Как терористите от влиятелната талибанска мрежа „Хакани“ успяха да проникнат в Кабул с такава бързина? – пита се Камелия Фард, главен редактор на Persian Independent. Заключението ѝ е, че са имали влиятелни съучастници в президентския дворец и по-конкретно, че са заговорничели с избягалия президент Ашраф Гани. Така, според нея, президентският дворец е предаден на мрежата „Хакани“, в която бойците принадлежат към  пущунската племенна конфедерация - гилзай ( Ghilzay) на избрания президент, докато той е напускал страната заедно с сътрудниците си със своя самолет.

Същевременно  министърът на отбраната генерал Бисмила Мохамади,  който е  бил единственият  в състояние да осуети заговора е бил неутрализиран, след като му било съобщено, че Гани ще посети министерството, за да обсъди ситуацията в страната с военното ръководство. Така той  е бил ангажиран с подготовката на срещата и затова не е успял да попречи на талибаните да завземат президентския дворец.

Според изтеклата информация, в неделя сутринта на 15 август, около 200 военни от президентската гвардия отишли в Министерството на отбраната, уж за да осигурят въпросното посещение. Те заварили генерал Мохамади в компанията на членовете на щаба и съветниците му, заети с подготовката на съвещанието с Гани.

Но още предишната вечер президентът се срещнал с група шейхове и министри от своето правителство. На въпроса какво ще предприеме, след като настъпващите към Кабул талибани са отказали да преговарят с него, Гани заявил, че възнамерява да подаде оставка и да изпрати делегация в Доха, за да преговаря с талибаните за съставянето на преходна администрация. Преговарящите в столицата на Катар получили официално известие, че делегацията ще пристигне в понеделник. Очаквало се разговорите да бъдат фокусирани върху формиране на ново правителство с участието на председателя на Висшия съвет за национално помирение Абдула Абдула и бившия президент Хамид Карзай. В неделя обаче длъжностно лице от гвардията на президента информирало по телефона Мохамади, че Гани е напуснал двореца с хеликоптер заедно с негови приближени.

Елиминирането на министъра на отбраната

Всичко това е било направено, за да се неутрализира Мохамади – прославен съратник на „лъва на Паншджшир“ Ахмед Шах Масуд, убития през септември 2001 г. пълководец в северните планини, който дълго се сражава с талибаните. „Веднага щом получих съобщението, погледнах от прозореца на Министерството на отбраната към президентския дворец.

Видях редица от автомобили, пълни с въоръжени хора, които се насочват към двореца по отсечката, която го свързва с министерството“, заяви самият Мохамади. Според него, ставало дума за около 50- 60 коли. Така, само половин час след заминаването на Гани президентският дворец е зает безпрепятствено от група, за която сега знаем, че принадлежи към мрежата на Сераджудин Хаккани в талибанското движение. Последният е един от най-издирваните от САЩ терористи и днес е министър на вътрешните работи на Афганистан.

Според свидетелствата на част от охраната на Мохамади, когато тя се опитала да  попречи на Гани и на шефа на Съвета за национална сигурност Хамдула Мохиб да напуснат президентския дворец, била „неутрализирана“ с торби долари, които бегълците хвърляни по охранителите. 

Новината за бягството на Гани и неговите помощници и сътрудничеството им с групата „Хакани“ шокира не само афганистанския народ и света, но и талибаните от преговарящата група в Доха, чиито членове били убедени, че ще получат властта. Трябва да се отбележи, че тяхната делегация представлява другата племенна конфедерация дурани (Durrani  ) -  пущуни от южния град Кандахар, към които принадлежи Карзай.

Карзай и Гани: племенна вражда и борба за власт

Редица доказателства говорят за остра конкуренция за властта между племената на Карзай и Гани, принадлежащи към пущунското мнозинство, съответно гилзаите и дураните. Въпреки подкрепата си за издигането на Гани на власт, впоследствие Карзай се опитал да саботира управлението му. Именно той внушил идеята за сформиране на преходна администрация, която да оглави.

Двете големи племенни конфедерации традиционно се конкурират, а тяхната вражда може да се проследи в цялата политическа история на Афганистан. В търсенето на силен поддръжник Карзай се сближил със съплеменника си и министър-председател на Пакистан Имран Хан. От друга страна, политиците от племето дурани потърсили съюзник в лицето на емира на Катар. Както е известно, тази богата заливна държава традиционно финансира ислямистки групи и разполага с влиятелни лобита на Запад.

Според някои наблюдатели неизбежно ще се стигне до сблъсък между Сираджудин Хакани, Карзай, който се смята за най-подходящ да наследи властта, и днешния върховен водач на талибаните Хайбатула Ахундзада, който се величае с титлата „Повелител на правоверните“. Последният е легендарна фигура, за която се знае малко. Ако наистина е жив и се появи по телевизията, конкуренцията ще бъде жестока. Ако обаче се окаже, че е мъртъв, новият „Повелител на правоверните“ по право трябва да бъде молла Абдул Гани Барадар от Кандахар, сега вицепремиер в обявеното от талибаните правителство.

Сега кланът на Хакани контролира Кабул. Политическото ръководство на тази мрежа се състои от терористи, освободени от затвора и подкрепяни от Пакистан. Повечето от терористичните операции на талибаните, както и войната на талибаните със САЩ, са дело на „хаканистите“.

