Нова тв излъчи днес интервю на Диана Найденова с президента (2002-2012) Георги Първанов в рубриката й "Карай направо". Заради непреходното му съдържание, от което става ясно, че двамата с Бойко Борисов никога не са били врагове, а бившият държавен глава живее от заплата и никога не е ходил на френската Ривиера, го публикуваме с незначителни съкращения. Основната тема на интервюто, по време на което Първанов шофира в посока Перник и обратно, всъщност е "Южен поток" и проваленият му Голям шлем в енергетиката.

- Аз нямам сега...

- Какво нямате?

- Билет за шофиране. Не съм въоръжен сега...

- Какво значи това „билет за шофиране“, не разбирам.

- Шофьорска книжка.

- Ааа, не носите шофьорска книжка.

- Не я нося, да.

- Е, ако ни спрат, мислите ли, че ще стане нещо? Убедена съм, че щом президентът кара...

- Мисля, че по закон сме уязвими. Ние сме уязвими и с това, че се интервюираме в колата, интервюто отвлича голяма част от вниманието.

- Ние затова сме го измислили този проект, докато се концентрирате върху светофара жълто ли е или червнено, аз ви питам: „И какво стана? Показахте мускули, уж си тръгвате от коалицията заради „Южен поток“, ама... не съвсем.

- Това е некоректно тълкувание.

- Вчера в новините така беше разчетена декларацията на колегите ви от парламентарната група.

- Не, няма декларация, има изказвания, в които колегата Цочев е казал, че ние нямаме намерение да сме „брошка“. И това е една заслужена реакция, заради двойната игра на ГЕРБ – премиерът иска мандат за преговори в Брюксел, неговата парламентарната група гласува „въздържали се“ и „против“. А АБВ подкрепя. Ситуацията е драматична и ние трябва да я погледнем точно така.

- Драматизирате я вие, защото това е вашият Голям шлем, който потъва.

- Това е най-добрият икономически пакет, който България е получавала за годините на прехода. Опровергайте ме.

- Ще опитам. „Бургас-Александруполис“ щеше да съсипе туризма. „Белене“ - Русия искаше държавни гаранции за заема, а западните фирми, които имаха готовност да работят по „Белене“ се оттеглиха. А „Южен поток“ - от руска страна имаше претенцията да се строи извън правилата на Европейския съюз. Точка. Опровергах ли ви?

- Не, ние говорим първо за икономическите въпроси, после ще говорим за формално-правните измерения. Най-важното е, че тези три проекта ни дават десетки хиляди работни места. Някъде към 15 млрд. инвестиции, каквито в България никога не са постъпвали.

- Ядосвате се.

- Не, говоря емоционално, защото темата предполага и емоция. Боли ме, защото България няма да има пак такъв шанс, какъвто имаше с тези проекти.

- Сега Радан Кънев и Иван Костов ви гледат пред телевизора и си казват „един русофил, който отстоява руския, а не националния интерес“.

- За разлика от Иван Костов аз не съм учил преди 1989 г. в Русия, в Съветския съюз и не съм съветофил. Аз съм човек, който предполага, че българският национален интерес предполага силно присъствие в енергийната сфера, редовни и солидни доставки на природен газ, развитие на ядрената енергетика. Предполага диверсификация на източниците.

(Разговорът прекъсва за малко, докато Първанов дава на просещо дете 10 лв., уточнява, че би дал и сто, но би било проява на „лош тон“).

- Газ можем да получаваме и от Иран, и от Ирак, и от Кувейт. Що да е само руски природен газ с турска надценка?

- Турция мислите, че е толкова задоволена с газ от тези страни и ако това е така питам, защо й е необходим договор за 63 млрд. куб. м и защо й е необходимо увеличаване на обемите за „Син поток“?

- За да покаже Путин на Европа и на Щатите, че аз имам алтернатива.

- Вижте, това е теза за наивници. Ако руснаците имат финансови проблеми, а те сигурно имат, защо ще строят. Те няма да строят към България, но те ще строят в Турция. Сега тук имаме една ситуация, в която ние трябва да решим имаме ли полза от този проект…

- Е, какво да решим? Той Путин каза: „Точка“ или и вие като Мартин Димитров смятате, че това е блъф?

- Не, аз съм скептичен, че можем да постигнем нещо, но при целия ми скептицизъм смятам, че трябва да има мобилизация на националния ресурс, на енергийната дипломация и да се опитаме да се върнем в мача. Това е. Вие не мислите ли така?

