Държавният и частният дълг е продължил да нараства през второто тримесечие и е достигнал рекордните 296 трилиона долара, като е напът да надхвърли 300 трилиона долара в края на 2021 година. 

Това сочи най-новият доклад на Института за международни финанси (ИМФ - IIF) за световния дълг (Global Debt Monitor), цитиран от икономическото издание Ажефи (L'Agefi) и БТА. 

След лекия спад през първото тримесечие, съвкупният дълг се е увеличил с 4,8 трилиона долара до 296 трилиона долара, отбелязва институтът. С този темп показателят може да надхвърли 300 трилиона долара, прогнозира пред журналисти ръководителят на отдела за проучвания Емре Тифтик.

Дългът в развитите страни отново е нараснал (+1,3 трилиона долара до 204,5 трилиона долара). Той се е увеличил най-вече в еврозоната, докато в САЩ се е стабилизирал, с изключение на ниво домакинства. 

В Япония показателят се е понижил. Темпът на растеж е най-силен в страните с нововъзникваща пазарна икономика - с 3,5 трилиона долара до 92 трилиона долара, а от началото на здравната криза има скок с 15 трилиона долара.

Голям дял в това нарастване има Китай. Неговият дълг се е повишил с 2,3 трилиона долара, от които 40 на сто от нефинансовия сектор, до общо 55 трилиона долара. Темпът на увеличение тук е много по-изразен в сравнение с други страни, изтъкват икономистите от института.

Дългът на нововъзникващите пазарни икономики (без Китай) е достигнал максималните 36 трилиона долара или с 3 трилиона повече от началото на ковид кризата - най-вече заради задлъжняването на държавно равнище.

Външният дълг също е продължил да нараства и е достигнал 9 трилиона долара (+430 милиарда спрямо края на 2019 година).

Домакинствата са допринесли най-много за увеличението на дълговете през второто тримесечие (+1,5 трилиона долара), главно заради поскъпването на жилищата, особено в САЩ. Увеличаването на задлъжняването се движи паралелно с цените на недвижимите имоти, отбелязват авторите на доклада.

Делът на световния дълг спрямо БВП обаче намалява за първи път от края на 2019 година - с 9 пункта до 353 процента, спрямо рекордните 362 на сто през първото тримесечие. Това е станало благодарение на икономическото възстановяване и засилването на инфлацията. 

Експертите предупреждават в същото време, че подемът не е достатъчен, за да сведе дела на дълга спрямо БВП под предпандемичните равнища.