"Образи" от Николай Николов-Зиков в галерия "Сан Стефано"

Тази вечер в основния салон на галерия „Сан Стефано“ ще бъде открита изложбата „Образи“, включваща живописни портрети, рисувани от художника Николай Николов-Зиков.

В експозицията са включени творби рисувани от 60-те години на миналия век, буквално до днес.

Николай Зиков е роден в София през 1946 г. Завършва Художествената гимназия и Декоративно-монументална живопис в Художествената академия (1975 г.).

Още по време на следването си Зиков попада в декадентската среда на „Млечният бар“, едно от бохемските кафенета на София, в което се оформя специфичен интелектуален кръг, начело с харизматичния дисидент Владимир Свинтила.

Под влиянието на тази среда, в края на 70-те години, Зиков работи върху цикъла „ХХ век“, сюрреалистични творби, противоречащи на принципите на социалистическия реализъм. Следват сблъсъци с цензурата.

През 1976 г., по повод наближаващите тържества за 1300-годишнината на България, Николай Зиков прави неофициален вернисаж, на който представя картина, която едновременно трябва да показва, както динамично развитие на българската история, така и безвремието и застоя на комунизма. Събитието достига до знанието на Държавна сигурност, които отправят на младия художник остро предупреждение. През 1977 г. неговата картина "Политическа песен" провокира спорове по време на обща художесьтвена изложба в Добрич, тъй като включва изображение на Салвадор Дали, художник когото социализмът осъжда като упадъчен.

Следващият скандал е през 1979 г., когато друга картина „Балада за българина“ не е допусната до участие в изложба с обвинението, че е фашистка. Наместо да се съобрази с изискванията на режима обаче през следващата 1980 г. Зиков предлага за участие на международна младежка изложба в София картината „Обикновен социализъм“, изобразяваща хора, затворени в каменни ковчези с гравирани серийни номера върху тях. Платното , разбира се е отхвърлено, а младият художник задълго пратен в изолация, подобно на други изключителни творци като Маргарит Цанев , Николай Майсторов, Иван Георгиев – Рембранда, Иван Кирков и пр. 

В началото на 80-те години е принуден да се откаже от живописта и започва да се занимава с реклама. Изявява се и в областта на декоративно-монументалните изкуства, реализирайки множество металопластики, мозайки, скулптури, фрески и т.н. Негово дело е и изящната скулптурна композиция „Ян Бибиян и дяволчето Фют“ в Мадарската градина в София. Първата му самостоятелна изложба беше организирана едва през 2020 г. и премина при изключителен интерес от публиката и медиите. Тогава беше представен и албум с произведенията на автора,  съставен от изкуствоведите Людмил Веселинов и Галина Декова. През май негови произведения влязоха и в интигуващата изложба „Антисистемната нормалност“, която събра в Министерство на културата, картини и скулптури на художници-дисиденти, поставени в изолация от комунистическия режим през 70-те и 80-те години.

В навечерието на своята 75-годишнина, Николай Зиков отново отваря ателието си за да представи една изключителна селекция от портретни изображения, сред които могат да се видят, както класически портрети, така и модерни експерименти. Картините са създадени с голям майсторлък, оригинални са като техника и въздействие и могат да бъдат сравнявани с най-добрите примери в творчествоот на българските портретисти. Самият автор защитава идеята на изложбата, като казва: „Човекът е създаден по Божия образ, затова, когато погледнете лицето на един човек – на майка си или баща си, на любимата си, на някой съсед или на продавачката в магазина, всъщност Вие виждате образа на самия Бог. Когато един художник рисува портрет, той рисува Бога...“

Един от акцентите в експозицията ще бъде специално докараното от Врачанската художествена галерия платно „Непобедена земя“, предизвикало сензация на обща художествена изложба във Враца през 1976 г. Изключително интересен е и цикълът с портрети на исторически личности, нарисувани в духа на старите майстори.

Изложбата ще остане в галерията до 14 юли 2021 г.