- След решението от сряда на МС, цитирам премиера „след най-смелото решение“, което предстои да се вземе, вече се разработва „Хан Аспарух“, да работим и в „Силистар“ и ще се превърнем в износител и това ще се случи още пред очите на настоящото поколение политици.

- Колко ще добиваме и колко ще изнасяме?

- Ще кажат тези, които проучват „Хан Аспарух“, но казват, че там има много. Дори Борисов казва и петрол...

- Вероятно има... Вероятно има. Но той няма да е достатъчен да удовлетворява нашите нужди. Това не е песимистична оценка, не е нихилистична, това е реализъм.

- Правим това интервю почти по същото време, в което премиерът обядва с председателя на Европейската комисия. Песимист сте, казвате...

- Аз първо не знам как ще постави въпроса министър-председателят. Защото той в своето изложение зададе 7-8 въпроса, които основателно трябва да бъдат ретранслирани в Брюксел. Но кои са решенията. И особено при отсъствието на мандат, аз просто не знам ние какво очакваме от тези преговори.

- Какво му направихме на Путин, че дори изтичат сега стенограми от разговора му с Ердоган, казал „писна ми от тия българи“. Ние просто искахме да се спазват европейските правила.

- Не вярвам да го е казал. Стенограми едва ли ще изтекат от такива разговори, това не е България, там има държавност.

- А и вие бяхте извадили едни с Дянков, влязохте в капана сам.

- Не, някой друг влезе в капана, ако говорим за Дянков.

- Кой?

- Не искам да се връщам към тази тема. Достатъчно е това, което Путин е казал на пресконференцията. То звучи тежко като оценка за България като един ненадежден партньор. Ние имахме стратегическото партньорство с Русия, загубихме го, сега за такъв партньор е провъзгласена Турция. Потърпевшият, губещият сме ние.

- Да караме по-бавно, че е мъгла. Доколко сте склонни вие от АБВ да се държите като Патриотичния фронт?

- Както се вижда, ние сме един стабилен партньор. Ние поставяме не условия, но имаме искания по политики и по неща, които имат конкретен социален ефект. Първо беше актуализиран бюджетът в социалната му част, така че някои от социалните програми да бъдат удължени след октомври с 50 милиона…

- Това е победа обаче, това е победа.

- Три, четири малки победи, малки, не ги надценявам, на Ивайло Калфин.

- Това е победата на Калфин или е новият Борисов, който пуска по малко на хората?

- Не, аз си давам сметка, че без съгласието на министър-председателя това не може да стане.

- Когато бяха гръмнали медиите, че вие тайно сте се виждали с Борисов, помните ли, беше преди година и нещо, ако не греша?

- Заради което аз тръгнах да съдя съответното издание.

- Между вас винаги е имало задкулисно партньорство, колкото и пред камерите да се хулите един друг.

- Вижте, с Борисов от години наред сме се чули не повече от два-три пъти. За последната една година, преди това сигурно даже и толкова нямаше, сме се чули един път и само толкова при формирането на правителството, разговор по телефона, и второто ей сега, като гръмна историята с "Южен поток", се чухме, за да разменим няколко думи по това.

- Вие ли позвънихте?

- Аз позвъних.

- Притеснен, че това се случи?

- Аз мисля, че Борисов беше не по-малко притеснен, това е моето усещане, може да греша.

- Борисов-2, изглеждате по-добър в оценките ви от Борисов-1, поне сега, в началото.

- Поне нямам основания за сериозни критики, не е дал такива основания, оценявам диалогичността на ГЕРБ в новия период, с една друга политическа култура. Самият Борисов се държи нормално.

- Сега мнозина ще си кажат Първанов е мек в оценките си за Борисов, защото е във властта вече.

- Аз бях във властта, в смисъл бях президент, когато имах възможно най-тежките оценки за Борисов.

- Да, де, но тогава бяхте врагове.

- А, не сме били врагове.

- Не ли? Едно време така изглеждаше.

- Не обичам тази дума, когато става дума за политика. Вижте, ние може да сме опоненти, можем да спорим и аз споря по политики, както знаете, но нищо повече.

(Политическият разговор прекъсва за малко, когато водещата Диана Найденова установява, че вместо да кара по пътя за Перник Първанов отново е завил към София. „Няма какво да правим в Перник“, засмива се президентът и уточнява, че по това време хората са на работа. Това кара Найденова да възкликне: „Ах, как подло ме измамихте!“, а Първанов отвръща: „По-важното за хората е да поговорим сериозно, а не да ме използвате дълго време като таксиметров шофьор“. Което кара Найденова да го заподозре, че на ще й поиска и пари на финала).

