„Ако влизаме в еврото, за да забравим за лева - това не е добра идея. Ако влизаме, за да дадем повече възможности за икономиката си - това е нещо, което си заслужава."

Това заяви днес пред БНР бившият вицепремиер и социален и външен министър и настоящ Изпълнителен директор на Европейската фондация за пдобряване на условията на живот и труд Ивайло Калфин. Той коментира евентуалното ни влизане в еврозоната, шансовете ни за Шенген, както и ситуацията в българската пенсионна система. 

Според Калфин, датата, която родните правителства - и това на Бойко Борисов, и това на служебния премиер Стефан Янев, поставиха за приемането на общата европейска валута - първи януари на 2024 г., е нереалистична. 

"Тази година, общо взето, си я измислихме ние", обясни Калфин и припомни, че за допускането ни до този клуб трябва да се получи разрешение не само от ЕЦБ, но и от страните-членки на зоната. 

Бившият вицепремиер обаче подчерта и че еврозоната има смисъл единствено тогава, когато нейните преумущества могат да се усвоят адекватно.

"Да бъдем готови, означава българската икономика да се доближи до европейските по доходи и производителност".

Калфин говори за т.нар. икономическа конвергенция, а България все още е много далеч от среднотевропейските нива на покупателна способност, тоест - е много далеч от икономическото състояние на членките. 

Бившият вицепремиер подчерта и че планът за приемане на еврото, който бе представен преди няколко дни от БНБ и министерството на финансите, няма никакви детайли за това какво и как трябва да променим в родната стопанска среда и политиката на доходите. 

"Имаме достатъчно време, вместо да се вторачваме в срокове, да помислим как може икономиката ни да тръгне нагоре. Като кажем – България е бедна, виждаме колко много средства могат да се пилеят през бюджета, вместо да отидат където трябва. Има много какво да се направи, за да се подобри средата и доходите на българите".

Калфин коментира и възродилата се през последните дни тема за влизането на България в Шенген. Вчера Европейският парламент призова за пореден път за включването на страната ни в механизма, но според експерта това не трябва да ни въодушевява прекалено, защото ЕП не за първи път прави такива включвания, но пък досега резултат е нямало. 

Според него не трябва да си превеждаме призива на Европейския парламент като скорошно решаване на проблема, който е по-дълбок – да сме сигурна държава не означава само добра дипломация, а работещи институции. „То е в интерес на България, не е да влезем, за да си закачим някоя значка в Шенген.“

Калфин, който проведе последната голяма пенсионна реформа у нас през 2015 г., критикува и бившите управляващи за начина, по който този сектор бе управляван от тях. 

Той заяви, че за да заработи системата, тя трябва да се върне обратно към логиката си.

"Логиката е, че пенсионното осигуряване е вид спестяване. Това не са пари, които се дават като данъците на държавата и тя ги харчи за други неща. Човек, докато работи, се осигурява, и след като спре вече да работи, когато е възрастен и няма възможност да получава доходи от труд, това негово спестяване му се връща обратно".

Той припомни, че в момента сме в нелепа ситуация - близо половината от пенсионерите получават една и съща пенсия, независимо от стажа и осигуровките и тя е под линията на бедността.

Според Ивайло Калфин антикризисните 50 лева, които се дават като добавка към пенсиите, допълнително са объркали пенсионната система, защото е трябвало да бъдат давани като социални помощи.

"Целта на пенсионното осигуряване не е да се дават някакви пари, независимо дали с тях може да се преживее или не, а да се следи т.нар. заместващ доход – колко от дохода докато работим ни остава след пенсиониране".

По думите му в момента е под 40%, а целта е да стигне 60-70%, „така че да може да си позволи в пенсия, ако не живот в охолство, поне не в мизерия“.