Германия отива на съдбовни избори в неделя. Съдбовни са по две причини: от политиката се оттегля Ангела Меркел, която управлява държавата в продължение на 16 години и също така от тези избори зависи по какъв път ще поеме страната не просто през следващите четири, а през следващите 50 години.

През последните 16 години Германия живя в сравнително благоденствие, а Меркел съумя да преодолее многобройните кризи, съпътствали мандатите й, спестявайки на германците дългосрочните последствия от тях. Бюджетът на средния германец оцеля и при финансовата криза, и при автомобилната криза, и при бежанската криза, и дори и при ковид-кризата. Но за да не конфронтира сънародниците си с тежки решения, Меркел избягваше да взима решения за дълбоки реформи, които да не допускат повторение на подобни кризи. А глобалните кризи забавят, но не забравят.

„Предстоят тежки времена за германците. Всички тези заобиколени глобални кризи не са изчезнали и ще се наложи, дори вече се налага те да се изправят лице в лице с тях“, коментира Катрин Ашбрук от „Германското общество за външна политика“.  

Два такива примера на кризи, които настигнаха германците и се наложи те да реагират в крачка и неприятно изненадани от тях са от последните месеци - оттеглянето на САЩ от Афганистан и наводненията през юли в Западна Германия.

Отказът на САЩ да играе ролята на военен полицай налага Европа и в частност Германия много по-бързо да се преориентират и да изградят струкутра за сигурност, която да попълни оставения от Вашингтон вакуум.

А климатичните промени явно не се впечатляват от мерките, взимани досега и чрез разрушителните наводнения показаха, че се налагат много по-мащабни промени.

Това са два примера, за които германците не бяха добре подготвени, макар че от години се знае и че САЩ искат да се оттеглят от ролята на основен защитник на сигурността, и че климатът се променя и катастрофалните дъждове или суша ще зачестяват, нанасяйки огромни щети.

„За германците това ще означава едно – налага се веднага да започнат да отделят повече ресурси срещу тези кризи. От една страна това са пари, тоест повече данъци. От друга страна това са и умни избори – тоест на власт да идват партии и личности, които имат капацитета да водят страната в толкова сложни ситуации“, смята Ашбрук.

Разбира се, изходът от изборите е важен точно по тази причина и за целия свят, за ЕС и в частност за България.

ХДС и Ангела Меркел имат своя грях към ЕС и най-вече към Източна Европа и това е дългогодишният им флирт с политици в Унгария, Полша или България, които са от техния политически лагер, но имат меко казано съмнителни демократични практики. И докато първоначалното ухажване на консерваторите в Унгария или Полша бързо се превърна в тиха война заради отказа им да спазват европейските договори, то любовните отношения с Борисов и България продължават дори и след струпването през последната година на скандални разкрития за корупционните му практики. Меркел защитаваше Борисов на европейски терен от атаки, в замяна, той й даваше гласовете на ГЕРБ в ЕНП за прокарване на нейната политика.

Дълго време се смяташе, че и след Меркел ХДС ще продължи да излъчва канцлерите на Германия. Армин Лашет тръгна в предизобрната кампания със самочувствието на почти избран, но бе неприятно изненадан. Първо месеци наред Зелената партия изпреварваше стабилно ХДС, а сега, седмици преди изборите според всички проучвания изборите ще спечелят социалдемократите, а новият канцлер ще бъде Олаф Шолц.

Германия е на кръстопът, а изборите са най-важните за последните 70 години, смята и професор Михаел Фратчер от Института за икономически изследвания.

„Германия е изправена днес пред три големи икономически предизвикателства. Климатичните промени, дигитализацията на икономиката и обществото, и социалната поляризация. При темата за климатичните промени всички знаем какви огромни промени са необходими и какви огромни инвестиции са нужни, за да бъдат постигнати договореностите за спиране на глобалното затопляне. Германия проспа последните 10 години и от това сега ще пострада сериозно автомобилната индустрия. Същото може да се каже и за дигитализацията. Германия, за съжаление, избра пътя на максималното ограничаване на бюджетните харчове и, така да се каже, спестява до пълен разпад, което се отразява най-сериозно на инвестициите в обществения сектор, засягащи дигитализирането му. Германия към днешна дата има една от най-лошите дигитални инфраструктури в западния свят. Социалната поляризация е голям проблем не само в Германия, но особено в Германия най-вече поради тежката демографска криза, в която се намираме. Нашето общество е масивно застаряващо. Всъщност успяхме да се справям някак си икономически през последните десетина години само, благодарение на големи имиграционни приливи, но това не може да бъде трайно решение на този проблем. Затова е важно какви решения по тези теми ще вземе новото правителство, защото те ще начертаят пътя за развитие на страната за следващия половин век“, констатитра професорът.

Всъщност важното е какви приоритети ще изберат новите управляващи, защото истината е, че не могат да се справят и с трите изброени проблема. И да заявят ясно дали ще инвестират в дигитализацията и срещу климатичните промени или ще направят грешката от финансовата криза - ще продължат политиката на остеритет и максимално затягане на колана, казва още Фратчер. Това е въпрос не само към Германия, но и към всички управляващи в Европа. Политиците трябва да бъдат откровени и да признаят пред избирателите си, че не могат едновременно да свалят нивото на задлъжняването и да инвестират в бъдещето, като едновременно с това свалят данъците, смята той, тъй като подобни послания са просто нечестни. Не може едновременно да инвестираш, да сваляш задлъжняването и да понижаваш данъците. Има един упорит мит за рейгъномиката – Рейгън сваля максимално данъците и това води до бум на ивестиции и процъфтяване на икономиката. Не става така, това е легенда, посочва Фратчър.

