Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Журналистът Мохамед Халаф е роден през 1951 г. в Ирак. Завършил е Факултета по литература в Багдадския университет, а по-късно придобива допълнителна квалификация във Факултета по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1978 г. емигрира в България, след като е уволнен от вестника, в който работи, заради отказа му да се присъедини към управляващата тогава Ирак партия „Баас“. У нас Мохамед Халаф е известен като един от най-добрите анализатори на събитията в арабския свят. В момента той работи за ливанския сайт на арабски и английски език „Дарадж“.

- Преди 20 години САЩ обявиха война на тероризма. Кой я спечели? Стана ли светът по-сигурно място, г-н Халаф?

- Войната срещу тероризма е най-дългата война, водена от САЩ, която още продължава. САЩ участват в нея по-дълго, отколкото общо през двете световни войни. Досега тя им струва повече от 5 трилиона долара. В нея САЩ досега са дали близо 7000 убити и десетки хиляди ранени.

Т.нар. икономика на тероризма в момента се изчислява на 2 трилиона долара от атентатите на 11 септември до днес. Разходите за армията и другите сили за сигурност на Ирак гълтат половината от приходите от петрола.

Каква е равносметката? Бин Ладен е убит. Багдади също е убит. Но създадените от тях движения и организации са живи и здрави, даже и активни. Най-известните лидери на „Ал Кайда“ като Халид Шейх Мохамед и Рамзи бин Шидуд, които са отговорни за атентатите на 11 септември 2001 г., все още са в затвора, но нямат присъди.

Бяха убити стотици терористи, но и хиляди невинни хора, да не говорим за материалните щети. Тогава имаше само „Ал Кайда“. Днес има не само „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“, а десетки други организации от този тип – салафитски, джихадистки, които се намират на различни точки – като „Боко Харам“, „Ал Кайда“ в арабския Магреб". Има ги и в Африка, и в Азия.

В момента 143 милиона души в района на широкия Близък изток живеят в условията на гражданска война; 17 милиона са прокудени от домовете си, ражда се цяло поколение младежи, което не знае какво да прави с живота си – потенциални платени убийци; арабите са 5 процента от световното население, но бежанците от арабския свят са 50 процента от всички бежанци. В момента близо 70 на сто от арабските младежи от 20 до 30 години са безработни, като голяма част от тези, които не се трудят, са с висше образование. Данните са на фондация „Карнеги“.

САЩ имат мотив да свършат с тази война. Но как? Когато я започнаха, републиканците и демократите бяха обединени за нея. Сега те са разделени, има разделение в институциите и сблъсъци в обществото.

Тръмп каза, че е крайно време САЩ да приключат с вечните войни. Байдън казва същото. Докато още беше кандидат за президент, той написа в сп. „Форин полиси“: „Мисля, че дойде време да сложим край веднъж и завинаги на тези войни. Защото, ако ги продължим, въвлечени в тези конфликти, трябва да отчитаме факта, че никога няма да ги спечелим“.

Байдън написа, че трябва да работи за връщането на американските войски у дома и виждаме, че това прави. Изтегля американските войски от Афганистан, след срещата му в Белия дом с иракския премиер Мустафа ал Кадими стана ясно, че до края на тази година вече няма да има нито един американски войник в Ирак.

В партизанските войни въоръжените групи обикновено печелят, а традиционните армии губят. Хенри Кисинджър, в разгара на войната във Виетнам през 1969 г., казва: „Ние водехме военна операция, докато нашите противници водеха срещу нас политическа война“.

 Мохамед Халаф. Снимка Веселин Боришев

- Войната с тероризма не е ли точно „политическа война“?

-Политическата война включва не само военни действия. Тя включва решаване на икономически и етнически въпроси, образователна дейност. Западът се съсредоточи върху това да издирва лидерите на терористичните групировки, за да ги убие или затвори. Той не разбра динамиката на процеса. „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“ съумяха да продължат съпротивата, защото имат идеология и не се страхуват от това да ги убият. Имат кауза и се бият за нея дори с цената на това да ги няма вече. Те знаят, че примерът им ще намери последователи.

Важен фактор за силата на влиянието им са интернет и социалните мрежи. Особено когато става дума за „Ислямска държава“. „Ал Кайда“ не присъстваше толкова силно там, тя разчиташе повече на други методи. Последователите на „Ал Кайда“ бяха между 40- и 60-годишни, на ДАЕШ („Ислямска държава“ – б.а.) – от 10- до 25-годишни в основната си част. Последователите на „Ал Кайда“ бяха бедни, а на „Ислямска държава“ – образовани, с добри семейства, с кариери. Те са различни – новото поколение.

