Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Карл Онорè е журналист, писател и мотивационен лектор, автор на четири книги. Роден е в Шотландия и израства в Канада, а днес живее в Лондон. Като водещия „глас“ на движението за бавен живот Онорè учи хората как да намерят баланс в живота си в забързания съвременен свят. Неговата TED лекция за забавяне на темпото, вдъхновена от първата му книга, In Praise of Slow, е гледана над три милиона пъти. In Praise of Slow, която е преведена на над 30 езика, излезе на български със заглавие „Забави темпото!“ през март тази година.

- В какво се изразява бавното живеене?

"Забави темпото", издателство AMG Publishing

Музикантите говорят за tempo giusto, правилното темпо за всяко музикална творба. С помощта на това понятие можем да добием представа и за същината на бавното живеене, а именно – намирането на правилното темпо за всеки момент в живота ни. Понякога ще е бавно, понякога ще е бързо. Бавното живеене поставя качеството преди количеството и ни позволява да живеем в настоящето, като във всеки момент правим по едно нещо. Бавното живеене ни носи дълбочина, свързаност и смисъл и се изразява в това да правим всичко не възможно най-бързо, а възможно най-добре.

Ако се върнем в XIX век, ще открием движението „Изкуства и занаяти“ и други хора, които развяват знамето на бавността и казват: „Я, почакай малко! Наистина ли искаме всичко да стане по-бързо? Може би е редно да помислим за различен подход към живота“. Контекстът се променя, но основните проблеми са едни и същи. Темата за добрия живот е универсална и вечна. Концепцията за бавно живеене се вписва в една дългогодишна традиция на поставяне под въпрос на статуквото, акцентиращо върху бързината, и на идеята, че повече винаги означава повече и че по-бързото е по-добро.

- Като че ли за вас основната валута в живота ни би трябвало да бъде времето, докато културата на бързане е фокусирана върху парите. Правилно ли ви разбирам?

Да, можем да разглеждаме въпроса и през тази призма. Решенията, които вземаме във връзка с времето, влияят на преживяванията ни. Времето, което отдаваме на едно нещо, показва колко важно е то за нас. При капитализма мерната единица са парите и времето се превръща в просто още един ресурс, който може да бъде монетизиран. Според мен това е дехуманизиращо и в голяма степен обяснява самотата и унищожаването на планетата. Ако използваме времето като филтър да преценяваме кои неща заслужават вниманието ни и в какво искаме да инвестираме любовта и енергията си, ще вземаме по-добри и по-хуманни решения.

- Как можем да разберем дали живеем балансирано?

Има два начина. Първият е да използваме някакви параметри. Ако водим балансиран начин на живот, ще сме по-продуктивни, ще допускаме по-малко грешки и – макар да звучи парадоксално – ще правим нещата по-бързо, защото живеем в настоящето. Освен това ще имаме повече енергия и ще бъдем по-здрави. При условие, че се използват по контролиран, ограничен и разумен начин, параметрите могат да са полезен инструмент, но проблемът при измерването е, че параметрите могат да станат по-важни от това, което измерваме, или от хората, които са част от уравнението. Видяхме това при финансовата криза: измервате едно нещо, всеки трейдър се фокусира върху него, всичко друго остава на заден план и се стига до чутовен финансов крах. Според мен наблюдаваме сходно явление в социалните мрежи. Можем да разберем по-широкия контекст само ако забавим темпото и отделим време за размисъл и учене чрез опит.

Аз наблягам по-малко на конкретни метрики и повече на интуитивното и трудно за измерване усещане, че живея по правилния за мен начин. Ако забравяме за времето, докато работим, това е добър знак, че сме в състояние на поток и че всичко е в правилния за нас баланс. Друг знак е паметта. Когато всеки миг от деня е състезание с времето, нищо не се задържа задълго в паметта ни и картината е размазана. Когато живеем балансирано, помним повече. Или вземете цялостното усещане за благополучие. Събуждате се сутрин и очаквате деня с нетърпение, вместо да си мислите: „О, Боже, пореден ден!“. Друг сигнал е обратната връзка от хората около нас. Те забелязват, когато сме в баланс, по по-добрия ни външен вид.

