Словенският премиер Янез Янша бе подложен на яростни атаки тази сутрин в Европейския парламент в Страсбург.

Това стана, докато той представяше приоритетите на председателството на Съвета на ЕС. То бе поето от Словения на 1 юли.

"Имаме ваксини. Нека ги използваме"

Самият Янша започна с 40 минутна реч, която значително надхвърли предварително отредените му 10 минути. Очевидно той се опитваше да смекчи нападките срещу себе си, като се опита да обясни действията на своето правителство.

Първият краткосрочен приоритет е предотвратяването на четвърта вълна от COVID-19, каза Янша. А през следващите месеци трябва да се надяваме да започнем постепенно връщане към нормалния живот. Но дори това да стане, някои мерки ще трябва да се запазят.

„Всеки гражданин трябва да изпълни своята задача. Разполагаме с ваксини. Уважаеми европейци, наша задача е да ги използваме, за да се сложи край на пандемията“, призова премиерът на Словения от парламентарната трибуна.

Той е убеден, че възстановяването от коронавируса ще бъде по-леко от това от световната финансова криза. Причината е, че този път не е имало „занижаване на някои стандарти“, каза Янша. Той очевидно имаше предвид мерки за икономии, съдържащи орязване на заплати и някои социални привилегии.

Не политиците, а правосъдието да определя кое е добро и зло

След това Янша премина към темата за върховенството на закона. Тя е особено чувствителна за Словения. Премиерът и правителството му са обвинявани както от опозицията, така и от Европейската комисия, че заглушават независимите журналисти и медии и подкопават независимостта на съдебната система. Словения все още е единствената страна, която няма делегирани прокурори към Европейската прокуратура.

„Ако говорим за върховенство на закона, независимото правосъдие трябва да определя кое е вярно, добро и зло, а не политическите сили. Съдебната система трябва да почива върху независима и безпристрастна съдебна власт“, каза Янша.

И тя трябва да работи бързо. Защото забавянето на правосъдието е отказ от него.

По отношение на медиите министър-председателят е убеден, че борбата с фалшивите новини е особено актуална днес, когато в ЕС се говори за медийни монополи.

Изобщо историческата цел на ЕС трябва да бъде изцяло свободна Европа. Янша припомни резолюциите на ЕП и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) за европейската съвест и тоталитаризма. Всичко това ще се обсъжда на конференция в памет на жертвите на тоталитарните режими на 23 август в Словения. Това е датата, на която през 1939 г. е пдписан пактът „Молотов-Рибентроп“, по силата на който СССР и нацистка Германия си поделят Европа.

Разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани е нещо съвсем логично, продължи Янша. Словения ще бъде домакин на среща на върха между Съюза и този регион през октомври.

От хвалби през молби до нападки

След Янша думата взе Урсула фон дер Лайен. И вместо хладния тон отпреди седмица на церемонията в Словения по поемане на председателството този път тя похвали нейното правителство. И припомни, че при предишното словенско председателство през 2008 г. Янез Янша отново е бил премиер на страната си.

Фон дер Лайен дори цитира тогавашна реч на Янша, също произнесена в Страсбург. Тогава словенският премиер заяви, че за сънародниците му ЕС не е даденост и че те са готови да направят всичко възможно, за да гарантират, че той ще бъде запазен, защитен и ще се развива все повече.

Тя увери, че Янша може да разчита на подкрепата на Комисията.

Манфред Вебер – председателят на групата на Европейската народна партия (ЕНП) припомни, че утре се навършват 30 години от Споразумението от Бриони, слагащо край на кратката война в Словения. То е подписано от Словения, Хърватия и СФРЮ с посредничеството на Европейската икономическа общност (ЕИО) – сегашния ЕС.

Това бе и първата атака днес срещу Янша, макар и доста завоалирана.

Вечер започна с това, че върховенството на закона не може никога да бъде проблем на една отделна държава, а винаги е проблем за целия Съюз.

„Искам да ви помоля да ни помогнете. Най-спешният въпрос за нас е незабавно да бъде посочен словенски представител в Европейската прокуратура“, обърна се той към словенския премиер.

Според Вебер обаче в Словения има много критични медии. Колкото до съдебната система в страната и нападките, че тя е политизирана, депутатът изтъкна, че с приет наскоро закон в Дания на практика се премахва правото на убежище.

„Представям се какво ще стане, ако такъв закон бъде приет в Словения и Унгария“, озтъкна Вебер.

Все пак той смята, че върховенството на закона трябва да се спазва, а оценка за това следва да дават Европейската комисия и Съдът на ЕС.

Доста по-критична бе Ираче Гарсия – председател на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД). В началото тя припомни пресконференцията в Словения, на която Инша нападаше вътрешните си противници.

