Служебният министър на финансите Асен Василев смята, че България трябва да преразгледа концесионното си законодателство и да преразгледа концесионните такси, особено що се отнася до тези, третиращи родните земни, подземни и морски богатства. Това стана ясно от дебат в комисията по бюджет и финанси от днес, в която депутатите проведоха публично обсъждане на внесените данъчни промени от различните парламентарни групи. 

Днес гласуване по предложенията нямаше, идеята беше да се чуят мненията както на депутатите, така и на бизнес, на ресорното ведомство и на други заинтересовани страни. Дебатите бяха спокойни и експертни, а в хода им се чуха няколко много интересни мнения, повечето засягащи движението към разбиване на единната ДДС ставка. Оказа се, че диференцираният налог няма въобще толкова много фенове, колкото се предполага и че дори скоро на европейско ниво това ще бъде забранено. Освен това се оказа, че подкрепата за вдигане на прага за регистрация по ДДС също не е толкова безспорна тема, колкото се очакваше. 

Изказването на Василев дойде в отговор на въпроса как хазната ще успее да навакса пропуснатите близо 400 млн. лв. от вдигането на прага на регистрация по ДДС на 166 000 лв., каквото например е предложението на "Демократична България". В момента то е 50 000 лв. Василев обясни, че има два варианта - единият е през оптимизиране на разходите за администрацията, който вече е заложен в следващата пълна бюджетна процедура. 

Вторият обаче, по думите на Василев, е именно през промяна на концесионните такси. Разбира се, той уточни, че дългосрочните договори няма как да бъдат развалени, но припомни, че е въпрос на дългосрочна процедура и решения на парламента, за да се предотвратят ниските постъпления. 

Той обясни, че в момента страната ни получава малко над 100 млн. лв. от всички видове концесии на година - води, гори, плажове, суровини. И даде пример с известната миннодобивна компания "Дънди Прешъс", която, по изчисленията на МФ, изнасяла злато в концентрат в размер на около 12 тона. Това в текущи цени е около 740 млн. долара, но обратното връщане в хазната под формата на концесионна такса е 26 млн. лв. 

"Това е резерв, който може да се ползва", заяви Асен Василев и обясни, че дори вече е поискал от Министерството на енергетиката да изготви разчети за подписаните си договори и да се види къде може да търси повече. 

Ефектите от разбиването на единната ДДС ставка 

Както вече е ясно - през миналата година правителството на ГЕРБ и коалицията с патриотите направи така, че да намали единната ставка за ДДС от 20% на 9% за ресторантьорите и книгите. Още тогава бе ясно, че това ще отвори вратата за искане за намаляване от много други браншове, като това вече направиха например фитнес центровете. Днес имаме такова предложение и за доставката на зеленчуци и плодове, за лекарства, за храни и бебешки храни. 

Ресторантьорският бранш още тогава обяви, че тази мярка, освен да им помогне в кризата, ще доведе до изсветляване на бизнеса в сектора. Днес обаче разбрахме, и то от зам. шеф на НАП, че такова нещо няма. Оказва се, заяви Георги Димов, че дирекцията в агенцията по приходите, която отговаря за изчислението на сивия сектор не вижда никаква промяна - числата просто не го показват. 

Именно заради това и от НАП не подкрепят продължаващото разбиване на ставката. Същото е и мнението на министерство на финансите, както и на голяма част от представителите на бизнеса. 

Всички те виждат по-скоро рискове пред бюджета от такива действия и вероятно последващо вдигане на преките данъци за компенсация на пропуснатите ползи и щетата в бюджета. 

Освен това - Асен Василев обясни, че на последните срещи на министрите на финансите в ЕС - ЕКОФИН - станало ясно, че блокът ще върви към премахване на такава ставка и заменянето й с плосък ДДС режим. 

Все пак - всички подкрепиха оставането на 9% за книгите, защото това бил цивилизационен избор.