Директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев беше пенсиониран. 

Новината беше потвърдена официално от Министерството на здравеопазването едва късно следобед.

Оттам съобщиха, че служебният министър Стойчо Кацаров изказал благодарност на професора за "дългогодишното успешно ръководство на НЦЗПБ и за професионализма му при управлението на COVID кризата".

В интервю за бТВ Кантарджиев каза, че пенсионирането не е по негово желание.

Мястото на Кантарджиев ще заеме като и. д. проф. Ива Христова, която досега беше заместник-директор на НЦЗПБ.

Пенсионирането на проф. Кантарджиев доведе до протест пред сградата на здравното министерство в ранния следобед. В него участваха служители на Националния център по заразни и паразитни болести. Те носеха плакати с искания професорът да бъде възстановен на поста му.

Представители на протестиращите отидоха на среща с Кацаров. След това те обясниха пред медии, че не успели да променят решението му. 

"Министърът се обоснова със закона за пенсионирането, Кодекс на труда и т.н....Ние смятаме, че професор Кантарджиев заслужава неговият принос в борбата с пандемията Covid-19 да се изтъкне и поне, ако не можахме да убедим министъра, че за нас пенсионирането му идва твърде рано и буквално в разцвета на силите му, то поне да се знае, че причината за пенсиониране е единствено възрастова", каза присъствалата на срещата доц. Любомира Гломб пред БНР.

"Поради навършване на пенсионна възраст проф. Тодор Кантарджиев, дмн, считано от днес, 7 юни, не ръководи Националния център по заразни и паразитни болести.

По-рано тази сутрин в разговор с министъра на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров проф. Кантарджиев предложи за временно изпълняващ длъжността директор, до провеждането на конкурс, да бъде назначен неговият заместник – проф. Ива Христова.

Във връзка с провелия се пред МЗ протест с искане проф. Кантарджиев да остане директор на НЦЗПБ, министър Кацаров се срещна със служители на Националния център. Като аргумент за решението си здравният министър посочи навършването на пенсионна възраст на проф. Кантарджиев и изказа признателността на Министерството на здравеопазването за дългогодишното успешно ръководство на НЦЗПБ и за професионализма му при управлението на COVID кризата", гласеше цялото съобщение от МЗ.

Проф. Кантарджиев е роден на 24 декември 1955 г. 

От 1988 г. е в НЦЗПБ, последователно е ръководил лабораторен сектор, лаборатория, обединена лаборатория и от 1992 г. - отдел "Микробиология". През 1986 г. придобива специалност микробиология, през 2001 г. клинична имунология и през 2004 г. - епидемиология на инфекциозните болести.

Кантарджиев беше едно от най-атрактивните лица на Националния оперативен щаб, първите PCR изследвания започнаха да се осъществяват точно в НЦЗПБ, там се секвинират и проби в търсене на различни варианти на вируса. По време на втората вълна на COVID публичното му присъствие беше доста ограничено.

Някои от крилатите флази на Кантарджиев:

„Представяте ли си, ако Мангъров се бе появил през 80-те години – сега всички щяхме да сме позитивни за СПИН. Защото нали това беше идеята? Да се заразим всички и да върнем нормалното. Не е добре, когато искаш да върнеш нормалното с ненормални идеи".

"Българинът обикновено се мобилизира, но много бързо му минава мобилизацията." 

"Мерките са толкова меки! Просто носенето на маска и несъбирането на много хора. Разбираме и съчувстваме на тези, които са останали без работа, но това се прави от двеста години и единствено това ограничава разпространението на вируса."

От началото на пандемията той препоръчваше и своята рецепта за борба с вируса с лимон и сода, повтаряна многократно в различни интервюта.

„Лимон и сода. След всяко ядене едно резенче лимон, потопено в сода, би имало добър ефект”, твърдеше професорът.

Друга препоръка:

"Хората, които се ваксинират, трябва да ядат домати." Съставки на доматите предотвратявали тромби.

„От една възраст мъжът трябва да приема доматен сок и малко количество водка“, добави той към съвета си.