Германия е на кръстопът и спрямо политиката си към Европа. Тук също са нужни конкретни отговори. Имаме ли нужда от повече Европа, още разширяване, още фондове за възстановяване, от още намеса на ЕЦБ? Или сме против всичко това. Упорит е наративът, че Германия плаща, а другите харчат. Но дали е така? Европа наистина ли е проблем за Германия или шанс?

„Аз лично съм убеден, че бъдещето и благоденствието на Германия зависят изцяло от бъдещето и благоденствието на останалите европейски държави. Германия зависи от експорта си предимно в Европа. Германия спечели масивно от разширяването на Европа“, казва Фратчер.

Всъщност реалният въпрос е как Европа може да издържи на съревнованието с Китай и САЩ. Германия и Европа трябва да решат как ще се позиционират в този нов свят – като биполярен свят, в който те ще заемат страната на САЩ или ще се опитат да вървят по среден път в партньорство и със САЩ, и с Китай, посочва още професорът. Това решение за Европа ще се вземе именно в Берлин, Германия и Франция ще покажат посоката.

„Важно е да се реформира и интегрира още повече банковият съюз, капиталовите пазари, пазарът на услугите, фискалната политика. Не става дума за фискален съюз с общи данъци и обща данъчна политика, това е невъзможно. Но смятам, че е необходимо да има постоянно решение за финансирането на решаването на големи кризи“, казва Фратчер.

Няколко дни преди изборите на 26 септември все още германските избиратели не са твърдо решени за кого да гласуват. За социалдемократите бюлетина ще пуснат най-много според предварителните проучвания – 25%. Християндемократите събират засега само 22% одобрение, а зелените – 15%. В парламента ще влязат още либералите от Свободната демократическа партия, крайнодесните от „Алтернатива за Германия“ и бившите комунисти от „Левицата“.

На какво се дължи загубата на първото място от консерваторите на Меркел? Много наблюдатели отдават това на кандидата им Армин Лашет и някои гафове в предизборнота му кампания. Например неудачната снимка, на която той се смее и разговаря със съпартийци по време на посещение на пострадалите от наводнения региони се отрази катастрофално на рейтинга му. Но това не е основната причина. Лашет имаше малко шансове срещу кандидат като Шолц, тъй като социалдемократите се готвят за тези избори още от предишните. Шолц е техният кандидат от четири години и за това време бе създадена кампания, ориентирана изцяло към неговата фигура и популярност. Лашет пък бе посочен за кандидат за канцлер едва тази пролет. Друго лошо стечение на обсотятелствата е и промяната в настроенията – до края на август Зелената партия бе водеща в социологическите проучвания  и кампанията на Лашет бе насочена към съревнование именно със зелените. В последния момент се оказа, че съперникът му не е Аналена Бербок, а Олаф Шолц.

Какви са вариантите за управление от тук нататък? Ако Шолц спечели изборите, както изглежда засега, че ще стане, той ще е натоварен със съставянето на коалиция. Ясно е, че и следващото управление ще е коалиционно. На първо място Шолц ще се обърне към Зелените – двете партии вече намекваха многократно, че могат да си представят да управляват заедно. Въпреки че не се отрече категорично от възможността за коалиция и с Левицата, едва ли Шолц би разговаряла наистина с тях, тъй като външнополитческите им цели в програмата им са напълно неприемливи. Друг възможен партньор освен зелените тогава са либералите. Те също ще бъдат търсени като партньори, макар че различията им със социалдемократите особено относно фискалната  и данъчната политика са твърде отчетливи. Тези червени линии обаче не са непреодолими – ГСДП е майстор на преговорите, обикновено, когато има преговори за коалиция, социалдемократите печелят. Така че не е изключено да се тръгне към коалиция "Светофар" - социалдемократи, зелени и либерали. Но има възможност и за коалиция тип „Ямайка“ – зелени, консерватори и либерали. Проблемът при такъв вариант на коалиционни преговори е, че ще се загуби иначе добрата връзка между лидера на либералите Кристиян Линднер и лидера на консерваторите Армин Лашет. Тази връзка би могла да спои една такава коалиция. Но ако Лашет загуби изборите, той ще трябва да подаде оставка като лидер на ХДС и тогава не е ясно дали подобни коалиционни преговори ще сполучат. Засега най-вероятните възможности за бъдещо управление са отново голяма коалиция между ГСДП и ХДС, но този път с канцлер от социалдемократите или коалиция между социалдемократи, зелени и либерали. Най-рано кабинет обаче ще има през декември или дори януари, тъй като германците традиционно съставят коалиция само след много подробно разписани споразумения, които после се одобряват и от участващите партии и тяхната членска маса.

40% от германците обаче не са решили все още за кого да гласуват, така че все още съществува потенциал и за изненада на изборите в неделя.