В живота постоянно трябва да се приспособяваме – отиваме твърде далеч, правим крачка назад, учим, експериментираме. Никой не е способен да постигне перфектно състояние на баланс или бавност. Това е постоянна борба, но тя става по-лека и по-интуитивна, колкото повече задобряваме в тази област.

- Вие пишете, че едно от най-трудните умения, което трябва да си възвърнем и да развиваме, е умението да оставаме сами с мислите си. Как се вписва този ваш прочит в контекста на пандемията от коронавирус? 

Пандемията е кошмар за всички нас по различни начин, но в същото време смятам, че за много хора тя послужи като откровение, защото те придобиха по-голям контрол върху личното си време. Пандемията прилича на глобално обучение по забавяне на темпото. В началото мнозина се оплакваха, че им е скучно, но с продължаването на пандемията някои започнаха да казват, че се чувстват по-свободни, тъй като си дадоха сметка, че не трябва да са заети през цялото време и че имат време да се замислят за живота си. Много хора си написаха тази метафизична домашна работа, решиха, че животът им преди пандемията не е бил чак толкова страхотен, и предприеха промяна – смениха кариерата си, напуснаха големия град, разделиха се с половинките си. 

Ако сте свикнали да сте заети и разсеяни през цялото време, принудителното преминаване към живот с по-малко стимулация и повече време за размисъл може да е болезнено и леко плашещо в началото. Но ако устоите, започвате да разбирате защо е важно да изследвате живота си, за което говори Сократ. Когато изследваме живота си, можем да го подобрим.

Виждаме, че хората създават нови зелени пространства и велоалеи, които правят градската среда по-пригодна за бавно живеене. Тези зелени пространства и велоалеи ще останат и след края на пандемията. По време на пандемията много хора повишиха продуктивността си в работата, защото могат да избират кога да работят. Лошото в този случай е, че някои компании са твърде контролиращи, но пък много други компании си дават сметка, че ако позволят на служителите си да разполагат с по-голям контрол върху собственото си време, те ще бъдат по-щастливи, по-здрави и по-продуктивни.

- Какво бихте казали на онези хора, които смятат, че бавното живеене е лукс, а не необходимост?

Всеки от нас разполага с 24 часа в денонощието. Въпросът е как ги използваме. Ясно е, че богатството има своите предимства, но когато някой каже, че забавянето на темпото е достъпно само за богатите, аз му казвам: „Погледни проучванията за начините, по които хората в твоята страна използват времето си“. Хората пропиляват невероятно много време в Instagram, Twitter, Facebook или TikTok. Всеки може да спре да прекарва по четири часа на ден в социалните мрежи. Вместо това може да прекарва по два часа и веднага ще си върне другите два.

В живота на всеки има място за интегриране на бавност. Вземете храненето. Според някои бавната храна се свежда до пиенето на вино и яденето на трюфели. Това е една форма на бавна храна, [но не е едиствената]. Храненето в компанията на други хора е най-древната форма на бавност. Можете да приготвите най-елементарна паста с доматен сос за много малко пари и да седнете да се храните без телефона си и без да включвате телевизора. По същия начин в работата можете да станете от бюрото за 15 минути и да изядете сандвича си на пейка в парка, докато слушате птиците и наблюдавате минаващите край вас хора. Никой няма да ви таксува и вероятно имате 15 минути да го направите. Но какво правят повечето хора? Ядат сандвича на бюрото си, докато разглеждат социалните мрежи. Също така можем да научим децата в бедни райони да си приготвят лесна и питателна храна, която ще е по-евтина от McDonald’s и ще подпомогне изграждането на цялостна култура на хранене. Почти всички хора имат достъп до този тип бавност, но това, което ги спира, е културната бариера.

- В епохата на социалните мрежи сме склонни постоянно да се сравняваме с другите, да смятаме, че не сме достатъчно добри, и да се страхуваме, че пропускаме страхотни възможности. Какво могат да направят родителите, за да помогнат на децата си да развият здравословна самооценка?

Много родители в Силициевата долина държат децата си далеч от екраните възможно най-дълго и впоследствие им дават минимален достъп до тях. Те казват „Не“, а на много родители им е трудно да казват „Не“. Трябва да определим границите възможно най-рано и да моделираме собственото си поведение в духа на думите на Ганди: „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“. Ако не искаме децата ни да бъдат пристрастени към социалните мрежи, ние също би трябвало да ограничим използването им, за да даваме правилен пример. Редно е също да поговорим с децата си по темата и да им обясним още докато са малки, че онлайн хората преувеличават колко невероятен е животът им и че представата, която изграждат за себе си, може би в голяма степен не отговаря на истината. Трябва да проведем този разговор рано, за да ги ваксинираме срещу вируса FOMO [fear of missing out – страх, че ще пропуснеш нещо]. Трябва също така да учим децата да подбират източниците си на новини, за да знаят кое е фалшива новина и кое – не, как да общуват по цивилизован начин в социалните мрежи и как да дебатират, без да се гневят.

- Как гледате на растящата популярност на икономиката на преживяванията, която се зароди още преди пандемията? 

Днес младите се интересуват по-малко от притежаването на вещи. Вещите са бързи – можете да ускорите производството и доставката им. В ускоряването на едно преживяване няма логика. Всъщност ние искаме то да продължи по-дълго и да му се насладим. Опитате ли да го ускорите, убивате това, което обичате.

- На думи повечето от нас ценят свободното време и въпреки това често го възприемат като загубено време. Думата „бавно“ също се възприема негативно в обществото ни. Наблюдавате ли позитивна промяна в тази посока?

Този проблем се корени в културата и медиите: какви хора издигаме на пиедестал в медиите? Хора като Илън Мъск, който спи в завода на компанията си. В действителност има хиляди много успешни изпълнителни директори, които не спят по заводите, а вечер се прибират у дома, виждат децата си и спят по седем или осем часа. Виждам ги все повече в медиите, но те все още не са в центъра на вниманието. Разказването на тези истории може съществено да ни помогне да променим мнението на хората по темата. 

Наблюдава се и разлика между поколенията. Специалистите по човешки ресурси по света казват, че поколението, което навлиза на пазара на труда днес, има много различни приоритети. Тези младежи казват: „Искам да се прибирам у дома в 18:00 ч., за да мога да къпя детето си“, „Психичното здраве е важно за мен“, „Искам да правя добро“. Смятам, че в културата се случва сеизмична промяна, която не получава достатъчно внимание, но тя се проявява на работното място, в училището и в семейството.

- Възможно ли е в желанието ни да забавим темпото да се озовем в положение, в което живеем дори по-забързано?

Ако го правите погрешно, е възможно. Не би трябвало да бързате сега, за да можете да забавите темпото по-късно, защото този подход не работи. В понятието „баланс между работа и личен живот“ няма никаква логика, защото работата е част от живота. Аз работя здраво, върша доста неща и вероятно съм успял според критериите на повечето хора, но не се чувствам пришпорван от времето – за разлика от миналото, когато вечно се чувствах под натиск да бързам. Бавното живеене е ефективно и добре организирано живеене. То се изразява във вършенето на нещата в правилния момент. Понякога правилният момент е сега или след пет минути, друг път – след пет часа или пет дни. Понякога си костенурката, друг път – заекът.

- Какво ще пожелаете на вашите потенциални читатели в България, както и на онези българи, които вече познават работата ви? 

Всички носим в себе си костенурка, но сме склонни да я игнорираме. Пожелавам им чрез моите книги да се свържат отново с костенурката в себе си.

---

Това интервю е публикувано в сп. "Клуб Z" през юни 2021 г.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.