Най-висока е болничната смъртност от инфаркт в област Търговище, а най-ниска в София-град. Разликата в числата между двете области е три пъти.

Това показват данните на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) за 2019 г., предоставени официално на „Индекс на болниците“. Сред възможните причини за разликите в нивата на смъртността са възрастовата структура на населението, достъпът до медицинска помощ и нейното качество.

"Индекс на болниците“ е съвместна инициатива на „Галъп интернешънъл болкан“ и специализирания сайт clinica.bg. Нейната цел е да даде повече прозрачност за дейността на лечебните заведения при някои социалнозначими диагнози. Това увеличава възможностите за извършване на по-добре информиран избор за лечение при пациентите и заостря вниманието на специалистите върху постигането на по-добри резултати при осъществяването на медицинската дейност.

Над 7% е нестандартизираната болнична смъртност от инфаркт на миокарда в страната. През 2019 г. с тази диагноза са осъществени 11 644 хоспитализации, като 7,7% от случаите са завършили фатално по време на лечението. През 2018 г. данните са аналогични. Хоспитализациите са били 11 908, а леталитетът – 7,3%.

Плюс-минус

Нивата на смъртност варират три пъти в отделните региони. Най-висок през 2019 г. е бил леталитетът в област Търговище – 14,3% при 84 хоспитализации. Над 10% е бил в още осем области - Шумен (106%), Смолян (13.3%), Разград (12.5%), Кюстендил (12%), Кърджали (10.5%), Добрич (12.7%), Видин (12.4%), Бургас (11%).

Най-ниски са стойности за Монтана – 4,5%, при 331 хоспитализации с остър инфаркт. Под и точно 6% е бил леталитетът в още 6 области – Благоевград (5.7%), Варна (5.3%), Пловдив (5.8%), Силистра (5%), София град (6%), Ловеч (6%).  (Всички данни може да видите ТУК)

Динамиката

В Търговище леталитетът се покачва с близо 6% за една година. През 2018 г. тази смъртност е била 8,4% срещу 14,3% за 2019 г. В Смолян тенденцията е аналогична. През 2018 г. е 9,7%, а през 2019 г. – 13,3%. В Добрич кривата е обратна. През 2018 г. смъртността е била 16,1%, а през 2019 г. пада до 12,7%.

Възрастовата структура

Застаряващото население е един от рисковите фактори не само за развитието, но и за изхода от лечението на ССЗ. Подобна категорична зависимост между възрастовата структура на населението в отделните области и нивата на нестандартизирания болничен леталитет обаче се оказва трудно да се изведе. За 2019 г. 33,8 е процентът на населението за цялата страна над 64 години, съотнесено към това между 16 и 65 години по данни на НСИ, а средният леталитет от инфаркт е 7,7%. Сред седемте региона, които са с най-ниска болнична смъртност от остър инфаркт обаче, три имат по-висок процент на застаряващо население от средния за страната. Най-ниската смъртност пред 2019 г. от остър инфаркт е регистрирана в Монтана с 44,3% население над 64 години, следва Силистра, където застаряващото население е 39.5% и Ловеч, където то е 45,4%. Налице е и обратният феномен – области с по-малък процент на застаряващо население да имат по-висока болнична смъртност от средната за страната. Такива са Кърджали – със застаряващо население от 31,9%, Бургас – с 30,9%. Има и региони, като Видин, където процентът на населението над 64 години (51,6 на сто) е успореден на високия болничен леталитет (12.4%).

Осигуреността с лечебни заведения

Достъпът до лечение е друг фактор, който влияе върху изхода от острия инфаркт, отбелязват от индекса. В страната през 2019 г. е имало 58 катетаризационни лаборатории, те са били разположени в 24 области. Без инвазивна структура са били Враца (-), Търговище (14.3%), Силистра (5%) и Разград (12.5%). Резултатите са нееднородни – в два от тези региони болничната смъртност е била много висока за страната, в един е нямало случаи на лекуван инфаркт, а в четвъртата резултатите се оказват добри за страната. Аналогично е положението в регионите с най-гъста мрежа от инвазивни структури. В 7 области са концентрирани 60% от инвазивните структури в страната. Това са София (12), Пловдив (5), Бургас (5), Варна (3), Плевен (3), Стара Загора (3), Русе (3). 

Сложност на случаите и качество на лечение

"За изхода на лечение не само на острия инфаркт, а на всяко заболяване, огромно значение оказват тежестта на случаите и качеството на лечение. За съжаление не разполагаме с данни за тези показатели", отбелязват от "Индекс на болниците". Според данните на НЗОК през 2019 г. 76% или 8893 от всички 11 644 случаи на хоспитализации с остър инфаркт на миокарда в лечебните заведения са били отчетени като най-спешни (те са били лекувани по КП 28). Това съотношение отново варира между отделните лечебни заведения, като отчита донякъде сложността на случаите, които са имали. Влияние върху изхода на лечението обаче оказват още редица фактори като времето, за което пациентът е достигнал до лечебното заведение, кадровата обезпеченост на лечебните заведения, квалификацията на медицинските специалисти, както и начинът на лечение. Към момента публична информация за това няма.

Изводи и препоръки

“Данните за вътреболничната смъртност показват сериозни вариации за различните области. За страната процента на пациентите с модерно иновативно лечение е висок. Няма ясна връзка между демографските показатели, прилагaнето на перкутанни интервенции и смъртността. Очевидно за по-задълбочен анализ на данните е необходимо да се знаят и характеристиките на пациентите (например дали имат диабет и хипертония, пушачи ли са) по болници и смъртността на 30-тия ден и първата година. Притеснително е, че такъв важен показател като смъртност варира в пъти. Отдавна е нужно създаване на регистър на остър коронарен синдром, който да позволи анализ на реалните данни“, коментира данните доц. Васил Велчев, председател на Българското дружество по интервенционална кардиология.