Нови санкции по глобалния американски закон "Магнитски" не са изключени.

Това отбеляза днес служебният финансов министър Асен Василев пред специално създадената от парламента комисия, която да изясни обстоятелствата и фактите около наложените от Вашингтон санкции на Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков. 

Целта на изслушването бе да се коментира българският разширен списък, който добави физически и юридически лица, свързани с тримата санкционирани. Предполага се, че те са потенциални "жертви" на последствията от санкциите и затова държавните компании няма да могат да работят с тях. 

"Ако ние не сложим санитарен кордон пред тях, това означава български фирми, лица и банки да се заразят допълнително", аргументира действията на държавата Асен Василев. 

Той беше атакуван от ДПС - партията-майка на Делян Пеевски. В страстна пледоария за суверенитета, независимостта, европейските регламенти и юридическата изправност депутатът Хамид Хамид опита да обясни, че действията на държавата са незаконни и на практика отнемат правото на бизнес на хора и компании, които случайно са попаднали в списъка на София. 

(Факт е, че някои компании вече успяха да спечелят частично делата си по извеждането си от българския списък. Василев подчерта, че МФ се съобразява с тези решения.) 

Всички тези аргументи бяха бързо потопени от финансовия министър, който ясно обясни, че първо: няма случайно попаднали в списъка; второ: САЩ имат право да налагат санкции, отнасящи се до американски активи; трето: цитираните европейски регламенти не се отнасят към казуса; и четвърто: българските мерки забранят на фирмите и хората в тях да работят с държавата, а не с банките и другите частни компании. Беше припомнено на Хамид, че бизнесът не е "само бизнес с държавата".

Асен Василев обясни, че работи в тясно сътрудничество със САЩ и допълни, че Вашингтон наблюдава внимателно българските действия по борбата с корупцията и изпирането на пари.

Проблемите обаче остават и те са в неясната юридическа материя, произлизаща от санкциите. Василев подчерта, че е нужно да се приеме законодателна уредба, която да попълни празнината и да даде инструкции как държавата да реагира в случаи на икономическа заплаха.