От министъра на правосъдието, през най-разпознаваемите юридически „остриета“ на политическите партии, та до председатели на съдилища, адвокати, нотариуси и дори зам.-кметове на малки общини – нито един глас не се чу днес в подкрепа на приетия вече от ВСС проект, как да се прекрои съдебната карта.

Т. нар. модел 4 бе обсъден в рамките на широка дискусия, организирана от служебния правосъден министър Янаки Стоилов в Съдебната палата. Той бе поканил върховни съдии, членове на ВСС, представители на политиката, но най-вече на засегнатите страни - адвокатура, нотариуси, местни власти, плюс НПО, които имат активно изявено отношение.

Естествено, това става точно наобратно на логическия ход на нещата, тъй като ВСС вече прие в Пленума си, че ще се върви именно по този модел - финалното гласуване бе на 18 февруари.

Бившият депутат от левицата Крум Зарков уместно отбеляза, днес че - първо дискусията е закъсняла, защото обществото вече е разделено на лагери и опозиции, които воюват за своето, и 2: че нищо не може да се промени само от ВСС, защото в модела настояващ за промяна генерално на родовата подсъдност, прекалено много неща зависят и от волята на законодателя. Забележително бе, че и бившият вицепремиер Екатерина Захариева от името на ГЕРБ изрази недоволство, че такава дискусия не е проведена и че е...  закъсняла (всъщност ВСС се занимава с поректа от 2015 г., като част от времето Захариева беше и превосъден министър, б.р.).

Всъщност в поддържка на „лагера“, който е за радикално прекрояване на картата, се изказа само единият от авторите на проекта - Красимир Шекерджиев от ВСС.

Той отново напомни, че България има най-скъпо правосъдие в ЕС на глава от населението като процент то БВП. Че целите са били генерално две: изравянване на натовареността, както и специализация на съдиите - което вносителите виждат като повишаване на качеството и ефективността на правораздаването.

Той каза, че ако не се пипа нищо, сега от 113 районни съдилища в 73 няма никаква специализация (по материи, т.е. - един съдия гледа и разводи, и наказателни дела, б.а.), а в 28 има само частична. Че сега има окръжни съдилища с по 9-10 човека, в куп районни като Берковица, Чепеларе или Гълъбово никой не иска да работи, или в такива като Трън и Брезник получават бюджет но са с по 1 съдия.

Също обяви, че над 200 души в системата са в постоянна командировка, 550 районни съдии постоянно кандидатстват за всякакви институции (тъй като повишаването е тотално затлачено), 185 районни съдии искат да стават административни и за капак - непрекъснато се налага назначаване на нови съдии.

"Повярвайте ми – никой не иска да е съдия в Дряново, нито в Пирдоп, нито в Ихтиман, нито в Ивалйовград - списъкът е дълъг. А защо не искат - няма да ми стигнат тези 10 мин...

"Но ние не сме наивници. Г-н министърът е напълно прав - всъщност съдебната карта не е въпрос на съдебната власт - ние отправяме предложенията", поясни Шекерджиев.

И настоя, че детайлите ще се доизбистрят после, защото "животът ще ги реформира". А по-важно е "да осигурим съдия, а не съд на съответната общност".

Самият министър Янаки Стоилов каза: 

"Правосъдието е твърде важно, за да се остави само на магистратите, а още по-малко само на управляващите съдебната власт."

И иронизира (тъй като дейностите са по европроект по Оперативна програма "Добро управление"), че "начинът, по който са възлагани и изпълнявани много от проектите по тази програма, не са най-добър пример за добро управление".

"Надали на каквото и да е търговско дружество трябва да се разчита да проектира такава една важна държавна дейност! Ауотсорсването е причина за спадане на капацитета на държавата", каза той.

Модел 4

Въпросното търговско дружество, което бе наето да изработи "снимка" на действителността и да предложи варианти за оптимизиране на съдебната карта, всъщност предложи 3 варианта - районните съдилища да се слеят и някои да станат териториални отделения (с подобна "нещо-като-реформа" вече се отчете прокуратурата), второ - част от РС да се закрият напълно, или пък да се направи "мигрираща" според случая съдебна адиминстрация с цел намаляването й.

