"Има такъв народ" и ГЕРБ са в оспорвана битка за първото място на изборите, като за партията на Слави Трифонов в края на изборната кампания заявяват, че ще гласуват 21,8 % от избирателите, а за тази на Бойко Борисов - 21,5 %. Това показват данните от последното преди вота социологическо проучване на "Алфа Рисърч". Очакванията на социологическата агенция на база данниге са за 6-партийно 46-о Народно събрание - какъвто бе и 45-ият краткотраен парламент, трета засега остава коалицията "БСП за България" с 16,4 % подкрепа, следвана от "Демократична България" с 12 на сто избиратели, деклариращи, че ще гласуват за нея. ДПС получава 11,1 % от вота, а "Изправи се! Мутри вън" - 5,4 на сто.
Останалите претенденти за вот на изборите на 11 юли остават засега под 4-процентовата бариера за парламентарно представителство, като най-близо до нея са "Българските патриоти" с 3,8 % подкрепа в седмицата преди вота и "Възраждане" с 3,2 на сто.
Изследването е проведено в периода 4 – 7 юли 2021 г. от "Алфа рисърч" и е реализирано със собствени средства. Изследването е проведено сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Ето и коментара на "Алфа рисърч" на база получените данни:
Електорални нагласи и възможни тенденции
В края на предизборната кампания проучването констатира засилена конкуренция за първото място между ГЕРБ и ИТН. След спад и отстъпление в редиците на ГЕРБ, регистрирани в началото на кампанията, в нейния край е налице известна мобилизация. Няколко дни преди изборите подкрепата за ГЕРБ е 21, 5 %.
ИТН се възползва от инерцията на своя пробив в изборите на 4-ти април и успява да привлече значителна част от протестния вот към по-малки партии, без шанс за парламентарно представителство, както и на част от по-широката периферия на ГЕРБ. В резултат, тя достига подкрепа от 21,8 %, което й дава фотофиниш преднина пред ГЕРБ. Продължаваща мобилизация на симпатизантите на ГЕРБ може да обърне тази тенденция. Обратното, включването на повече младежки, емоционален вот, както и на вот от чужбина, може да осигури преднина на ИТН.
БСП категорично подобрява позициите си в хода на кампанията, достигайки 16,4 % от твърдо решилите да гласуват. Мобилизацията на избирателите й, както и желанието на левите симпатизанти да бъде оползотворен вотът им, ограничават изтичането на гласове към конкурентни леви формации. БСП има всички шансове да подобри резултата си от 4-ти април. Риск пред подкрепата й е високият дял леви симпатизанти, които изпитват неудобство да не би да не се справят с машините и евентуално биха могли да се откажат от гласуване.
Към момента "Демократична България" е четвърта с 12,0 % от твърдо решилите да гласуват. Така тя затвърждава позициите си от началото на кампанията, като важен фактор за нейния резултат отново ще бъде вота от чужбина. В аналогична ситуация е ДПС, което има прогнозна подкрепа от 11,1 %. Ключов за финалния резултат и за съотношението между двете формации ще е вотът от чужбина, който националното проучване не може да отчете.
Слаба мобилизация в края на кампанията отбелязва и „Изправи се! Мутри вън!“, достигайки 5,4 % от вота. Платформата на Мая Манолова се характеризира с висока степен на обмен на избиратели с ИТН, както и с отлагане на решението коя от двете партии да бъде подкрепена до последните дни на кампанията.
Към момента „Българските патриоти“ (3,8 %) остават малко под изборната бариера от 4%. Не съумява да премине чертата и "Възраждане" (3,2 %), но също е интересно да се изчака вотът от чужбина, откъдето партията изненадващо получи висок резултат на 4-ти април.
10 % от твърдо решилите да гласуват заявяват, че ще изберат партията, която да подкрепят, в оставащите дни до вота. Този дял трудно може да преобърне цялата картина, но може да повлияе на крайния резултат в две посоки: първо, да определи победителя от изборите и второ, да „вкара“, или да изкара“ някои партии от парламента.
От "Алфа рисърч" добавят, че според разпределението са силите към момента отново няма партия, която да има или да е близо до мнозинство за съставяне на правителство, т.нар. „партии на протеста“, макар със сумарно по-добри позиции, към момента не събират 120 депутати в бъдещия парламент.
Тенденции: лек спад в активността, притеснения за машинния вот
Лек спад в избирателната активност спрямо редовните избори през април - в резултат от умората и разочарованието от политическата конфронтация - очакват още от "Алфа Рисърч" на база на изследването. Както и ориентация на гласоподаватели към основните политически сили със заявка да формират правителство.
От агенцията обаче отчитат и притеснения от машинното гласуване, основно сред избирателите над 60г. и в по-малките населени места, което може да окаже влияние както върху избирателната активност, така и върху резултатите за партиите, които имат по-широка електорална база сред тези социални групи.
Ето и коментара по повод избирателната активност:
Между 47 и 50 на сто от анкетираните пълнолетни граждани заявяват твърда готовност да гласуват на изборите в неделя. Това означава до урните да отидат между 3,1 млн. и 3,3 млн. души. Мобилизиращ фактор е желанието на всяка от двете основни групи избиратели – от една страна симпатизантите на ГЕРБ, от друга - на протестните партии – с вота си да определят посоката на развитие на страната и да излъчат правителство около техните политически сили.
В противоположна посока действат притесненията от машинното гласуване, които могат да се превърнат в потенциална бариера пред част от избирателите. 15,4 % от всички анкетирани заявяват, че имат притеснения от машинното гласуване, а 11,8 % от възможни опашки пред изборните секции в резултат от по-бавното гласуване. Най-сериозно отражение би имал новият начин на гласуване върху избирателите на БСП, от които всеки четвърти и на ДПС, от които всеки трети изразява безпокойство от този вот. 12 на сто имат съмнения за манипулация на изборните резултати.
Значително са намалели притесненията от зараза с коронавирус – 7,8 %. Както и на предишните избори, възможни са по-големи амплитуди на избирателната активност, не на последно място и заради разширените възможности на вота от чужбина.
Настоящото изследване е проведено в периода 4 – 7 юли 2021 г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни