Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Д-р Мария Любенова е астроном от Европейската южна обсерватория (ЕЮО), една от водещите междуправителствени организации в изучаването на космоса. Завършила е физика и астрономия във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", след което печели именно докторантско място в ЕЮО. Разработва основната част от докторантурата си в главната квартира в Гархинг край Мюнхен, Германия.

В постдокторантската фаза на научната си кариера д-р Любенова минава през института по астрономия "Макс Планк" в Хайделберг и института по астрономия на Университета на Грьонинген в Холандия. В крайна сметка преди 4 години кандидатства за работа като астроном в ЕЮО и печели в борба с огромна конкуренция. 

В обсерваторията се занимава не само с научна работа - тя е и научен съветник на Отдела по комуникации, ръководител на екипа за връзка с медиите и главен редактор на списанието за наука и технологии на ЕЮО.

 

Д-р Любенова, повечето българи днес мислят, че нашето участие в астронавтиката и астрономията не е мръднало и на йота от съветско време. Какво всъщност се случва в последните години? Има ли сериозно участие на български учени в астронавтиката и астрономията по света?

Безспорно има, тъй като науката в наши дни въобще не е национална, не е локализирана до една държава. Науката е глобална от много години. Всички големи открития вече се правят от екипи, в които участват учени от цял свят.

България в никакъв случай не отстъпва по участие в тези международни екипи, разбира се - бидейки много по-малка като численост държава и за съжаление държава, в която не се отделя особено внимание на научното образование. Съответно, не сме чак толкова много българи, които практикуваме космически науки, независимо дали в рамките на България или в световен мащаб, в сравнение например с една Холандия, чието население е два пъти повече.

В такива държави науката е на много преден план и университетите и още гимназиите залагат много сериозно на образованието в природо-математическите и инженерни дисциплини.

Въпреки това българи участват по много начини в космическите изследвания. Специално в Европейската космическа агенция (ЕКА) прекият достъп на българи не е много лесен, защото България все още не е пълноправен член на агенцията, въпреки че вече е т.нар. европейска кооперираща държава. Но този статут дава достъп на български граждани до стажантските програми на ЕКА, които предоставят възможност на младите хора да се докоснат до почти всички области, в които агенцията работи. Освен това български екипи и в момента участват в различни космически мисии, например чрез конструиране на уреди за Международната космическа станция (МКС).

Всъщност сме започнали това кандидатстване преди години?

Преди повече от 15 години започва целият процес, от 6 години сме официално кандидат. Затова ми беше странно политическото изказването, че България трябва тепърва да кандидатства в ЕКА. Тази работа вече е свършена преди много години и България вече е направила някои от основните стъпки към пълноправно членство - в момента всъщност се намира в предпоследния етап.

Следващите стъпки са да се подпише споразумение за асоцииран член, а после - пълно членство. Множество държави от Източния блок, като съседна Румъния например, го направиха през последните 20 години и съответно имат равен достъп с всички други европейски държави до участие в космическите програми, до развитие на технологии, до участие в индустриалните договори.

Едно от доста по-интересните влияния, което членството в една такава международна организация дава на дадена държава, е не само престижа, който носи участието в космически изследвания или това да имаме български астронавт, но и възможността на българския бизнес, индустрията да участват активно с договори, да разработват нови технологии за космически изследвания и не само - а които в последствие се прилагат в много различни части на живота.

От пиар гледна точка изпращането на човек в космоса е най-важното. Мислите ли, че това трябва да е фокусът - да имаме българин в космоса - и реалистично ли е да очакваме подобно нещо в следващите години през ЕКА или през НАСА?

За мен като учен България да поеме ангажимент да изпрати астронавт, да си постави тази мисия, е нещо изключително ценно. И ще ви кажа защо - космосът принадлежи на всички ни. Самата идея, говоренето за космически изследвания, това ще запали любопитството на младите хора, на децата. Самата идея, че ето там горе лети някой, който говори моя език, идва от моя град, от моето село, това е една много силна връзка, която създава една държава с космическите изследвания. Ще доведе и до много голям интерес към съвременните технологии, и не само тези, които имат приложение в космоса. Би довело и до засилено обучение в тези специалности. 

Този ефект е наблюдаван и в много други области - например в спорта, по време на Олимпиада или световно първенство, когато има някой плувец, който поставя световен рекорд, страшно много деца се записват да тренират плуване. Така е и с космическите изследвания.

За всяка една държава това е въпрос на престиж - да участва в такива изследвания. Но най-вече ползата е запалването на любопитството на младите хора.

От друга гледна точка: доколко реалистично е това да се случи в следващите няколко години - тук съм много скептична. Разработването на една космическа програма отнема много време. И нещото, което е необходимо, е систематичното инвестиране в образованието на млади хора.

Да бъде изпратен астронавт не е трудно, реално, стига една държава да може да си го позволи. Обединените Арабски Емирства преди няколко години подписаха споразумение за мисия до Международната космическа станция (МКС), в рамките на 2 години организираха конкурс, записаха се над 4000 кандидати, избраха астронавт, подготвиха го в рамките на една година, той полетя на борда на кораба Союз-МС 12 и прекара 8 дни на борда на МКС, провеждайки много научни и образователни експерименти.

Това не е труднопостижимо, въпросът е да е подкрепено с голям финансов ресурс. България, разбира се, не е ОАЕ. Не можем да си представим, че нещата при нас ще станат за няколко години.

Ако наш политик си мечтае да прати българин в космоса, какво трябва да направи той, за да инвестираме в това българите да имаме по-развита наука - ориентирана към космоса и по принцип?

Трябва да поеме отговорност към развитие на образованието в тази област, адекватно финансиране на научните изследвания, адекватно участие в строежа на изследователски инфраструктури. Специално за космическите изследвания един добър път би бил дефакто ратифициране на договора за членство в ЕКА, защото не сме особено голяма държава, не можем сами да си позволим космическа мисия, а това е доказал се начин за кооперация и развитие на космическите технологии.

Важна е и инвестицията в стартъпи. Интересен пример са стартъпите, които се занимават с наносателити. Например българската компания ЕндуроСат, която само преди няколко седмици успя да изстреля първия си наноспътник с ракета на SpaceX. Това е мини-платформа, на която всяка компания или научна организация, която има нужда от космически технологии, може да разположи своето оборудване, и която ще бъде изстреляна заедно с други мисии. Сферата на ползване на космоса за комерсиални цели се развива страшно бързо в наши дни. 

Ако едно бъдещо управление на страната има желанието да инвестира сериозно в развитието на България като космическа нация, би трябвало да обърне внимание и на тези стартъпи, които развиват иновационни технологии и да създаде подходяща среда за развитието им.

Нека за финал попитам за Вашата научна работа - занимавате се с неща, които са неразбираеми за повечето хора, изследвате обекти на милиони светлинни години от нас. Можете ли да ни разкажете какъв е фокусът на изследванията Ви в момента?

Занимавам се с няколко проекта, ще се спра на един от тях - изследване на галактични ядра. Галактиките са едни големи структури от звезди, нашето Слънце живее в галактика - Млечния път. Аз се занимавам с изследването на звездните структури в центъра на тези галактики, където те често съжителстват с черни дупки, с идеята да разберем как са се образували тези ядра, как си взаимодействат с останалите части на галактиката.

Опитваме се да разберем и има ли черна дупка в центъра на всяка галактика, как се образуват тези галактики и как еволюират. Около много звезди обикалят и планети, открити са вече около 5000 екзопланети. Колкото повече знаем за звездите, можем да разберем за самите планети и да се надяваме, че някой ден ще открием живот на тези планети.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.