Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Окончателно: въвеждането на задължително машинно гласуване за избирателите в секциите в България и чужбина на избори с поне 300 избиратели не е противоконституционно. Законен и в съзвучие с основния закон е и изборът на нова Централна избирателна комисия, въз основа на приетите от краткия 45-и парламент промени в Изборния кодекс. 

Това реши Конституционният съд седмица преди провеждането на предсрочните парламентарни избори на 11 юли. Поправките в изборното законодателство бяха оспорени като противоконституционни от ГЕРБ. Жалбата обаче е отхвърлена. 

"Според Конституционния съд оценката за определен законов акт като неподходящ не може сама по себе си да бъде основание за заключение, че той е противоконституционен.

Съдът намира, че Изборният кодекс съдържа достатъчно разгърната и детайлна правна уредба и гаранции за законосъобразното и демократичното организиране и произвеждане на изборите, както и за прозрачното и точно определяне на изборния резултат, адекватно на изразената от избирателите политическа воля. Законодателят е създал правна рамка, която отговаря на съвременните конституционни стандарти за произвеждане на честни, прозрачни и законосъобразни избори и законови гаранции за произвеждането им в съответствие с принципите на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, като предотвратява рисковете от изборни манипулации и предвижда ефективни правни средства за защита пред независим и безпристрастен орган.", пише в заключението на конституционните съдии.

Преди това детайлно са разгледани всички агрументи от ГЕРБ, че машинният вот противоречи на основния закон. И с подробни мотиви са отгвърлени един по един. Като се започне от това, че бившите управляващи твърдяха, че е нарушен принципът на "равно и общо избирателно право", защото едни избиратели гласуват с машина, а други - с хартиена бюлетина. По този въпрос КС казва например: "Доколкото законът не предвижда различна тежест на гласовете, подадени от избирателите чрез хартиена бюлетина, и гласовете, подадени от избирателите чрез бюлетина за машинно гласуване, не е налице нарушаване на принципа на равно избирателно право. И в двата случая избирателят гласува с бюлетина, която лично попълва (на ръка или чрез машина)."

И още: 

"Видно от изложеното законът третира по един и същ начин гласуването чрез хартиена бюлетина и чрез бюлетина за машинно гласуване, като използва термина „равностойни“ и въвежда еднакви правила за гласуването. Начинът на гласуване – чрез отбелязване на вота върху хартиена бюлетина, върху бюлетина за машинно гласуване или по друг начин, по който се упражнява правото на глас – е въпрос на законодателна целесъобразност, която сама по себе си не подлежи на контрол за конституционност, стига законът да спазва принципите на избирателното право, установени в чл. 10 от Конституцията, и в частност да предвижда равно третиране на всички гласове, независимо от начина на тяхното подаване, което в настоящия случай е постигнато", пишат съдиите в решението.

И допълват, че промяната на материалния носител, върху който е отразен гласът на избирателя - машинна или хартиена бюлетина по образец - не променя характера на избирателното право като пряко.

(Припомняме, че за първи път в Изборния кодекс бе въведено задължително и само машинно гласуване - без хартиени бюлетини, през 2019 г. Тогава предложението дойде от ДПС, но бе прието с гласовете на ГЕРБ от 44-ото Народно събрание. Целта обаче тогава бе партията на Бойко Борисов да подкрепи идеята на Движението в замяна на неговата подкрепа за отмяна на машинния вот за проведените същата година местни избори. Тогава от ГЕРБ не виждаха нищо противоконституционно в гласуваните от тях текстове от закона - б.р.)

