Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

„Когато Владимир Путин встъпи в длъжност, той се стремеше към добри отношения със Запада. Но протегнатата му ръка остана непоета. Сега идва време за разплата.“ Така започва свой коментар за Русия журналистката Франциска Аугщайн от списание „Шпигел“.

„Преди около 500 години,  преди началото на християнската хронология, когато боговете все още бяха живи, философът Анаксагор получил един ден съобщение: „Синът ти е мъртъв“. В отговор на това мъдрият Анаксагор казал кратко: "Че синът ми е смъртен, знаех отдавна."

Този анекдот описва доста добре отношението на Запада към Владимир Путин. Критикът на правителството Алексей Навални бе хвърлен в затвора, а неговите поддръжници са преследвани. Путин се погрижи бъде преизбран поне за още един мандат. Много западни коментатори изведнъж чак сега заключават, че Путин показва истинското си лице и те отдавна са си знаели, че е автократ и диктатор.

Зад тази преценка се крие предположението, че Путин винаги е бил един и същ, винаги е бил себе си, не се е впечатлявал от външни събития. Западните политици и правителства, от друга страна, се възприемат като добронамерени, примирителни и дипломатически гъвкави партньори, които трябваше и трябва да реагират на все нови и нови агресивни действия от страна на Русия, на първо място анексирането на Крим през 2014 г. - с икономически санкции и струпване на въоръжение по границите на Русия. Това е един от начините да се погледне на въпроса, особено ако в същото време се настоява и за спазване права на човека.

При Путин нещата са очевидно корумпирани

Западните лидери се позовават на правата на човека. Това би било по-достоверно, ако включваше и други държави - например Саудитска Арабия - които обикновено смятат изтезанията и екзекуциите за нещо нормално. Но Западът реагира избирателно и приема това в Саудитска Арабия, защото е "наш" приятел. Що се отнася до Русия, изглежда разумно да се предположи, че Студената война продължава в съзнанието на хората. Но трябва да се вгледаме по-внимателно и в самия Путин.

Той е възпитан в западна култура. Говори немски. Жалкият руски президент Борис Елцин постъпи умно, когато назначи Путин за свой наследник. Докато Елцин възраждаше руската икономика според неолибералните принципи, Западът го смяташе за чудесен партньор, без да се интересува наистина какво се случва с руската икономика. Трябва да се отбележи, че Путин не дойде на власт с пуч, но трябваше да почисти основно това, което остави Елцин. По времето на Елцин всичко в Русия беше корумпирано до основи. Путин оправи хаоса и създаде една подредена корупция, която е предсказуема за гражданите. Това би било немислимо в Германия, но в Русия функционира. А това не се постига толкова лесно в гигантска държава като руската. Ето защо Путин е одобряван толкова от съгражданите си - не толкова сред образования елит, колкото сред хората на стотици километри от Москва.

През 2001 г. Путин произнесе реч пред германския Бундестаг, като част от нея бе на немски език. Той предложи да се създаде зона за свободна търговия от Владивосток до Лисабон. Освен това предложи Русия да се присъедини към НАТО. Депутатите го аплодираха на крака. Но след това не се случи нищо повече. 

През 2007 г. Путин се опита отново да привлече вниманието на Запада. На Мюнхенската конференция по сигурността той предупреди, че продължаването на тази западна политика срещу Русия, както и намеси без санкцията на ООН като тази в Косово, ще бъдат изключително вредни за отношенията между Запада и Русия. Той помоли за пореден път за сътрудничество. 

Франк-Валтер Щайнмайер, тогава външен министър на Германия, не спомена по никакъв начин този призив в речта си. Един от служителите на Кремъл тогава каза пред журналист: "Можем да правим каквото си искаме. Вие така или иначе не ни харесвате."

Кремъл се почувства предаден

Когато през 2011 г. в Либия избухна гражданска война, Русия даде съгласието си в Съвета за сигурност на ООН за създаване на зона, забранена за полети, с цел ограничаване на бомбардировките и защита на цивилното население. Франция и Великобритания обаче се възползваха от това, а САЩ последваха примера им, за да свалят автократа Муамар Кадафи. Оттогава Либия продължава да е в състояние на гражданска война. В страната вече не може да става дума за държавност. Кремъл се почувства предаден и си направи съответните изводи, които приложи по-късно в политиката си спрямо Сирия.

Русия не забравя и безсмислените войни в Афганистан и Ирак, които се водеха в името на демокрацията. Дългогодишната мисия на НАТО в Афганистан не постигна почти нищо. Ирак стана неуправляем с падането на диктатора Саддам Хюсеин; повечето граждани вероятно биха казали, че са били по-добре при диктатора, отколкото днес (при Саддам имаше надеждно електричество, само като пример). Кремъл също така не забравя и  разполагането на НАТО в Косово през 1999 г., което наруши международното право, и се чуди защо тогава Западът се противопоставя на борбата на Русия с терористичните ислямисти в Чечения.

Аз, авторката на тази статия, не съм приятелка на Русия. Просто излагам фактите. Онзи ден експертът по Източна Европа Вилфрид Джилге написа:

„С въоръжените си сили и военните си учения Русия се приближава тревожно близо до границите на НАТО. Това може да се твърди само на майтап. Всъщност е обратното. С приемането на нови членки, НАТО все повече приближава границите си към Русия.“

 Путин няма намерение да нахлува в страните от Прибалтика, Полша или Украйна. Това твърди самият той. Но тъй като хората на Запад го смятат за империалистически диктатор, на речите му не се вярва. Какво планират Путин и неговите съветници не знаем, това винаги са чисти догадки. Всъщност, през последните години и до днес Русия неведнъж се е обръщала към Запада за сътрудничество. Но при липсата на отговор Путин се опитва да установи контакти с други страни - с Китай. Тъй като на Запад Китай се възприема като много по-голяма заплаха от Русия, това също се отразява негативно на Путин.

Състоянието, описано във фразата на Анаксагор, спомената в началото на тази статия, се отнася не толкова за Русия, колкото за отношението на Запада. На Русия се гледа като на потенциален враг. "Отдавна знам, че синът ми е смъртен." Западът също така отдавна знае, че Русия е слаба, че всъщност не представлява заплаха - и въпреки това НАТО ще се въоръжава още повече. Това е лоша комбинация: от една страна, на Русия се казва, с думите на бившия президент на САЩ Барак Обама, че тя е просто "регионална сила". Но в същото време тя е обявена за "агресивна". Разбирайте го, както искате.“

Ключови думи

Коментари

Нищо бе, другарко Аугщайн!

Ето, сега вече Европа разбира Путин и се навежда пред сатрапа ниско от кръста надолу. Отделно Бай Дън премахна всички санкции срещу завършването на "Северен поток 2" и главното геополитическо оръжие на Кремъл е готово. При тази ситуация е по-добре да се запитаме кое е истинското лице на Запада.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.