Под въздействието на пропагандата в интернет те се организират, събират пари, купуват самолетни билети и стигат до места като Сирия и Ирак. Сред тях има квалифицирани специалисти като лекари и инженери. Има даже хора, работили в Холивуд, с големи доходи. Например американец с псевдоним Абдуррахман, който е работил там и е правил видеата от екзекуции на заложници, снимани с по четири-пет камери.

Трябва да признаем успеха на САЩ и на Европейския съюз да задължат социалните мрежи да наблюдават съдържанието си и да отстраняват съобщенията, възхваляващи тероризма и подстрекаващи към него.

- Казвате, че те са неизтребими, защото имат кауза. Това предполага, че свободният свят няма кауза. Това ли е смисълът?

- Тяхната кауза е господството на исляма. Ислямът, за разлика от християнството, не е преживял реформация. Мюсюлманите четат Корана различно от начина, по който християните четат Светото писание. Основният проблем на ислямския свят идва от политизирането на религията. Оттам политиката става религиозна. В Европа и САЩ религията е отделена от държавата. Проблемът на исляма е, че е и религия, и държава. Докато това не се промени, ще има терористи. Те смятат, че другите религии нямат право да съществуват. Учат ги от деца да мразят неверниците – християни, евреи и всички немюсюлмани.

- Т.е. казвате, че терористите не се отличават от свободния свят с това, че имат кауза, а че тяхната кауза е по-мобилизираща и по-въздействаща върху специфичната мюсюлманска аудитория.

- Точно така. Няма либерален ислям. Това е измислено понятие. Ислямът е един. Той е това, което пише в Корана и в Шериата. Това, че тази религия не е преживяла реформа, е пагубно. Висша ислямска институция в Египет отказва да осъди джихадистите, защото са мюсюлмани и не са се отрекли от това, че „няма бог освен Аллах“. Когато египетският президент Абдел Фатах ас Сиси ги помоли да изчистят Шериата от закостенелите догми, те му отговориха държавата да решава икономическите и други проблеми на страната и да не се меси в делата на религиозните институции. Това беше предупреждение, че могат да накарат народа да тръгне срещу него, да го анатемосат.

Днес трябва да признаем, че САШ и Европа (Западът) с кампанията си срещу тероризма всъщност създадоха идеална среда той да се вкорени в обществата. Те си затвориха очите за факторите, които водят към тероризъм. Това са икономическите, политическите, социалните, образователните, културните проблеми в тези общества. Докато тези сектантски групи не намерят роля в създаването на държавата, няма да има стабилност. Затова от малка група в Тора Бора в Афганистан „Ал Кайда“ се разрасна до световна мрежа. Затова Абу Бакр ал Багдади с 850 бойци превзе територия колкото Великобритания около Мосул и на север в Ирак.

За съжаление, след 20 години война срещу тероризма неговата организация и подобните продължават да имат идеологическо, информационно и организационно влияние върху големи маси от хора.

- Главните фронтове на военно противопоставяне срещу тероризма бяха в Афганистан и в Ирак. Какви са уроците от тях?

-Когато на 11 септември САЩ бяха ударени в сърцето, у дома, те се изправиха пред големия въпрос: „Защо ни мразят?“ Неоконсерваторите в тогавашния Съвет за национална сигурност на САЩ – като например вицепрезидента Ричард Чейни, покойния министър на отбраната Доналд Ръмсфелд – възложиха на корпорация „Ранд“ да разработи един документ за това как САЩ да променят ислямския свят – за демократизация на широкия Близък изток. Този документ идва след военния отговор на САЩ в Афганистан през 2001 г. и изгонването на талибаните. Той казва, че създаването на нови общества в ислямския свят трябва да започне от Саудитска Арабия.

Тази идея обаче е изоставена първо заради зависимостта на целия свят от саудитския петрол и заради това, че евентуална военна кампания в Саудитска Арабия би довела до разпад на тази държава, която се крепи на баланс между няколко племена. Там самото общество е научено да мрази Запада и неговото присъствие.

Като са се отказали да започват от Саудитска Арабия, са потърсили коя е най-удобната цел. Коя, коя? Ирак. Защо? Въпросът не беше дали Саддам Хюсеин е имал оръжие за масово поразяване. Той самият беше оръжие за масово поразяване. Оръжията за масово поразяване бяха предлогът, който по-късно се оказа фалшив. Те са си казали: Ирак е богат, има петрол в излишък. Обществото е светско, религията няма силни позиции. Т.е. там няма да има нужда от големи разходи в изграждането на новата държава. Планът може да е бил страхотен, но изпълнението беше далече от действителността.