Тогава именно Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова внесоха във ВСС модел, който кръстиха 4 (самите те посочват, че има и модел 5 - никой нищо да не прави в системата, б.а.). След една преработка и доклад от 172 страници, който го представя, моделът изглежда горе-долу така:

- в районните съдилища остават само бързоликвидни казуси като заповедни производства, мерки за неотклонение, налагане на незабавна защита или искове до 2000 лв.;

- много от районните съдии се качват на окръжно ниво - там става първа инстанция за всички "истински" дела;

- натовареността така се изравнява (макар че видимо това става за самата област - като се слеят Трън и Брезник с Перник, а Ивайловград и Харманли с Хасково, ще се изравнят вътре в съдебния окръг, но не става ясно как Перник ще се изравни с Хасково например - б.а.);

- хората може да не пътуват, защото по електронен път получават в малкото си населено място информация или дори участват по видеовръзка в делата (което е напълно свързано със заработванто на Единната информационна система на съдилищата, която все още не функционира 100 %, б.а.);

- с попълването на окръжните съдилища с много магистрати се постига специализация - гражаднски, търговски, наказателни (каквито сега има на малко места);

- по същата схема окръжните досегашни съдии "се изкачват" на апелативно ниво, където става втората инстанция на делата;

От думите на Янаки Стоилов днес стана ясно, че и той не подкрепя реформата в този й вид. Той отбеляза, че такава промяна е трудна без цялостна административна реформа на държавата.

"Категорично отхвърлям премахването на районния съд като основен първоинстанционен съд", обяви професорът.

И даде пример как го вижда - нека да се пристъпва към преобразуване на териториални отделения, но не към закриване на повече от 50 районни съдилища. А ако заповедните производства са проблем - и в момента тече дискусия те да се разхвърлят по много съдилища. В заключение напомни, че по закон има и съгласуване с министъра.

"Огън" отвън на системата

Доста остри, но и градивни (както бе помолил Красимир Шекерджиев) бяха представителите на адвокатурата. Адвокат Валя Гигова от УС на Висшия адвокатски съвет обяви, че се предлага реформа, която е призвана да реши проблемите на Съдебната система, но "съдебната система е създадена да служи на обществото, а не на себе си".

Тя даде пример, че ако се ръководим от изчисления само кой съдия колко дела гледа, "... дайте да закрием всички болници, защото няма достатъчно хора да се лекуват в тях".

Тя обяви, че защитниците са за "смесен вариант между 1 и 2", иначе казано - някъде да има пълно закриване (което, между другото, ВСС може да направи и без Народно събрание, б.а.), другаде - преминаване в Териториалонто отделение. И настоя семейните и имуществените спорове категорично да се оставят на място. Именно като основен недостатък от ВАдС виждат "многа рязката и радикална промяна на подсъдността".

Ина Лулчева бе още по-детайлна, като каза, че съдилищата са въпрос и на национална сигурност и даде пример с пограничните райони, където са хиляди казусите с бежанците или митническите дела.

Тя каза още, че докато само се броят дела като числа, не се отчита възпиращата роля на наказателния процес в едно малко населено място.

"Наказателният процес има възпитателна и възпираща роля и преместването в окръжния град на наказателните дела безспорно ще се отразява на доверието на местната общественост в правосъдието - каза известната адвокатка. 

Едно възпиране на гражданите да водят дела – независимо дела от частен характер, дела с по-малък интерес в частната сфера, ще възпира и доверието да се сигнализира прокуратурата. А навсякъде е установено, че възпирането на гражданите води до саморазправа и произвол. Това е огромна опасност, с която смятам, че ще се сблъскаме неизбежно."

Тя даде за пример и че няма де се намалят разходите, защото ще почнат да пътуват не само съдиите, а и свидетелите на които съдът дължи разноски, вещите лица и пр.

Изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева също разкритикува модела, че темата не е тема само на съдебната система.

"Тя е част от една по-толяма дискусия изобщо за обезлюдяването и на регионите. Като водихме тая дискусия за своите училища, за своите болници - сега я водим за своите съдилища. Малко по малко нашите райони остават без своята институционална идентичност. Искаме да опазим тази обществена идентичност, която дават районните съдилища".

Тя каза, че само човек, който не е пътувал зимата от Разлог до Гоце Делчев, не може да си представи какво означава съдът от Разлог да иде в Гоце Делчев. Ами Родопите?

Тя мрачно се пошегува, че в Сливница има построена чисто нова съдебна палата, която още не е въведена в експлоатация, а според модела в РС - Сливница няма да има - ще отиде в Драгоман.

И попита за конкретика - какво става с нотариалните кантори, като и в момента в 2000 населени места кметовете и наместниците извършват нотариални заверки, а в хиляди други места също те са длъжни да организират и връчване на призовки.

От камарата на нотариусите също се изказаха против - защото те пък са вързани с дейността на Агенцията по вписванията, а за изповявянето на една сделка законът е категоричен, че в същия ден тя трябва да бъде регистрирана в АП, която е в съда, който ще е в... областния център.

Община Своге бе пратила зам.-кмета си, който е и вещо лице. 

"Изваждането на Своге и пращането на всички дела в Костинборд ще превърне тази прекрасна съдебна зала и тези съдии, от които имаме прекрасни впечатления, в нещо, което е... непонятно за нас.

Това - да има веднъж седмично ден, в който да идва съдия, който да гледа дела.... Така се правят само селските пазари – ние не считаме, че трябва така да става", каза Илия Богданов.

Две съдийки от ВКС - Галя Проданова (със стаж от 1985 г., както сама изтъкна), и Мими Фурнаджиева също се обявиха категорично срещу проекта. Аргументите ми най-вкратце: районният съд е школа. Проданова каза как като млад съдия нямала търпение да изгледа дела от всякакви материи, защото ако задълбае само в една посока, когато е на 20 и няколко години, кога ще се учи и ще става готова за всякакви дела в окръжен съд?

Миглена Тачева - от Националния институт на правосъдието също се изказа против. Тя обърна внимание, че за младите юристи трябва да има яснота "на входа" и даде пример, че не сме 1800 година, когато не е имало нито един юрист, а такъв е бил само министърът на правосъдието.

От двета най-големи софийски съдилища - Районният и Градският и двамата председатели на практика не подкрепиха реформата. Алексей Трифонов попита - явно, ако се състои такава масова миграция едно стъпало нагоре, "къде ще ги слагаме тези хора?" И прогнозира, че дори проблемите на софийските съдилища и ножицата им с провинциалните ще се задълбочат.

От политиците, които бяха дошли на дискусията, бе демонстриран пълен консенсус в посока, която може да се определи като: задължително трябва нещо да се направи, но в никакъв случай не трябва да се прави точно това нещо.

Крум Зарков:

"Въпроси от такъв характер, които касаят цялата политика на държавата в регионален, социален и икономически аспект не може да бъдат решени с проект, пък бил той и по (оперативна програма) „Добро управление“.

Екатерина Захариева:

"Общественото обсъждане на такава радикална промяна трябва да се случи не само в София, а и във всички области. 

Съгласна съм, че това не е само вътрешноведомствен въпрос. Трябва  да се отчитат достъпност, географска свързаност и дори перспектива на района от обществено-икономически план – дали съответнанва община има преспектива."

Филип Попов, БСП.

"След финансовата преграда, която българската съдебна система постави (за хората, б.р.) с необоснованото повишаване на съдебните такси, сега се добавя и чисто физическа преграда."

Той доста екзотично предложи да почне да се търси лична отговорност от магистратите при влезли в сила осъдителни решения срещу държавата.

Против модела се обявиха още Димитър Делчев (от името на "Изправи се, България" - както се представи) и Надежда Йорданова - правното лице на "Демократична България". Като тя напомни, че въпреки челното място по скъпо правосъдие в целия ЕС, в България доверието към съдебната система е 16 %, а неодобрението - 35 %.

Най-минорен бе един от председателите на нарочените за закриване съдилища - РС Тутракан:

"Поставени сме в ситуация да се надбягваме с колегата (защото те са общо двама) с решенията на Съдийската колегия и на Пленума на ВСС – поставени сме в невъзможност да представим каквато и да е идея.

Само докато се опитвахме да обясним какво включва моделът, вече на следващия ден имахме подписка от над 3000 подписа срещу него", каза съдия Георги Георгиев.