По темата с машинния вот има 5 особени мнения на съдии, които можете да видите тук

Няма проблем и с начина на избор на ЦИК и назначаването ѝ от президента

От ГЕРБ в жалбата си твърдяха още, че е противоконституционна промяната в Изборния кодекс, с която се промениха правилата за избор на членове на ЦИК и вече назначаването на представителите на парламентарните партии и коалиции във висшата изборна администрация е в ръцете само на президента. Бе отменено и правото на формации с представителство в Европейския парламент, които нямат депутати в родния, да имат право на членове в ЦИК. Според бившите управляващи това е "конфликт на интереси", защото се случва в годината, в която има и избори за държавен глава. Конституционният съд обаче обявява, че в разпоредбите няма нищо противоконституционно. Освен това президентът - макар и форламно да назначава членовете на ЦИК, няма право по закон да не приеме предложенията, направени от партиите и коалициите - съответно не влияе на техния подбор на кадри. 

И още от становището на конституционните съдии по този казус в жалбата, като цитират и предишно свое решение:

"Право на законодателя е да определи структурата и състава на институциите, ако това не е уредено изрично от Конституцията. Съществуването на ЦИК не е предвидено в Основния закон и няма конституционни изисквания относно реда за нейното формиране и конституирането на нейния състав. Правомощие на законодателя е да регламентира реда за формирането на ЦИК и конституирането на нейния състав, което е в синхрон с парламентарната форма на управление. „Централната избирателна комисия е държавен орган, създаден със закон, чиито правомощия се свеждат до изискването да осигури свободното изразяване на волята на гласоподавателите, вярно и точно установяване на тази воля, нейното отчитане и официално обявяване“ (Решение № 3/2017 г. по к. д. № 11/2016 г.). С оспорените разпоредби не се нарушава принципът на политически плурализъм (чл. 11, ал. 1 от Конституцията), разбиран като множество от възгледи, идеи, разбирания за осъществяването на държавната власт."

Промяна в бъдеще време на избирателната система? Неясно е, затова е противоконституционно

Единствената "победа" на партията на Бойко Борисов е, че за противоконституционен е обявен текстът, приет по настояване на "Има такъв народ" в 45-ото Народно събрание, че следващи редовни парламентарни избори трябва да се проведат по избирателна система, различна от настоящата пропорционална избирателна система.

Конкретният оспорен от ГЕРБ текст звучи така: „пропорционалната изборна система за избори за народни представители по чл. 246 се прилага до произвеждането на първите редовни избори за народни представители след влизането в сила на този закон“. От партията на Слави Трифонов предложиха тази формулировнка в последния момент и в отговор на критиките, че в краткия 45-и парламент са се отказали от основното си обещание - въвеждане на изцяло мажоритарна избирателна система, за каквато гласуваха мнозинството граждани, участвали в проведения от "Шоуто на Слави" референдум по темата преди години. Самият референдум се провали по същество - защото не събра нужната избирателна активност, за да станат решенията му задържителни за институциите.

"Разпоредбата е адресирана към следващ състав на Народното събрание, като в неопределен срок му предписва да приеме нови правила за произвеждане на парламентарни избори по неуточнена изборна система, различна от пропорционалната. Разпоредбата е неясна, противоречива и на практика неизпълнима, поради което противоречи на принципа на правовата държава (...). С нея се цели отмяна на прилагането на сега действащата пропорционална изборна система, без да се сочи каква система да бъде въведена, за да бъде поначало възможно произвеждането на парламентарни избори. Доколкото не е указана и каква ще бъде системата, която ще се прилага при „първите редовни избори“ – мажоритарна, смесена или друга, а такива указания не могат да се извлекат и от другите текстове на ЗИДИК, смисълът на атакуваната норма не може да бъде установен. Срокът за осъществяване на предписаната нормативна промяна е абсолютно неопределен, защото е обвързан с произвеждането на „първите редовни избори“. Основният закон не дели изборите на „редовни“ и „нередовни“, а само сочи хипотезите, в които се налага произвеждането на нови избори. Употребата на понятие, което не се употребява нито в Конституцията, нито другаде в националното изборно законодателство, прави нормата неясна и противоречаща на принципа на правовата държава. Поради това тя противоречи на принципа за правна сигурност като елемент на принципа на правовата държава.", пише КС по темата.

 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.