„Трябва да уважаваме различните мнения, за да работим за разнообразието на ЕС. Свободата на медиите е неотменим елемент на демокрацията. Словения бе модел на преход, с голям принос към общия проект. Сега трябва да гарантирате, че това наследство трябва да се запази“, каза тя.

Гарсия също призова властите в Словения да не се бавят с назначаването на европейски делегирани прокурори.

„Не можахте да избетнете дребното политиканство“

Най-яростен бе Малик Азмани от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ).

„Това, което правите в собствената ви страна, ни кара да ви нямаме пълно доверие. Защо не започнете самите вие да спазвате върховенството на закона? Не смятате ли, че така вътрешната сигурност и стабилност на ЕС ще се увеличат?“, започна той.

След въпросите последваха констатации:

„За съжаление, вие сте от тези, които не спазват свободата на медиите, трудно им е да преглътнат независимостта на правосъдието, правата на ЛГБТ-общността. Много говорите, но не знам дали спазвате върховенството на закона, г-н Янша. Дори миналата седмица в Словения не можахте да избегнете дребното политиканство.“

Според Азмани ЕК изобщо не е трябвало да одобрява средствата, които Словения трябва да получи за възстановяването си, преди тя да осигури делегираните прокурори.

Ска Келер – съпредседател на „Зелените“/Европейски своблоден алианс (ЕСА) обвини Янша, че се отклонява от либералната демокрация.

„Това е опасно. Вървите към клеветнически кампании, търсене на изкупителни жертви. Не това очакваме от едно европейско правителство“, заяви тя.

Само крайнодясната група „Идентичност и демокрация“ (ИД) и Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) застанаха на страната на Янез Янша.

Марко Дзани от ИД овини ЕП, че е единственият парламент, слагащ санитарен кордон около непослушните и несъгласните. А консерваторът Рафаеле Фито похвали словенския премиер, че проявявал реализъм.

Словенската социалистка Таня Файон също не пощади премиера на страната си.

„В ЕС и в тази сграда Словения е била пример за успех през последните 15 години. Репутацията й бе сериозно разклатена при сегашното правителство. Колеги, действието на нашите премиер и правителство не са действия на целия народ. Полюсите са раздалечени. Огромното мнозинство не подкрепят пътя, по който върви страната ни. Те не подкрепят тази реч на незачитане, цинизъм или оказването на натиск върху медиите по примера на унгарския и други премиери. Ние сме против решенията, вземани в разрез на нашите закони и конституция. Затова Словения е на кръстопът. Хората не искат да мълчат, те протестират“, заяви тя.

Янша отвръща на удара

Янша от своя страна отвърна на удара на ЕС с критики за събитията онпреди 30 години.

„90 на сто у нас гласуваха за независимост. Нямаше обаче голямо разбиране за подобен жест. Седмица преди да обявим независ, ЕИО отпусна 800 милиона екю (тогавашната обща европейска валута – б.р.) на Югославия, за да запази нейната цялост. Но ние знаехме, че тя няма да оцелее като федерация“, каза той.

След което изрази съжаление, че е чул толкова критики към станата си.

Той повтори думите си от миналата седмица, че правителството му не е единственото, което носи отговорност за делегираните прокурори. И се оправда с оставката на правосъдния министър, която според него забавила назначаването им.

„Когато попълним състава от Европейската прокуратура, се надяваме приятелите ни от оставащите извън нея 5 страни също да се присъединят. Иначе не е справедливо да твърдим, че в едни страни европейските средства са защитени, а изобщко да мълчим по този въпрос за други страни“, обобщи той.

Ирландия, Унгария, Полша, Швеция и Дания все още не членуват в Европейската прокуратура.

Джамбазки: Албания и Черна гора са готови за ЕС

„Смятам, че и Албания, и Черна гора могат да бъдат пълноправни членове на ЕС, както се казва, незабавно“, заяви по време на дебата българският депутат Ангел Джамбазки (ВМРО, ЕКР).

Той отново изрази притеснението си от положението в Република Северна Македония (РСМ). Според него там продължават да бъдат нарушавани човешките права. Местни граждани, които се самоопределят като българи, се преследват от полицията, биват тормозени и глобявани за своите убеждения.

„Продължава езикът на омразата срещу българите и всичко българско в РСМ. Когато говорим за натиск и когато виждам, че колеги се опитват да оказват натиск върху България, не е ли лицемерно да се премълчава нарушаването на човешките права, злоупотребата с позицията на правителството на РСМ, опитът да бъде очернена България, включително с платени публикации във вашите средства за масово осведомяване“, попита той.

И за пореден път настоя Скопие да осъди комунистическото минало и да спре да нарушава правата на българите.