Планът беше за една федерация, където малцинствата да имат права, жената също да е равноправна, свободни медии, политически плурализъм, светска държава. Това на думи влезе в новата иракска конституция. Но грешката на американците беше, че заложиха на опозицията на Саддам, която живееше навън от страната и беше в мнозинството си проиранска. Когато след освобождаването на Кувейт след първата война в Залива 1991 г. на Ирак беше наложено петролно ембарго, Саддам беше в икономическа безизходица и прибегна към религията и се представи като защитник на исляма от западното нашествие.

Ирак беше унищожен икономически и социално. Това му помогна да мобилизира иракското общество. От фронта се бяха върнали към половин милион души, преди това мобилизирани и във войната с Иран (1980-1988 г.), между които много образовани, които бяха в безизходица. Имаш половин милион души армия, 200 хиляди полиция, 200 хиляди служби за сигурност, 150 хиляди служители в министерството на информацията, пропагандната машина на диктатора. Всички тях ги хвърляш на улицата и ги превръщаш във врагове на новия ред.

Прибави към тях племенните вождове и олигархията, които бяха свързани със Саддам Хюсеин. Обърни особено внимание на сунитските племена, които с падането на Саддам бяха лишени от власт и проиранските шиити, които са мнозинството в Ирак, дойдоха и ги изхвърлиха отвсякъде. И ето ти в края на 2006 г. – гражданска война, запалена точно от тези генерали на Саддам и тези племена, които създадоха „Ал Кайда“ и по-късно „Ислямска държава“. Те започнаха война в защита на религията. Откъде получиха подкрепа – от Сирия, от Египет, от Саудитска Арабия и от почти всички арабски държави. Пропагандата в медиите беше: „Демокрация ли искате? Ето ви демокрация“.

Това направиха американците и после доведоха Нури ал Малики като министър-председател. Това беше по настояване на екипа на президента Джордж Буш-младши. Предложи го иракчанин, съветник на Буш, който после сам написа статия, че това е била най-голямата му грешка. От Малики се очакваше, че той може да въведе стабилност, но фактически той предаде Мосул на „Ислямска държава“ години по-късно. Той беше в основата да бъдат изнесени от Ирак 700 милиарда долара – откраднати от него и от върхушката около него. И той изпълняваше абсолютно всичко, което Иран поиска.

Една от причините да не успее войната срещу тероризма беше, че местните режими нямат ресурси - финансови, военни, разузнавателни. Те нямат политически плурализъм и граждански общества, имат проблеми с легитимността и не са стабилни икономически и политически. Човешките права и медиите при тях са в трагично положение. Всички тези дефицити можете да ги разглеждате непряко като елементи на тероризма.

Демокрацията трудно пробива в общества, където има етническо и религиозно сектантско разнообразие. Това е случаят и на Сирия, и на Ирак, и на Ливан, и на бивша Югославия, особено на Босна и Херцеговина. Когато диктаторът в такава страна изгуби контрол и режимът му се разпадне, всичко се разпада. Тогава малките сектантски групи не гледат на държавата като на защитница, която им осигурява всичко, а започват да се капсулират в етноса, в сектата и в религията.

Ако една такава група се чувства маргинализирана, унижена и изоставена, тя чувства, че единственият є изход е да води война и да носи оръжие, за да спаси себе си и каузите си. Тези вътрешни играчи не могат да издържат дълго сами да се бият. Налага им се да търсят отвън регионални покровители. И такива вече се появяват. Например за Ирак и за Сирия това е Иран и създадените от него структури - като „Хизбула“ в Ливан, като иракските проирански шиитски милиции. Сунитите от своя страна получават подкрепа от Катар, Турция, Саудитска Арабия. Те всички помагаха на „Ал Кайда“ и на „Ислямска държава“, защото Иран подкрепя шиитите и има амбиции да разпространява шиизма в сунитските държави,
което е заплаха за режимите на последните. Така войната става регионална, но с вътрешни играчи.

Това е най-добрата среда за създаване на тероризъм. Проблемът няма как да остане само в рамките на тези територии. Той неизбежно плъзва в региона и в света, какъвто е примерът със салафистките групи в Европа например. Холандското разузнаване посочи в доклад, че тези групи в страната са му били известни, но не са имали войнствен характер до войната в Сирия, която ги е мобилизирала. И те са тръгнали да спасяват сирийския народ от Башар Асад, тъй като Европа и САЩ отказаха да се намесят, когато гражданската война в тази страна избухна през 2011 г.

