Три шокиращи примера за начина, по който ББР е кредитирала големи компании, даде днес пред депутатите служебният министър на икономиката Кирил Петков. В момента Народното събрание изслушва министъра именно по темите за проблемите на скандалната банка. 

Петков даде примерите без да назовава името на компаниите, облагодетелствали се от ББР, заради банковата тайна. Все пак подробности бяха казани. Например - фирма получава 150 млн. лв. кредит от банката, срещу който дава обезпечение в имоти. В договора обаче се казва, че компанията няма право да се разпорежда с имотите, докато не се изплати кредитът. Глобата? "Цели" 5 хиляди лева. За кредит от 150 млн. лв. 

Втори пример - отново за кредит от 150 млн. лв. Фирмата предлага обезпечение самото предприятия. Приходите на предприятието обаче са едва 1 млн. лв. на година. Ръководството на фирмата представя агресивен бизнес план, който щял да вдигне 28 пъти приходите и на база единствено на тази декларация, ББР решава, че няма проблем да даде 150 млн. лв. 

Трето - 100 млн. лв. за дружество с финансови затруднения, което обаче предлага като обезпечение хубав имот, който може да покрие риска. В един момент обаче ББР привлича консултант, който разделя фирмата на две. Едната поема хубавия имот от обезпечение и взима малка част от кредита. Втората голяма част от кредита отива в компанията, която вече няма обезпечение. Петков обясни, че този кредит отива в прокуратурата. 

Министърът обобщи, че 90% от портфолиото на банката е в 20 големи компании кредитополучатели. 

Обяснението на Управителния съвет било, че така се генерирала печалба за банката. Фактите - ББР е на загуба за 2020 г. от 130 млн. лв. За първите шест месеца на тази година - 100 млн. лв. загуба. 

И още нещо - Петков обясни, че "Управление на риска" в банката не е опитвало да оценява риска, а точно обратното - да оправдава възможността за кредитиране на такива компании. Не е гледана свързаността на собственост.

Масов е случаят и на кредити с "балонно плащане" - в края на матуритета се плаща главницата, а преди това - само лихвите. Такава възможност по принцип има във всички банки, но при изключително сериозно обезпечение над стойността на кредита. 

Акциите на държавата в ПИБ

Петков коментира и инвестицията на държавата в ПИБ. Преди повече от година ББР наля 140 млн. лв. в банката, изкупувайки над 18% от собствеността й на цена от 5 лв, при пазарна цена на акция от 2,50 лв. тогава. 

В момента аккциите са на цена от 1,70 лв. Загубата е над 70 млн. лв. 

Според Петков има спорове в банката как трябва да се оцени тук провизията, защото българският пазар е нисколиквиден и реално не може да покаже реалната стойност на акцията. Според самия Петков обаче загуба ще има. Той поиска държавата да има член в борда на ПИБ - нещо, което Бойко Борисов тогава обеща, но и нещо, което се оказа, че просто не се случи, но и че никога не са водени такива разговори. 

Смяната на върховете

Петков даде подробности и за доскоро съществуващите няколко акции на банката, които бяха сосбтвеност на частна организация. В продължение на година частната банка искала да подари тези акции на ББР, но държавата отказвала. Стана ясна и причината - когато има и друг акционер, събрание на УС може да се свика между 2 седдмици и 3 месеца от подадената заявка. Решението се взима от УС. Така например, ако тези акции бяха останали в частната банка, то Петков теоретично можеше и да не може да направи никакви промени в управлението на банката, защото ако старотот УС поискаше, можеше да насрочи среща след 3 месеца  - или няколко седмици напред от днешния ден. 

Кредитиран ли е Делян Пеевски? 

Очаквано - Йордан Цонев от ДПС попита Кирил Петков - взимал ли е Делян Пеевски кредити от ББР като физическо лице, като собственик на юридическо лице или щридическо лице, в чиито управителни тела да е участвал? 

Отговорът: 

Като физическо лице Пеевски не е имал кредити. Тук въпросът е, че рисковото управление на банката не е търсил икономически свързания. Гледат Търговския регистър, ако там няма нищо - няма повече коментар. Другият факт е, че Пеевски не е бил мажоритарен собственик, но има кредит кат миниритарен сосбтвеник на "Благоеград БТ" - Булгартабак", обясни Петков. 

И разкри, че в момента министерството му изследва тясно няколко компании, които може да се окаже, че имат икономическа взаимовръзка с Пеевски. Тази информация обаче предстои да бъде показана. 

Приватизация няма да има

Днес стана ясно, че няма никой в настоящото НС, който да иска приватизиране на ББР. ИТН се бяха обявили за такава стъпка, но в преговорите с БСП станало ясно, че се отказват от тази идея. Нито ГЕРБ, нито ДПС също искат такава стъпка. Такава е идеята на министър Петков. Той смята, че банката трябва да остане да работи и да дава кредити на малкия и среден бизнес. 

Тук Кирил Петков отново повтори идеята си, че така може държавта да помогне за създаването на български скайп. Изключителна висока на ума показа по тази тема Александър Йорданов от ГЕРБ, който пък обясни, че скайп била създадена от няколко души в Естония, които продали компанията на "Майкрософт" за 2 млрд. евро и така нямало никаква печалба нито за Естония, нито за гражданите й. Не стана ясно дали това означава, че продажбата на местна компания за такива пари не вкарва пари в бюджета и дали реинвестирането на тези средства не води до други печалби, работни места, повече приходи в хазната и т.н.

Очаквайте подробности!