (още не е такава реално, отива се на съдебни битки) всъщност е в услуга на №9, защото най-малкото му показва, че трябва да се потруди още.

"(Р)еволюцията е тук", гласеше предизборното му мото. Дано вече е разбрал - революции в България не стават. В най-добрия случай - еволюции. 

Направи ли Бербатов всичко, което трябваше да се направи? На пръв поглед - да. Той обиколи България и лично се обади ако не на всички, то поне на повечето клубове, членове на БФС. Представи програма за развитие на футбола. Отсрещната страна представи софри, схеми и заплахи. Показа екип, даде много интервюта, обикаляше, обясняваше...

Грешки има и те са поправими, а резултатът му показва, че много хора вече са му повярвали. Предвид закостенялата и архаична система, която представлява българският футбол, това си е еволюция. Бербатов обаче трябва да подобри комуникационните си умения. Той говори понякога като възпитател, а това не се харесва на всички. Специалист по комуникации няма да му е излишен, макар че той има близо до себе си човек, който може да му подскаже доста неща. Стига да го чуе.

Наистина ли вече бившият член на ИК и някогашен шеф на OMV Петър Величков трябва да е толкова напред в екипа? Футболните хора не го харесват. Бизнесменът не даде смислени отговори защо толкова години е бил в управлението на родния футбол само като свидетел и не е предприемал нищо. Или недостатъчно. За волностите с базата в "Бояна" например.

Стилиян Петров се включи доста късно в надпреварата, а от "трите коня" той единствен има дар слово и умение за безпогрешно напипване на големите проблеми. Ако бившият капитан на "Селтик" и "Астън Вила" се беше присъединил по-рано, включително в обиколките из България, кой знае, днес УЕФА щеше да честити на Бербатов, а не на Михайлов.

И последно - но не по значение. Програмата на Бербо и компания не е лоша, но е доста повърхностна. Това не убягна на делегати, които бяха отишли на конгреса за нещо повече от софри и да се покажат пред Боби. Време е да се влезе в конкретика по някои въпроси. Като например любимият на Митко - за детско-юношеския футбол. Но и за професионалния - тв правата, управлението, някои регулации и правила...

Време е Бербатов да покаже, че този опит не е бил епизодичен, че наистина е последователен и отдаден, както твърди. Още нищо не е загубено. Съсипията на българския футбол продължава доста години, ще почакаме още малко.

Но спете спокойно - поне онези, на които им пука. Боби си отива. Дано не е само като комунизма, а по-бързо. И трайно.