Когато Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдри кацат с „Аполо 11“ на Луната, след прочутото „Малка стъпка за човека, голям скок за човечеството”, едно от първите неща, изречени от Нийл Армсртонг при стъпването му на Луната, били думите „Успех, мистър Горски!”

Никой не разбрал какво има предвид. От центъра в Хюстън го попитали какво говори, но той се правил, че не ги чува.

Първоначално се смятало, че посланието е отправено към руските конкуренти, но се оказало, че космонавти с името Горски няма.

А истината е следната. Малкият Нийл играел на двора. Топката прелетяла при съседите. Когато отишъл да я вземе, чул от отворения прозорец комшиите да се карат. Госпожа Горски разгневена крещяла: „Секс ли? Само когато съседското дете стъпи на Луната!”

Започна кампанията за президент в България. 

Сега ще видим кое от съседските български деца ще стъпи на Луната, наречена „Дондуков“2. И ще имал ли красива, страстна, искрена любов с избирателя. И хубав резултат.

Странното е, че една Луна започва най-точно атаката си. Естествено, че няма никакъв шанс, но посланията й са абсолютно адекватни. Добър пиар си е намерила. 

„Президентската институция трябва да има нов облик, трябва да излезем от капана на матрицата и от всичко, на което сме свидетели през последните 30 години. Ние ще направим нашия избор, ще го заявим смело.“

Това го казва не Румен Радев, не Лозан Панов, не Анастас Герджиков. Това го казва Луна.

Да те пусна ли? (Песен на Луна)

В тази песен лирическият герой очевидно вече е склонен на искането, но все още ревниво се колебае. Даже явното „ти“ е заменено със скромното „ти“. 

Луна е критична към конкурента си сегашен президент. 

За него тя казва, че основният му проблем е, че понякога е твърде рязък и че смесва личното си отношение с определени хора и партии. Това не трябва да е така, според нея. Президентът трябвало да работи с всички, независимо дали ги обича или не ги обича. Един президент не бива да взима едната страна, когато има и други. Може да каже: нека подкрепим почтените, да се борим с корупцията, но да го направи така, че да не насъсква хората едни срещу други. 

Тук там, тук там (песен на Луна)

Към проф. Герджиков тя няма изявени писмовни претенции. Но основните атаки към него са, че малко се отдръпва от ГЕРБ, въпреки че е подкрепен от партията. И очаква бюлетини от други. 

Оттук-оттам.

„Президентът прави всичко възможно и работи много повече от всички останали, това казва другият кандидат за „Дондуков“ 2 проф. Анастас Герджиков. Запитан дали трябва да се увеличат президентските правомощия, той заявява: "Идеята е изключително опасна, независимо дали аз съм президент или някой друг. Това е възможно при други демокрации, но предвид това, че у нас все още няма пълно върховенство на закона, че нашата демокрация все още е млада, че имаме много проблеми, да дадеш на някого повече правомощия и еднолична власт, това е опасно. Трябва да се излъчи работоспособно, работещо правителство".

Пак оттук-оттам. Кандидат-президентът трябва да влезе мощно в кампанията. Дори революционно да подскаже, че е готов за цялата власт. Ако трябва. Слаби и зависими президенти не са ни нужни. За такива никой не гласува.

Леко, леко, леко (Песен на Луна)

Трябва по-леко да пристъпва Лозан Панов. Бързо-бързо нарече Румен Радев фалшив герой и веднага си загуби евентуалните гласове оттам. Да не говорим, че и Христо Иванов не бе особено ентусиазиран от издигането му. „Радев е фалшив герой, защото оглави без основание гнева на хората срещу беззаконието при протестите през миналата година.“ Това каза председателят на Върховния административен съд Лозан Панов.

Панов и по-рано е критикувал Радев за това, че е реагирал на беззаконието в страната едва след като лично беше атакуван с показното влизане на прокуратурата в президентството. Той укори държавния глава и за това, че е върнал на Висшия съдебен съвет избора на Иван Гешев за главен прокурор не заради това, че не притежава качества за поста, а защото бил единствен кандидат. 

Сигурно е прав г-н Панов. Но нека търси съдружници, а не да си създава врагове. Това е президентска битка. Всеки глас е важен, независимо отпкъде.

Президенти: рок срещу фолк

За разлика от Луна, с рок хитове ще се надъхват за вота на 14 ноември Румен Радев и Анастас Герджиков. Лозан Панов не е разкрил пристрастията си пред медиите. Но за годините и визията си също е абсолютен рокаджия. 

Радев и Герджиков имат сходни музикални вкусове, разкрива „Стандарт“ . Ректорът на Софийския университет си пада най-много по "Пинк Флойд", която е сред любимите групи и на Радев. 

Герджиков е гледал няколко пъти на живо Уотърс, изпуснал го веднъж през 1990 година на Стената в Берлин, въпреки че е бил на 30 километра оттам. Професорът слуша в захлас и парчето на Куин "In the lap of the gods". И всеки път откривал нещо ново в него. Припевът звучи като арабски песнопения, допълва професорът. А от дете харесва и "Дийп Пърпъл".

Той искал да направи китариста на "Куин" Браян Мей почетен доктор на ВУЗ-а, но поканата не стигнала до него.

Радев пък посреща солиста на "Айрън Мейдън" Брус Дикинсън, когато е командир на авиобаза "Граф Игнатиево". 

Герджиков обича също филмовата музика на Енио Мориконе, а в класацията на любимите му групи попадат също унгарците от "Омега" и "Анатема". 

Алън Парсънс и неговата банда често са слушани от Радев и съпругата му Десислава. Въпреки че са рокаджии, любимата семейна песен е "Аз ти принадлежа" в изпълнение на Анастейша и Ерос Рамацоти.

Фолкът във България може да се слуша, но няма как да влезе в политиката. Поне на този етап. Както се казва, партии от всички страни, обединявайте се! И засега се пазим. В рока разделите са чести. Джон Ленън и "Битълс", Ричи Блекмор и "Дийп Пърпъл", Дейвид Гилмор и Роджър Уотърс. Но пък рокът е вечен. Ако Софи Маринова и Тони Стораро не направят дует, светът няма да свърши. Фолкът в политиката е като лъжата в политиката.  На тези избори има надежда, че ще направим правилния. Единственият възможен. Рокът срещу фолка.     

И така до 14 ноември. Успех, мистър президент на България! Нека има любов.