Ниските заплати и постоянно покачващите се цени са главните проблеми, с които жителите на Русия отиват на започващите днес парламентарни избори, пише Ройтерс.

Вотът ще завърши на 19 септември. Той бе удължен на три дни заради пандемията от COVID-19.

За руските управници обаче поддържането на финансова стабилност е по-важно от постигането на растеж, изтъкват икономистите. Инфлацията за тях е сериозно главоболие.

Сегашните избори са последният мащабен вот преди този за държавен глава през 2024 г.

Всичко това се случва в момент, в който Русия се възстановява от най-тежкия си икономически срив от повече от десетилетие насам. Причините са COVID-19 и спадът на цените на петрола – главния продукт, който страната изнася. Икономиката бележи по-висок от очаквания ръст, който достигна 10,3 на сто през второто тримесечие на годината.

Инфлацията обаче остана твърде висока и достигна 6,84 на сто в средата на този месец.

Проучване на Общоруския център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ) показа намаляване на доходите. В резултат невъзможността на голяма част от хората да се снабдят с основни стоки се превърна в главно тяхно притеснение.

В навечерието на изборитке президентът Владимир Путин нареди на всички пенсионери да бъдат изплатени едвократно по 10 000 рубли (117 евро). Отделно той обяви увеличаване на заплатите в държавния сектор с общо 500 милиарда рубли (7 милиарда евро).

Това според икономистите може да надуе още повече инфлацията.

Обаче и пенсионерите, и държавнитге служители са потенциални избиратели на „Единна Русия“ - партията на Путин, управляваща страната без прекъсване от 2003 г. насам. И сега иска да си бетонира подкрепа въпреки спадналата си популярност.

Така смятат и критиците на режима в Москва.

Ог Кремъл обаче твърдят, че мерките нямат нищо общо с изборите.

Предварително спечелен вот от „Единна Русия“

Изборите са предварително спечелени от „Единна Русия“. Едва ли може да има съмнение в това, след като кандидатите на опозицията бяха предвидливо отстранени от надпреварата по най-различни причини. Така във вота няма да могат да участват всички приближени на осъдения опозиционер Алексей Навални.

А там, където опозиционерите са силни, има техни конкуренти, които не само носят техните собствени и фамилни имена, но дори се приведоха в подобен външен вид. Най-популярен е случаят с Борис Вишневски от опозиционната партия „Яблоко“ в Законодателното събрание в Санкт Петербург. На 18 септември ще има вот и в местни парламенти.

Десетки опозиционни издания бяха принудени да спрат работа, след като Министерството на правосъдието ги обяви за чуждестранни агенти. За такива вече биват обявявани и физически лица. Повечето от тях са журналисти.

Жителите на Русия ще избират 450 депутати в Думата – долната камара на парламента. Половината от тях ще бъдат избирани с мажоритарен, а останалите – по пропорционален принцип.

„Единна Русия“ ще вземе 26 на сто от гласовете, сочат проучванията. Това е най-ниският рейтинг на партията от 2008 г. насам.

Мнозина обаче са убедени, че тя пак ще спечели убедително заради гореизброените действия на властите.

Така смятат и наблюдателите. За тях представлява интерес какво е бъдещето не министрите на външните работи Сергей Лавров и на отбраната Сергей Шойгу. И двамата са кандидат-депутати от „Единна Русия“. Те са сред най-приближените на Путин – ненапразно заемат от толкова време постовете си, а за тяхна смяна изобщо не се говори. Не е изключено обаче сега президентът да им е намерил замяна, а те да станат депутати. Имена на наследници обаче не се споменават.

Опозицията - само на книга

Дори да я има на книга, опозицията в Русия е на практика на страната на властта. Управниците я наричат „системна“. Става дума за разрешените партии - комунистите на Генадий Зюганов, крайните националисти от Либерално-демократическата партия (ЛДПР) на Владимир Жириновски и ,,Справедлива Русия – Патриоти – За истината“ на Сергей Миронов. И трите партии подкрепиха промяната на конституцията, която занулява досегашните президентски мандати на Владимир Путин и ще му позволи отново да се кандидатира през 2024 г.

Това са основните 4 сили, които имат представители в досегашната Дума. По 1 депутат имат „Родина“ и „Гражданска платформа“.

Много е вероятно сега да влязат и десноцентристите от партия „Нови хора“ на Алексей Нечаев. Така поне сочат прогнозите. Тази партия се бори за редовна сменяемост във властта и забрана за повече от два мандата за каквато и да било ръководна държавна длъжност.

Шансове, макар и минимални, има Партията на пенсионерите на Владимир Бураков. Тя иска по-голяма намеса на държавата в социалната сфера.

Но не трябва да се забравя, че в Русия става това, което каже Путин, предупреждават анализатори. И нищо чудно всички прогнози да отидат по дяволите. А „Справедлива Русия“ да грабне още по-голямо мнозинство от настоящето, което е 334-ма депутати от общо 450.

Във всеки случай в приета вчера резолюция Европейският парламент призовава за готовност ЕС да не признава резултатите от изборите в Русия.