Понастоящем известният терорист Сираджудин Хакани освен министър на вътрешните работи е и заместник на Ахундзада . Не може всичко това  да не е известно на американците, които отдавна са установили терористичния характер на тази мрежа, както и присъствието ѝ в Кабул. За Сираджудин Хакани САЩ са обявили награда от 10 милиона долара.

Разногласията в лагера на талибаните

В този контекст трябва да обърнем внимание на информацията, публикувана от британския в. „Гардиън". че двама висши талибански лидери са изчезнали от обществената сцена. Според кореспондентката на вестника в Кабул мнозина афганистанци си задават въпроса дали молла Ахундзада, който вече месец след победата  на талибаните не се е появявал никъде, е все още жив.  Говорител на движението официално отрече слуховете за смъртта му.  Коментираше се и няколкодневното отсъствие на Барадар, който после сам опроверга в аудиопослание слухове, че е убит. Но тъй като никой не го е виждал с очите си, спекулациите, че е ликвидиран продължават.

 Според „Мрежата на афганистанските анализатори“, Барадар вече е смятан за губещ във вътрешните спорове на талибаните около формирането на новото правителство. От тримата, които бяха заместници на върховния лидер на движението преди падането на Кабул, Барадар беше единственият, който не получи значимо министерство. Якуб Омар, син на основателя на талибанското движение моллла Омар и бивш затворник в Гуантанамо, беше назначен за министър на отбраната.

Байдън ли подтикна Гани да избяга?

На фона на светкавичното завземане на Кабул от талибаните Ройтерс разпространи запис, получен от анонимен, но надежден източник, на разговор на президента на САЩ Джо Байдън с президента Гани, състоял се на 23 юли. В продължилия 15 минути диалог Байдън призовава афганистанския си колега да представи в по-розова светлина американското изтегляне от страната: „Няма нужда на Вас да обяснявам, какви са реакциите по света и в някои части на Афганистан. Мисля, че нещата не вървят добре по отношение на борбата с талибаните, но ви приканвам да представите различна картина на американското изтегляне“.  По-конкретно, той настоява Гани да свика пресконференция, на която да отрече слуховете, че талибаните са на път да завладеят страната.

По време на разговора Гани моли Байдън да позволи на военновъздушните сили на САЩ да подпомогнат афганистанската армия, която е изправена пред атаки по всички фронтове. Байдън фактически отказва: „Ще продължим да предоставяме въздушна подкрепа, ако знаем какъв е вашият план“. (Както е известно, няколко дни преди разговора САЩ нанесоха въздушни удари в подкрепа на афганистанската армия, което талибаните обявиха за "нарушение на споразумението от Доха"). По-нататък в разговора Байдън препоръчва да бъде изработен подобен план, който да получи подкрепата на влиятелни фигури в страната, а изпълнението му да бъде възложено на изявена опитна във военно отношение фигура, намеквайки за министъра на отбраната Мохамади.

И докато Афганистан преживява сътресения, причинени от бързото изтегляне на американските сили, в Конгреса на САЩ бушуват дебати и продължават критиките срещу Байдън и неговите съветници. Стига се дори до искане за отстраняване на държавния секретар Антъни Блинкън заради афганистанското фиаско. Вече все по-ясно се налага фактът, че афганистанските терористи се готвят да установят пълен контрол над страната. По всичко изглежда, че везните се накланят в полза на Сираджуддин Хакани, т.е. властта ще премине от племето дурани към племето гилзаи. Не случайно привържениците на Хакани вече го наричат „халиф“, с което подготвят обществеността за утвърждаването му като върховен лидер. С други думи, може да се твърди, че Кабул е бил пожертван в заговор между президента Гани и Сираджудин Хакани.

Мрежата „Хакани“

Мрежата „Хакани“ е въоръжена джихадистка група, съюзена с талибаните, която разполага с над 10 000 бойци. Тя е съставена от няколко групи. Наречена е на Маулауи Джалалудин Хакани. Според разузнавателни източници, мрежата е базирана в Северен Вазиристан, Пакистан, в непосредствена близост до афганистанската граница. Под нейно управление са редица религиозни училища и тренировъчни лагери за джихадисти. По-голямата част от военната ѝ дейност е съсредоточена в Източен Афганистан, особено в провинциите Пактия и Хост, но има нейно присъствие и в други провинции и в частност - във Вардак.

Макар мрежата „Хакани“ да е по-малобройна от талибаните, нейните бойци са по-добре обучени и имат собствен почерк в терористичните действия. Редовна практика е техни джихадисти, базирани в Пакистан, да отиват на мисия в Афганистан и след няколкоседмични сражения, да се връщат обратно в постоянните си бази.

Докато се бият на афганистанска земя, членовете на мрежата не замръкват повече от една нощ в селата, които обхождат, рядко ползват мобилни телефони, за да не бъдат засечени и свободно преминават през безконтролната ивица, която разделя двете страни. Освен това мрежата следва метода на „линейната организация“, при който отделните звена в нея не разполагат с информация за останалите, а бойците дори не познават своите лидери в Пакистан. Не случайно САЩ включиха тази мрежа в списъка на международните терористични организации.