На фона на сигналите за подслушване на опозиционни на ГЕРБ политически и граждански активисти, и на фона на обявяването санкции от САЩ и за зам.-председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Илко Желязков, Бюрото е излязло с регулярния годишен доклад за дейността си – в случая за 2020 г.

И без никаква изненада докладът е крайно позитивен в сравнение с тези от времето, в което Бойко Рашков - сега служебен вицепремиер и министър на вътрешните работи, оглавяваше контролната институция. Голяма част от него е посветена на това колко броя заседания са провели членовете му и как са работили в условията на COVID-19. Разбираме също така, че НБКСРС е похарчило близо 1,3 милиона лева - 99,01% от утвърдените разходи за годината. 

А ето и съществената част: през 2020-а са използвани СРС спрямо 3042 лица (приблизително колкото и през предходните две години). Изготвени са 5368 искания за използване на СРС, по които съдиите са постановили 5003 разрешения и 365 отказа. Тук от бюрото отчитат положителна тенденция, спрямо 2019 г. - „процедурите са с 10,45% по-малко, а исканията са намалели с 11,11%“. 

Най-много искания е уважил пак Специализираният наказателен съд – 2789. Постановените откази са 194.

71% от всички разрешения се съсредоточават в СпНС и в ОС в Пловдив, Стара Загора и Благоевград. А за годината само Специализираният съд се е произнесъл в 55,74 на сто от общите искания. 

В резултат изготвените от всичките подслушвания, проследявания и пр. СРС, са изготвени „цели“ 1089 броя веществени доказателствени средства. На фона на всичките дадени разрешения за прилагане на СРС...

От доклада става ясно още, че най-големият заявител на искания е МВР (51,12%), като процентът все пак е по-малък спрямо предходните две години. Следва прокуратурата (36,98 на сто от всички искания). При обвинението процентът е сходен. И все пакк – двата органа съставляват 88 на сто от всички искания. Важна уговорка е, че прокуратурата всъщност указва и нарежда на МВР какви действия да предприема по дадена проверка.

Увеличават се исканията от страна на ДАНС и КПКОНПИ – 7,27% при ДАНС и 3,48 на сто при антикорупционната комисия. За сравнение през 2019 г. и 2018 г. исканията са били 5,69% и 4,82% и 2,43% и 0,56%.

Подслушване, проследяване, наблюдение си остават най-често прилаганите СРС като способи – по средно 4500 за годината за всяко. 

По-нататък Бюрото продължава да се хвали с дейност. Като например, че за миналата година е извършило 240 проверки, при 230 през 2019-а (когато започва мандатът на сегашния състав) и 133 за 2018-а (последната година от мандата на стария оглавяван от Рашков състав). 31 от проверките са били инцидентни по сигнали на граждани за незаконосъобразно използване на СРС, а две - „тематични проверки по възникнали казуси“. 

„През 2020 г. Бюрото не е констатирало случаи на неправомерно прилагане на СРС“, четем още.

На фона на два случая през 2019-а, 0 (нула) през 2018-а, 1 през 2017-а, 5 през 2016-а, 10 през 2015-а, 4 през 2014-а.

Четем и едно ключово изречение на фона на критиките, че целият процес по издаване на разрешителни от съдиите е абсолютно формализиран и исканията получават зелена светлина бланкетно, дори и без мотиви: 

„При осъществяването на дейността си през 2020 г. НБКСРС констатира, че съдебният контрол върху използването и прилагането на СРС е значително завишен. Забелязва се тенденция всяка година съдиите, имащи право да да дават разрешения за прилагане на СРС , да повишават стандартите си при работа със СРС.

Създадена е добра организация и еднакви критерии при разглеждането на исканията и разрешаване прилагането на СРС.“

Най-много откази (разбирай от тези 365 на фона на 5003 разрешения) са били постановени заради липсата на мотивирани искания – с достатъчно факти за предполаганите престъпления.

От бюрото са установили и някои дребни нарушения – като искания за прилагане на СРС за престъпления, за които законът не предвижда използване на такива (т.е. за над 5 г. затвор), искания пред некомпетентен съд, забавено с броени  дни унищожаване на материали и др.

Среща се и обаче критичен елемент – изготвени ВДС, информацията от които обаче не е била използвана в наказателното производство, но и не е била унищожена, а се е съхранявала при заявителите (МВР, ГДБОП, ДАНС, ДАР и др.). 

„Съхраняването на ВДС за неопределен период от време създава предпоставка за нерегламентирано използване на информацията от СРС“, констатират от Бюрото.

Но в резюме заявяват, че „контролът върху процедурите е чувствително завишен“.