Халифатът, който за кратко създадоха в завзетите територии в Сирия и в Ирак, беше техният проект. Дори на тези, които наричат себе си умерени ислямисти. Те лъжат. Цялата литература, която пускат в техните сайтове и центрове, води към това, че „победата ще бъде наша“ и ние ще върнем нашия контрол над Европа, която някога владеехме.

Основният проблем на мюсюлманите е в това, че те няма с какво да се гордеят освен с религията и с постиженията на ислямската държава след пророка Мохамед. Ние бяхме едно време господари на половината свят. Сега ние сме унизени от тези, които бяха наши роби. Ние се отказахме от религията, отдадохме се на Запада и на техните изкушения и започнахме да вземаме всичко от тях. Затова Господ ни наказва. Когато ние бяхме ислямската държава, имахме алгебра, астрономия. Те искат връщане към историята. Това е салафизмът. Салаф значи тези, които бяха преди нас. Ако разгледате сайтовете им, ще видите, че за много от тях „Испанияе наша“. А арабите са я владели от VIII до XV век.

- Какви са резултатите от Арабската пролет?

- От началото є изминаха вече 10 години. Тя не се различава от другите световни трансформации от диктатури към демокрации –  през 70-те години на миналия век в Гърция, Португалия и Испания; в Перу, Боливия, Аржентина, Бразилия – през 80-те; в Източна Европа, Чили и Парагвай – през 90-те.

Арабската пролет обаче не прилича на тези европейски и латиноамерикански трансформации. Тя по-скоро напомня за европейските демократични и либерални революции от 1848 г. За нея решаваща роля изигра революцията в интернет и в социалните мрежи. Без тях нямаше силата, която да свали авторитарните режими в арабските страни. Те бяха до такава степен разложени, че не можаха да удържат на недоволството на младите, освободено от цензурата, благодарение на интернет. Това беше случаят в Тунис, Египет, Либия, Йемен, Сирия.

Арабската пролет нямаше идеологически характер. В началото ѝ нямаше нито едно изгорено американско или израелско знаме. Европа и САЩ бяха изненадани и нямаха позиция. Отначало защитаваха Мубарак и Бен Али, после казаха, че те трябва да си ходят.

Тези младежи, които нямаха опит, пари, организация, в началото не позволиха на ислямистите да влязат в техните протести. Но в крайна сметка загубиха заради влиянието на ислямистите в тези общества и особено на „Мюсюлманските братя“ в Египет, но не само там – също в Европа и в САЩ. В момента „Мюсюлманските братя“ и лобито, свързано с тях, играят голяма роля с подкрепата на финансите от Катар и от Турция. Затова всички опити да бъдат вкарани в черния списък на терористичните групи се проваля с официалната формулировка, че у тях имало само „елемент на екстремизъм“.

За мене тази организация е майката и бащата и на „Ал Кайда“, и на „Ислямска държава“, и на „Боко Харам“, на целия т.нар. агресивен политически ислям. „Мюсюлманските братя“ са създадени със съдействието на западните специални служби, първо британските, в контекста на Студената война за противопоставяне на Съветския съюз и неговия лагер. Дълго време бившият американски президент Барак Обама и европейците вярваха, че „Мюсюлманските братя“ могат да бъдат стената пред агресивния политически ислям. Те не можаха да намерят връзката между двете. Сега вече трябва да я намерят и да спрат възхода на салафитите в Европа. Защото, ако не го направят, това ще им донесе гражданска война.

Единственият европейски лидер, който досега се противопоставя на този процес, е президентът на Франция Еманюел Макрон със законодателството за защита на републиката, което успя да прокара и което предизвика много остри реакции в ислямския свят.

Но оставете салафитите. Иран в момента харчи 700 млн. долара годишно, за да прокарва своето влияние в Европа. Европейците си затварят очите. Глупаци! Нека да приемат имигранти и бежанци, но трябва да знаят какво става в техните среди. 3600 са джамиите в Германия. 95 процента от тях са трибуна на радикалните салафити. Европейска държава е позволила да си направят шариатска полиция във Вупертал, която ходи по баровете да не им позволява да пият и да слушат музика.

Единственото нещо, което Арабската пролет постигна, е, че извади всички тези проблеми и ги сложи на масата. Режимите в арабския свят имат 70-годишна история, имат репресивен апарат. За 30 години демокрация България не може да се отърве отостатъците от комунистическото управление и от репресивния апарат, който се трансформира
в икономически.