- Аз работя за идеята.

- Ха-ха. Добре, а тогава как се храните? От заплатата, която вземате.

- Да, не съм се оплаквал никога.

- Или от парите в КТБ?

- Вие нещо да изкоментирате сега, след като по мой адрес беше измислена най-голямата клевета на прехода, защото да ти лепнат 80 млн. при положение, че нямаш 8 стотинки, това наистина е много грозна история. Сега имам документ, който банката ми издаде, че никога не съм бил техен клиент. Нещо да поговорим за политическите, за медийните, за гражданските нрави?

- Бихме могли, но аз мога да продължа в този стил и да кажа: „Ами, може би сте били от ония политици, дето с пълните джобове са излизали от среща с Цветан Василев. Официално нищо в банката...“

- Може и вие да сте била от онези медийни експерти, журналисти, които са излизали с пълни джобове.

- Би могло.

- Така ли ще си говорим? Не, не съм от тези хора. То би било хубаво да се разбере кои са.

- Никой не вярва, Бога ми, г-н президент, че живеете в обикновен скромен апартамент от десетина и повече години, че нямате скатани едни пари дали при Цветан Василев или в швейцарски банки.

- Не, имам в друга българска банка.

- 20 000.

- Отгоре.

- Боже!

- Не, много отгоре, да. И това ми стига, това е заплатата. А защо не вярвате? Можете ли да ми обясните, ако аз имам тези въображаеми пари защо две години и половина след края на мандата, продължавам да си живея... то не е панелка, а пълзящ кофраж, живея си и се чувствам добре.

- Ще ви кажа защо, защото това е поза, защото е хубаво да се покажете пред хората, защото вие освен, че сте президентът на България два мандата, сте в момента и лидер на политическа партия. Ако вземете да си купите трикатна къща...

- Има политически лидери, които живеят много охолно. Ами един лидер напоследък много нашумя.

- Дайте примери. Иван Костов?

- Не, не е Иван Костов. Моите спорове с Иван Костов отдавна са приключили. Сега да ви кажа, аз като всеки нормален човек искам да имам добро, а защо не и голямо жилище. И се надявам в един момент да го постигна.

- Направо сте за мястото на Сашо Морфов в Народния театър. Стига, моля ви.

- В момента, в който мога да си го позволя ще го направя и всички ще разберете за това.

(Разговорът отново излиза от политиката, след като Найденова се опитва да се самопокани на кафе в дома на Първанов. Той отказва, защото не е предупредил вкъщи и не можел да се появи внезапно с медиен екип.)

- Представяте ли си някога отново да сте президент?

- Не, не си го представям.

- Не го искате, или няма да се случи, защото няма да ви изберат?

- Няма да се случи, защото по тълкуванията на мнозина конституционалисти това не е възможно. Не е възможно да се кандидатирам.

- Т.е., не че не ви се иска, а не може.

- Досега ви обяснявах защо не може, а и не искам. Мисля, че 10 години в президентската институция са достатъчни. Но имам самочувствието, че ако се явя на едни избори, въображаеми, разбира се, теоретично погледнато мога да ги спечеля.

- Не можете да излагате такава хипотеза без да знаем кой ще се изправи срещу вас.

- Всеки.

- Борисов?

- И Борисов, и всеки друг.

- Ще спечелите срещу Борисов?

- Президентски избори!

- Да, за това говорим.

- Бих ги спечелил!

(Разговорът минава върху разбитите улици в квартала на президента, а Найденова възкликва: „О, горкият Първанов“. Колата завива пред блока му в „Красна поляна“.)

- Аз продължавам да не ви вярвам. Сигурна съм, че с жена ви си имате някое хубаво местенце, където бягате през лятото, където си имате къщичка. Същото правите и през зимата през ваканцията.

- Елате, когато искате. Като изключим три дни, когато ходим...

- На Ривиерата, френската, където имаме къща?

- Това може да се провери.

- Е, тя може да е на някой, дето няма никаква връзка с вас.

- Не, не съм ходил на Ривиерата никога, имам предвид.

(Вече пред входа, където има беседка, Първанов уточнява, че лятно време в нея съседите му пият бира. На него също му се случвало, но не бил от „редовните посетители“.)