Европейците най-сетне трябва да разберат – нищо няма да направят, докато наливат пари в корумпирани държави и правителства. Те трябва да отидат сами да направят нещо. Днес в част от държавите на Арабската пролет се водят или доскоро се водеха граждански войни (Сирия, Йемен, Либия), или авторитаризмът се възстанови (Египет). Особен случай е Тунис, където процесът започна през 2011 г. Там президентът Каис Сайед, професор по конституционно право, видя, че държавата отива към разпад и ще бъде окупирана от терористи. Затова той суспендира парламента и уволни правителството от ислямисти, които управляваха по-зле от сваления преди 10 години Зин Абидин бен Али. По-голяма корупция, по-дълбоки икономически и социални проблеми, по-строги ограничения спрямо жените, които 30 години, от времената на Хабиб Бургиба до Арабската пролет имаха всичките си права.

Ирак не е част от Арабската пролет, но е нейна предпоставка. Какво има там? 99 процента ирански контрол на икономиката и на политиката, на културата и на религията. Иран е проникнал във всички структури на властта в Ирак, включително в армията. Американците нищо не могат да направят. Едва опазват посолството си от обстрела на иракските шиитски групи, командвани от Иран.

В Палестинската автономия се водиха четири войни между „Хамас“ и Израел. В Ливан бяха убити ред лидери, страната няма правителство и е в тежка икономическа криза, сред населението има глад заради контрола на Иран и на „Хизбула“.

Ако лицемерието на Запада продължава, той ще плати много висока цена. Той се подмазва на Катар и затваря очите си за всичко, което Катар прави в Либия и изобщо в Африка. Катар финансира „Ал Нусра“ („Ал Кайда“) в Сирия, като ѝ казва кого да отвлече и после му плаща откупа за освобождаване. Такива бяха случаите със сините каски, отвлечени при Голанските възвишения, монахините отвлечени в Маалула, членовете на катарското емирско семейство отвлечени в Южен Ирак по време на лов. САЩ си затварят очите, защото Катар поиска да купи изтребители Ф-35.

Европа „целува краката“ на иранците, само и само да се върнат в ядреното споразумение, защото европейците са инвестирали няколко милиарда в Иран, а така рискуват да загубят много повече. Европейците допуснаха голяма грешка в това, че отказаха да сътрудничат на Тръмп срещу Иран, когато той извади САЩ от ядрената сделка през 2018 г. и поиска тя да бъде предоговорена. Ако ЕС беше тук със САЩ, иранците отдавна щяха да са седнали на масата и да са подписали ново споразумение.

Докато има лицемерие, ще има не само ДАЕШ. Ще има много по-агресивни групи. Американците правят престъпление, когато изоставят тези държави, които разтуриха. Да преговаряш с талибаните в Афганистан, без да включиш правителството на страната в тези преговори, това е цинизъм. Талибаните завладяха тази страна след изтеглянето на чуждите войски, там ще се върне „Ал Кайда“, ще се настани и „Ислямска държава“. Това е заплаха както за Русия и съседните средноазиатски републики, но и за целия свят.

Другата заплаха е хероинът, от който преди 90 процента минаваха през Русия. Китай е притеснен от връзката на талибаните с уйгурите - 50-милионното мюсюлманско население в провинция Синдзян, чиято организация Турция финансира. Уйгурите имат бойци и в Сирия. Ердоган обеща на Путин да ги изчисти, но не смее, защото ще стане клане и турската армия в Северна Сирия ще пострада. Пакистан е притеснен от това, че ДАЕШ може да се настани в Афганистан, а ДАЕШ е против Пакистан. И те трябва да мислят какво да правят. Индия пък е разтревожена, че талибаните са съюзници на главния регионален враг - Пакистан.

Интервюто е публикувано в септемврийския брой на списание "Клуб Z".

Коментари

....

Каквото посеем, това ще пожънем. Казали са го предците ни много отдавна. Сиреч сами си слагаме главите на дръвника. И през Средновековието го е имал същият цинизъм на Запада (вкл. покрай нашите опити да се освободим от османския гнет), макар че тогава все още е имало тук-таме трезво мислещи лидери. Знаел го и хан Тервел още по-отдавна и въпреки това спасява тогава Европа. В наше време хипстърите и неомарксистите си припадат по "клетите бежанции", и когато стане някой атентат или пък бъдеща гражданска война - ах, каква стана тя...

....

Апропо, Турция много добре обработва масите у нас с лустросани сериали в най-гледаното време. Пристрастява до такава степен публиката, че в някой момент тя няма да има нищо против да сложи фередже/бурка/фес/чалма, щото виж ги колко са цивилизовани братята турци. В някои ромски гета това вече се случва, макар и по линия на арабско влияние.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.